Тяло и Дух едно са

Не знам в кой момент Хомо сапиенс е решил, че тялото е нещо съвсем отделно, материално, механично и временно и го е отделил от Духа. Разбира се, това отделяне е напълно илюзорно - в истинската Същност го няма - но в илюзорния хомосапиенски свят Илюзията е един от най-пълновластните Господари. Илюзията, може би, е така нареченият Дявол, врагът, лъжецът - но пак се отплесвам, целта не ми е да възпявам Илю-Зор-Ни свраки. Защо писах свраки? Защото току-що до мен долетя една съседна Сврака, погледна любопитно какво правя, и излетя с огромна скорост - може би да докладва на другите съседни птици за щуротиите, които пиша. Дали ще ми се смеят, дали ще ме приемат насериозно? Не ме интересува, всъщност.

Повечето хора почти не познават т.нар. свои физически тела. Те са богооткровенчески сложни машини. Никой обикновен човек не може да вникне в цялостните механизми на тия "машини", не може да ги имитира, дори съвсем опростено. И въпреки тази сложност и почти пълна липса на познаване на физическото тяло, Хомото е склонен да го пренебрегва и директно да го отнася към презряното "материално", в което Духът липсва.

Погрешно са разбирани дейците на различни култове и духовни учения, които "омъртвяват" или измъчват тялото (плътта). Всъщност те не правят това: чрез измъчване на тялото - привидно, макар и болезнено - те каляват Духа, ако го изразим в клише. А извън клишето - просто тренират и развиват Духа. Тоест, чрез омъртвяването на плътта директно признават, че се развива Духът. Как е възможно един Дух да се развива чрез смърт? Чрез унищожаване на някакъв Божествен Механизъм, какъвто се явява тялото? Може би не е възможно. Най-малкото, защото при подобни практики тялото не умира - а просто се преобразува - като с него се преобразява и Духът.

Тяло и Дух едно са.

Неслучайно в Античността е била разпространена "максимата": здрав дух в здраво тяло.

Ако се налага да опишем метафорично и просто единството "тяло-дух", може да го направим така: поглеждаме си ръката - виждаме, че е цялостна, помръдваме пръсти, свиваме я в лакътя и т.н. Обаче, докато съзерцаваме ръката си и усещаме движенията й, към нас се приближава едно човече, което вижда отделно костите на ръката от една страна, и отделно мускулите, съединителната тъкан, кръвоносните съдове и нервите - от друга. Човек не може да възприема така - поне не без да тренира целенасочено такъв тип възприятие. Но това човече може. И то се изтипосва пред нас, твърдейки, че "нашата ръка Е само костите". А "всичко останало" не е ръка, а дух на ръката.

Нещо такова се получава и при Човека, когато тръгне да дели Материя от Идея - в частност - собственото си Тяло от собствения си Дух.

Възможно е в древни времена някой нарочно да ни е накарал да делим Тялото от Духа си. Това, наистина, дава оправдания, които да успокояват съвестта ни, ако решим да вредим на тялото си. Какви ти оправдания?! Всъщност, голяма част от живота на човека се състои в съзнателно или несъзнателно вредене на това презряно тяло! Дали под формата на тровене с вещества, които го омаломощават и съсипват, дали чрез излишни физически усилия, дали чрез друго - животът е низ от тенденциозно унищожаване на тялото. Какво пък?! Нали не тровим и не съсипваме Духа? Дали?

От друга страна се забелязва една отново учудваща тенденция - повечето хора се грижат много стриктно за "хигиената" на материалното си тяло - имам предвид миене, къпане и т.н. А за Духовната си хигиена, еквивалент на телесното къпане, се грижат единици.

Какъв е този парадокс? От една страна - измъчваме тялото с всякакви простотии и отрови, като се успокояваме, че Духът ни остава чист и незасегнат от тия неща. А от друга - реално чистим Тялото, а Духът дори не помисляме да го изчистим?

