Страх, Тютюн и Куче

Всеизвестно е, че страхът е голяма сила. Или - антисила.

Може би неслучайно хората са казали: няма по-страшно нещо от самия страх.

Прометей е дал Огъня на Хората, защото не се е страхувал от Него...

И, може би, е добре да се прави разлика между "страх" и "уважение". Ако Прометей се страхуваше от Огъня, нямаше изобщо да посмее да го доближи, камо ли да го даде на някого. Това, че повечето хора избягват да пипат огън, не значи, че ги е страх. Страхът изключва Познанието. Познаваш ли нещо, го уважаваш. И се стремиш да влезеш в синхрон с него. Така щото при пожар няма да се втурнеш да гасиш огъня с голи ръце, а ще ползваш вода. Която също е Стихия...

Преди време попаднах случайно на една статия за вълците и кучетата. Екип от учени с нестандартни възгледи за развитието и еволюцията твърдяха, че кучето е произлязло от вълка по следния начин:

Вълците се страхуват от хората. Затова и проявяват агресия при среща, която не могат да избегнат. Обаче между вълците имало и неагресивни екземляри - те, съответно, не се страхували от човека. Били са най-вероятно малки вълчета. Някои малки си се страхуват, други - не. И показват желание за контакт, игра и т.н. Хората подбирали такива неагресивни и нестрахуващи се. Постепенно започнали да живеят с тях. Неагресивни вълци се чифтосвали с други неагресивни. Така се създало кучето. Може и от възрастни нестрахуващи се екземпляри да е станало. Отделни възрастни вълци видели, че човекът не е страшен, а и че могат да се хранят покрай него. Те не били агресивни към хората, а дружелюбни. Постепенно започнали да живеят заедно и да си бъдат взаимно полезни. Изказва се и още едно предположение - че кучето е всъщност непораснал вълк - вълче, запазило "детското" в себе си до края на живота.

Същите тези учени направили експеримент с лисичета. По принцип се знае, че лисицата не се опитомява - страхува се от човека, дори да е взета от малка, дори преди "запечатването". Екипът подбирал от котила лисичета, които не се страхували и показвали склонност за контакт с хората. Отделяли тези лисичета, после ги кръстосвали помежду им. Така за няколко години започнали да се раждат лисичета, които били питомни (от човешка гледна точка).

И като обобщение тези учени изказват предположението, че не агресията е спомогнала за образуването на човешкото общество. За да се социализират хората, за да не се убиват един друг, с цел да си вземат храната например, хората трябвало да бъдат дружелюбни и игриви. Човекът, казват те, е същество, запазило "детските" черти в себе си.

(Тук не мога да не спомена Христос и думите му за децата. "Бъдете като тях" и т.н.)

Та, противно на общоприетото твърдение, че човекът и обществото му са станали това, което са, защото са били агресивни, тези учени твърдят обратното - защото не са били агресивни. (А по темата - май почти винаги агресия се поражда от някакъв страх)

Вълците като популация намаляват с всеки изминал ден. Малко са останали. Кучетата са успешен вид - милиарди са в момента на Земята. И само защото някогашният вълк е видял, че може да оцелее като не проявява страх и агресия към човека. И е бил прав.

Сега малко за Бог Тютюн...

Растението, което владее най-голяма маса от хора по целия свят. Каквото и да ни говорят за силни и опасни наркотици, важно е да се види колко хора ги ползват. Е, по статистически данни тютюнът е на първо място, задминал дори алкохола с огромна преднина, а за другите психоактивни растения не си струва да се споменава дори - в сравнения с тютюна ползващите ги са незначителен процент.

Малко като встъпление за тютюна, а и за всички други "психоактивни" растения, доказано е, че когато те се взимат ритуално, т.е. с уважение (за да уважаваш, трябва да познаваш!) и почитане на тяхната Божествена страна, то тогава не настъпва пристрастяване. Дори да се употребяват често. Тук няма да се отплесвам в механизмите на пристрастяване, в това, че мозъкът човешки има "никотинови центрове" (?) - щом има, значи мозъкът е сътворен в съответствие с тютюна? - и че тия неща предизвикват отделяне на определени невромедиатори, колчем приемеш тютюн. Само ще кажа, че пристрастяването, грубо, е точно заради отделянето на тия невромедиатори. Те дават усещане за свобода, радост, лекота, яснота и т.н. Без тях бързо настъпва депресия.

При по-продължително лишаване от никотин - настъпва "страх"... Параноя, светът се свежда до една "конспирация" и безнадеждност. Бог Тютюн знае как да накаже тези, които го употребяват без уважение, без отчитане на присъствието на Бога. Разбира се, има много хора, които са успели да се избавят от "терора на Бог Тютюн" и не са параноици, нито нещастни, нито страхуващи се. Те, съзнателно или не, са влезли в тип "шамански" контакт с това велико Растение, разбрали са същността на нещата, и са успели да продължат качествено живота си, без да се налага постоянно да смучат тютюн. Така да се каже, Бог е бил благосклонен към тях.

Но навсякъде се пише, че отказването от тютюна не е лесно. И много често е неуспешно. Има дори данни, че хора в концлагери са заменяли оскъдната си дневна дажба храна за тютюн...

Да се бориш с Тютюна е безсмислено. Борбата е вид агресия. Продиктувана от страх. Ще спреш да го употребяваш, ама ако се бориш, той ще те победи. Ще те срине. Ще спреш да виждаш цялото Творение и ще ти остане само страх и параноя. Или депресия, зависи от степента.

Има много хора, които пушат тютюн по малко, при случай, просто за кеф, а не като всекидневна нужда. Както и друг път съм цитирала, това според някои изследователи се нарича "добри отношения с дрогата". Аз бих добавила - уважение към Бог в растението. И няма значение дали това уважение е съзнателно или не.

Аз вече престанах да се боря с Бог Тютюн. Определено не съм в "добри отношения" с него, и дори да "съм го спирала" за години, пак се връщам към "лоши и все по-лоши отношения". Сега се надявам да разбера начина за постигане на "добри отношения". Без агресия, самоагресия и страх.

Стигнах до това "ниво" след последното ми голямо "спиране" - то трая повече от три години. Още не пушех, и започнах да усещам разни дразнещи ирационални страхове (то има ли рационален страх реално?). Знаейки че това е "повик на бог тютюн", все пак реших да проверя - отново по ирационален път - с медитация. Преживяването няма да го разказвам, беше страховито, но голяма част от горните неща ги разбрах посредством това преживяване. Може и да са напълно погрешни, но постоянно отчитам факта, че бог тютюн владее света. Малко след тия неща ми се случи и една свързана синхронност - случайно чух по радиото, че някаква последна книга на Стивън Кинг била написана от него, когато спрял да пуши тютюн - изпаднал в страшна параноя и това го подтикнало да опише преживяванията си (той съзнавал, че тия неща са предизвикани от спирането на цигарите). След това се върнал към Бог Тютюн, разбира се...

Всъщност, и йогите казват, че "да се бориш" срещу такива неща е безсмислено. Подходът трябва да е коренно друг - не борба. Това за борбата всъщност присъства в почти всички религии и учения. Богоборството не е начин да победиш Бога. Нападаш ли нещо, ти се страхуваш от него. Уважаваш ли нещо, ти го познаваш и не можеш да се страхуваш...

Страхът е главната спънка пред осъзнаване на самото Съзнание...

...

03.07.2013г. Аеиа

Добави в Svejo