Как да стигнем до "Силата"?

Повечето неща не могат да бъдат обяснени с думи. Те всъщност могат, но обяснявайки ги, човек просто демонстрира тяхното обяснение, а не самите неща.

Един прост пример в тази насока е вкусът на нещо. Колкото и да го описваме с думи, човек не го ли опита това нещо – до мозъка му няма как да стигне вкусът, колкото и правилни думи да се подават към мозъка за описание на този вкус. Друг, също напълно привидно прост пример е ходенето. Колкото и да описваш на един мозък що е ходене и как се осъществява, той не го ли направи пряко - никога няма да знае какво е ходене и човекът, притежател на съответния мозък, никога няма да проходи реално.

Глупаво е да вярваш в нещо, само защото си го чул на думи.

Но мозъкът, не знаейки кое е истинното усещане и неговата реалистична проекция (пресъздаване) , често вярва сляпо на думи.

Получава се нещо такова – мозъкът знае визуално какво е череша, но не знае вкуса й, защото той не е стигнал до неговия вкусов център по една или друга причина. Поради това, мозъкът приема думите, описващи вкуса, за истинския вкус.

В йога никога не се тръгва от вярата – основна е практиката. В други „Традиции”, за жалост, се базира основно на голата вяра на думи. Това не знам на какво се дължи – може би „посветените” искат да скрият „силата” от другите, за да си я ползват само те. Може и по други причини – защото „силата” наистина е голямо и важно нещо, наистина съществува, и наистина, ако бъде овладяна от някой неразвит дух, то той ще злоупотреби с нея, в ущърб на „другите”. Всъщност, такива злоупотреби са ставали неведнъж в проявения свят – независимо от непрякото подаване на нещата. Пример за непряко подаване: притчите, с които говори Христос в евангелията, казвайки на апостолите, че само на тях ще им (по)каже пряко истината, а на другите ще я каже с притчи – ето го цитатът:

„А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.

Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.”

Лука:8:9-10.

Неразвити духове са се добирали до „силата” – защото мозъкът (умът) има едно интересно свойство – той може и сам да стига до същността на нещата – стига да не се поддаде на утвърдените от целокупното общество „описващи думи”, приети за „единствената истина”. Изключително трудно е да не се поддадеш, но далеч не е невъзможно...

Надеждата в този случай е: не бива да се притесняваме, че неразвити духове се добират до „силата” и я използват в ущърб на другите. Да, де факто те владеят света ни засега, но и развитите духове могат да стигнат до тази „сила” – също както го правят и наразвитите. Който има уши да чува, нека вижда! ;)

…

24.10.2013г. Аеиа

Добави в Svejo