Защо интуицията не се изучава в училище?

Интуицията, за която няма единно и стандартизирано определение (то за какво ли има?), нито научно или окултно такова, е едно от нещата, за които повечето хора подозират, че съществуват, но общо взето са възприети като "фантастика", изключение или "бабини деветини".

Като дума и значение, интуиция значи "поглед върху, на", а в по-ново време е прибавен смисъл на непосредствено знание за нещо, придобито от ума или чувствата. И понеже и "ум", и "чувства" са доста абстрактни понятия, макар с тях да боравят практически и теоретично множество съвременни науки, то като стигнем до интуицията нещата стават твърде объркани, мъгляви и съмнителни.

И общо взето - повечето хора "карат на сляпо". При едни т.нар. интуиция е развита и им помага в справянето с живота на нашата примитивна планета, при други - не е. Божа работа - поне така изглежда.

Обаче не е точно така. Всеки, който се занимава с йога и подобни практики, е усетил, че има "трето око", с което може да вижда. Това "Трето око" е епифизата - като органичен израз на същото. А като езотерично понятие - представлява шестата от основните чакри (енергийни кълба). Някои го наричат "Вратата", други казват, че Иисус Христос бил "третото око", и от друга страна - че през него можем да "познаем" Христос, цитирайки Евангелие от Йоан:

.

.

10:1 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

10:2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.

10:3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

10:4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.

10:5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

10:6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.

10:7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.

10:8 Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

10:9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

10:10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

10:11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

10:12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

10:13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.

10:14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,

10:15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

10:16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

10:17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

10:18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

10:19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.

10:20 Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?

10:21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?

.

.

Когато човек се ражда, той не умее да ползва очите си, за да възприема и подава към мозъка сигнали от околната среда - това е всеизвестно - всеки, който е виждал новородено бебе знае, че то си върти очите на всички страни, некоординирано, и не ги центрира в нищо конкретно. То не знае как да ги ползва и първоначално мозъкът не си е изградил "преки връзки" между рецептора и центъра за възприятие, който оформя картината. Ако предлоложим, че още от раждането очите на новородения се покрият с нещо, което не пропуска светлина - то, може би, връзки с мозъка няма да се изградят и когато превръзката се махне, например след две години, човекът няма да вижда и няма да знае как да ползва очите си.

Добре, ще кажат някои, никой не е закрил "третото око" на бебето - какво му пречи да си го ползва и развива? Никой и нищо не му пречи, така е. И всъщност, "Окото" си действа в продължение на няколко години при децата. Затова често малките ни изненадват с учудващо "знание" за някои неща, с впечатляващи умения, с особено (твърде радостно!) възприятие за живота, и, много подчертано, със свойство да излизат невредими от ситуации, в които възрастен би пострадал не на шега. Пример за последното е честите падания на бебета и малки деца. Безброй майки по света разказват истории, как при опасно падане на бебето от количката или от високо място, на което се е качило, сякаш "някой го е хванал" и го е поставил леко на земята. Последното се обяснява с "късмет", "ангели-хранители", гравитация (видите ли, бебето е леко и затова нищо му няма) и т.н. А езотериците твърдят, че посредством "третото око" можем да контактуваме с ангели, висши учители, с бог и пр. Твърдят също, че чрез Окото човек можел да вижда нещата в дълбочина и в тяхната "истинност" - като по този начин той директно разбирал, узнавал и усещал, че "животът е прекрасен". Да, Иисус казва "радвайте се и веселете се!" - никъде не проповядва страдание и не кара никого да страда. Страданията са измислени впоследствие. Иисус, поне според стигналите до нас писания, е избавял всички, пряко и косвено, от страдания... И една малка спекулацийка с езика - на български "прекрасен" и "прекръстен" са доста близки по звучене...

В един момент, обаче, детството си отива. Детето е научило езика... Започва да възприема всичко чрез него. "Третото око" не може да възприема чрез езика - и детето твърде бързо забравя за него. Окото заспива. Човек губи интуицията, а често и "късмета" си. Това за езика и окото, разбира се, е твърде схематично и опростено казано - не ми се иска да описвам и обсъждам всички обществено-житейски фактори, които определят възприятията на индивида - това би отнело излишно време и място, а и не това е целта на настоящите писаници.

Може би грешката на обществото ни е, че делим нещата на материални и нематериални. Отдавна физиката е доказала, че и най-грубата материя се състои от частици, които в по-голямата своя част са "празни" - атомното ядро е хиляди пъти по-малко от целия атом - т.е. между него и границите на атома има огромна Празнота. Е, да, но щом столът е твърд, той не е "празен", той е материален. Такъв тип грешни и спекулативни твърдения, приемани за аксиоми, пречат на цялостния поглед и на "холистичното" разбиране за Света. Липсата на цялостно възприятие и разбиране ни е центрирала само в една от страните на Битието. Оттам - започнали сме да използваме, тренираме и развиваме само някои от органите си за възприятие. А дори и в "материалния свят" е известно, че нещо, което не се използва и тренира - спира да функционира адекватно. Нещата са свързани. За да функционират добре органите за възприятие - дори "обикновените", тялото, физическото, трябва да е в добра форма. Спортове да искаш! И те са прекрасно нещо, макар не винаги да водят до "събуждане на Третото око" - поне не пряко събуждане, защото е всеизвестно, че спортуващите хора са почти винаги в оптимално състояние на духа, имат сила, енергия, хъс и желание за живот.

