Глиганът говори оттатък Смъртта

"Хората - тия пребиваващи в Рая, но извън него, същества - си умират за виртуалното."

Това бяха първите думи, които чух и разбрах от Глигана. Духът на Глигана. Той ми говореше, докато разфасовах бившата му телесна обвивка. Да, бива ме в касапските дейности, може би в мен живее Дух на Древна Жена, за която разфасоването на улова е било въпрос на живот и стандарт. И, да, може би значението на "стандарт" за Нея е било същото, каквото е за мен сега - след много земни векове.

"Аз съм най-силният... Ловците пак са тук... Около десетима са... Различавам афтършейва на повечето... Има и един, който днес не се е бръснал и къпал и се е намазал с глиганска урина. Хитрец! Цялата околност мирише на тях - на хора и на сапуни, парфюми, афтършейви. Един даже се е изпикал наблизо! Всеки жител на Рая ще знае, че е тук и е дошъл да ловува. Хем са умни, хем са глупави."

Аз действах по касапски, Глиганът продължаваше да говори около мен.

"Колко рани имам! Но винаги досега съм оцелявал. Все някога няма да успея, но ще защитя по-слабите. За да им дам възможност да станат силни - някога. Ще отвлека вниманието на ловците, те ще ме погнат, а в това време моите ще се измъкнат без жертви - съвсем неусетно и незабелязано. Рискът е голям, но ако случайно падна, ще падна само аз, всички други ще се спасят. Ако не се проявя като най-силния и не предприема действия по защита - може и всички да загинат. Неведнъж е ставало така. Особено при хората..."

- Какви ги дрънкаш! - възмутих се аз. - Малко ми е неудобно, че водим този разговор тук и сега! Поставяш ме в нелепо положение, предполагам разбираш! Ама защо мислиш, че познаваш хората и че можеш да се изказваш така крайно за тях? Нас! - поправих се.

- Добре, недей да ми вярваш! Преди да си тръгна и да ти пожелая да вземеш много от Силата ми, когато ядеш от бившите ми мускули, все пак ще ти кажа нещо. Едни глигански наблюдения, не кой знае какво.

- Абе, интересно би ми било, ама в момента върша тежка работа, нищо че съм като в медитация. Да не взема да се отплесна в историята ти и да не успея да свърша...?

- Последно - ще ме чуеш ли, или да тръгвам? - Глиганът не звучеше като изгубил търпение, може би там, където беше, то не му трябваше вече.

- Хайде, слушам те.

"Нашите легенди и истини говорят за старите времена, когато хората били изгонени от Рая. Това, разбира се, според хорската интерпретация. Всички други същества на планетата знаят, че те са си в Рая. Както и всичко друго - живо и неживо. Но Човеците обичали въображението. Падали си по виртуалното. Не харесвали това, което виждали, което чувствали, усещали, вкусвали, чували - все искали "още нещо". И пускали въображението си в ход. Господ видял това. Станала му интересна тази неочаквана дарба, за която дори и Той/Тя не предполагали.

- С това въображение човеците ще станат велики творци и откриватели! - казал Той-Бог.

- Ами хубаво, нека да бъде! - казала Тя-Бог.

- Да, де! Ама щом не ценят това, което имат по рождение, аз пак ще ги оставя да го имат и да са в него, да живеят в Рая, но ще им отнема усещането за Рай!

- Недей! - прекъснала го Тя-Бог. - Какво ти пречи да си стоят Тук и Сега, да живеят лесно и щастливо и просто да си мечтаят!? А и покрай мечтите си да стават Творци?

- Не ми пречи! Ама като е експеримент, нека е истински! Без лигавщини, Рай, Ад, Бог и прочие! Нека тръгнат от уж нищото! Да видим докъде ще стигнат! - обяснявал Той-Бог.

- Прави каквото знаеш, аз ще гледам с теб! - съгласила се Тя-Бог. - Е, отвреме-навреме ще им помагам, все пак съм Майка...

- Разрешавам ти! - засмял се Той-Бог. Знаел, че са равни двамата, но все пак се ласкаел, че Тя-Бог привидно Му иска разрешение за нещо.

И хората се озовали извън Рая. Дали е случайно, че всички други същества на планетата могат да живеят, без да правят цивилизация, без да създават изкуствена прехрана - само от Природата? Хората не могат да живеят само от Природата. Не и в този си вид.

И създали Човеците парите - защото обичали въображаемото, което се превръща в реално. Парите завъртяли техния свят, позволили им да стигнат сами до много Божествени истини, но и много злини донесли. На принципа на парите хората създали и глобалната мрежа - Интернет.

Кое живо същество на Земята, освен Човека, ползва пари? Кое ползва компютри? На кое прякото му оцеляване, биологическото, зависи от парите и изкуствените мозъци?

Само на Човека, нали? Много мои събратя станали роби на човека, те и днес живеят в робство, знаейки, че всички ги чака кървава баня. Аз поне бях свободен и умрях в играта за оцеляване. За тия от свинеферми, кравеферми, птицеферми, овцеферми и т.н. няма игра. Жертвените агнеци са безбройни. И всичко това заради въображението на човека. Поради неговата любов към виртуалното.

- Хайде, ще тръгвам! - изведнъж каза Глиганът. - За първи път говоря с човек по този начин, беше ми приятно!

- И на мен! - поизлъгах и продължих с касапските дейности. Знаех, ще ядем мъдър глиган, мъдри мускули, може би много по-умни от нас. За първи път разбрах защо хората, които живеят в племена, извън цивилизацията, благодарят на всяко същество, което са убили, за да го изядат.

Благодарността е хубаво нещо! Определено си струва...

...

02.02.2013г. Аеиа

Добави в Svejo