От друга страна - стремим се да улесняваме максимално своята "материалност" - измислили сме например столовете, а седящата на стол поза е вредна за ставите. Твърди се, че в страните, в които хората седят или клечат на земята, нямало ставни заболявания и дегенерации... Могат да се изброят и куп други "материални улеснения", които, може би, улесняват живота, но създават едно общество от хора, които през по-голямата част от живота си са болни от нещо и трябва да се лекуват. А древните традиции, като споменатата вече Йога, имат и дават на който ги потърси, много лесни и удобни начини за поддържане и възстановяване на здравето. Начини и средства, които не изискват пари, време, отдаване и т.н. Както казва един от моите Учители - навсякъде се говори за "хронични болести", а защо никой не споменава, че съществува и "хронично здраве"?

Това отклонение към материалното, спорта и здравословните "йога-хитринки" не беше случайно. Защото и древните гърци са го казали - "здрав дух в здраво тяло". Това директно показва, че състоянието на духа и тялото са взаимно свързани, т.е. че всъщност делението на материално и нематериално е твърде привидно и илюзорно. Прието е, че чакрите имат определен цвят. Седмата чакра, разположена на върха на главата, която, твърдят, отговаряла за връзката на човек с "Вселената", се изобразява във виолетов цвят. Той е комбинация от червено и тъмно синьо. А в тези цветове се изобразяват съответно коренната (основната) чакра и шестата - Третото око. Т.е. за да се свържеш с "Вселената" трябва да си развил и "материалното" и "нематериалното" - ако приемем, че двете чакри отговарят схематично за тия неща. Обществото ни, обаче, страда от обездвижване - независимо, че материалното е поставено на пиедестал. Т.е. освен че не развиваме тенденциозно "третото око", ние не развиваме и коренната чакра - оттам многото болести и процъфтяващи бизнеси, свързани с "лекуването" им.

Приели сме науката и научния метод за бог. И забравяме, че огромна част от научните постижения са свързани и обусловени от силната "интуиция" на съответните велики учени, не само от техните "знания". Защото в работата си те често се сблъскват с нерешими наглед неща, чието решение им хрумва или по време на сън, или при огромна умора и изтощение, или при други "екстремни" ситуации. Всъщност, "третото око" се включва точно при подобни условия. Затова религиозно отдадените, които се самобичуват и "измъчват плътта", всъщност не целят да постигнат страдание - тук то е средството за постигане на "блаженство" и на "знание". Защото оттатък страданието, "изскача" Прекрасното и Истинното. Което дава да се разбере, че страданието е привидна "игра на егото, на майа". То е нещо като лост, който не бива да бъде обожествяван, а просто използван.

Една от човешките легенди разправя, че навремето ануннаките дошли на земята и създали човешката раса, като раса от роби. Да си роб е много лесно. Няма нужда да мислиш, да виждаш, да "провиждаш", да живееш - някой ти казва какво да правиш и това е. Няма напъване. Вътрешно. Само изпълняваш - понякога доста тежки неща, да, но това е цената. Ако приемем за вярна тази легенда - защо са ни сложили и трето око? За какво ни е този "Велик Ясновидец" и "Дворец на Знанието"? Може би са искали да видят дали един роб може да се сети, че не е роб. И какво ще произлезе от всичко това.

Но робският манталитет още властва навсякъде. Това не са заговори и конспирации. Много по-лесно е да научиш определени постулати и да живееш, макар и зле, с тях и само с тях. Излиза, че е по-лесно да си сляп. Но и това усещане за "леснота" е твърде глупаво нещо. Нещо, което не помага на хората да живеят по-добре и в един Прекрасен Свят.

Детето пораства и забравя за Даровете, с които е родено. Учи и се образова едностранчиво - не развива творческите си заложби (да, наричат Третото око и Храм на Творчеството) и излиза от "месомелачката" като един обикновен роб, сляп за Света, и окайващ своето положение и ограничено съществуване в "материята".

А Материята е Майка. Майката дава живот и отговаря за първите години - да оцелееш и да се внедриш нататък САМ в живота. Обаче, ако не развиваш това, което ти е дала, отново САМ - ти наистина ставаш роб на същата тази Майка. Тя, обаче, не го иска това - и затова става жестока, сурова и примитивна господарка-мащеха. Порочен кръг.

Все пак - Надежда има! Все повече Души осъзнават и "другото", и се събуждат, разбирайки, че Вселената не е неразумна и неодушевена камара от частици, материи, звезди, планети, квазари, черни и бели дупки и т.н. Събуждат се, въпреки наложения вид образование и въпреки околния "живот в материалното".

А добрутро! :)

...

04.11.2012г. Аеиа

Добави в Svejo