Може би в горния парадокс се крие доказателството, че Тялото въздейства и на Духа, т.е. че са едно.

Въпреки това, не би било зле за "хигиена на Духа" ежедневно да се отделя поне толкова време, колкото за Тялото.

И последно - едно банално, но вечно доказателство за единството "тяло-дух". Най-Великата Сила - Любовта - "нещото", което единствено засега твори Живота (с изключение на Бог?) - и тя постоянно иска да се изразява телесно. Това не е случайно!

...

13.03.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

За силата на косата

Официално наложеният ни Свят е впечатляващо абсурден - това може да се забележи от всеки, включително и от някой, непринадлежащ към самонареклия се вид "хомо сапиенс". Основното, което се набива на очи, е абсурдът, че в икономически план се печели най-много от забранени от закона дейности. А "властта" определя кое да е законно и кое не. И напълно в ръцете на властта е да изкорени всичко незаконно. Но тя не го прави. Напротив - властта е тази, която създава незаконните неща и печели от тях. Всеки, който успее да погледне зад или през тази мижава завеса - "закона", - веднага ще се учуди на този вид "система", която хомо сапиенсите приемат за даденост, за Божий Ред и т.н. Плач и смях!

Но тук ще кажа няколко думи за косата, не за "световния ред". Това горното бе нещо като полунеуместен увод.

От стигналите до нас древни легенди и исторически справки може да се види, че древните са знаели много неща за човешката коса. Неща, които масата от съвременните хора пренебрегва като ирационални, псевдонаучни, "бабини деветини" и пр. Всъщност, такова е отношението ни към повечето древни знания, но това е неизчерпаема тема.

Ще дам само няколко примера за древното знание за косата, като някои от нещата се прилагат и в наши дни:

1. Библейският Самсон.

2. Обичаят новоприетите монаси да се подстригват.

3. Източните монаси - ако не са обръснати, са с чалми, покриващи изцяло косата, или имат оставена само опашка, като другото е обръснато.

4. Забраната по време на турското робство у нас българи да носят калпаци или шапки.

5. Легендата за Златното Руно.

Няма да правя анализ и обяснение на гореизброените примери, защото би трябвало тия неща да са ясни за всеки.

И така, косата наистина е "живо същество", твърде енергично и своенравно. Ако човек успее да го опитоми, то може да му служи изключително добре. Всички сме чували легендарно звучащите разкази за източни монаси, които могат да счупят крак на врага само с удар на плитката си. Само че повечето хора не могат да овладеят до такава степен косата си - и тя основно им пречи да се концентрират, а и да насочат ума си в желаното от тях русло.

Може би плешивите са облагодетелствани в този аспект. Което не значи, че би било добре цял свят да си обръсне главата или да носи шапки постоянно, или подобни неща.

Но е добре да го имаме предвид.

...

07.03.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Анахата: Не мога да спра да те обичам

"Не мога да спра да те обичааам."

Ами никой не те кара да спираш, бе!

Аз съм в идеално физическо и психическо състояние,

и знам, че спирането е анти-движение.

А Движението е Всичко.

Ама спирането не е Великото Нищо.

Ненужното Разрушение, т.е. Спирането,

е заложено в нас.

Кара ни да го искаме

и да се страхуваме от движението.

Върховото изживяване в Обичането

не е Спиране.

То е Взрив на Движението,

който ражда Вселени.

...

Езикът, колкото и да не може да обхване многоизмерността на Духовните селения, все пак хваща тук-там някои основни Истини и, може би, Закони.

Неслучайно казваме:

искам ДА СПРА цигарите!;

искам ДА СПРА да те обичам;

искам ДА СПРА да страдам;

искам ДА СПРА да бъда...

и т.н.

Всчико е Движение. Когато то спре, се получават много "сакатлъци". Тогава идва т.нар "нещастие", "омраза" и прочие лоши неща, които преживяваме като мъчителни емоции и чувства.

А те, най-вероятно, са просто "спиране на движението" от наша страна.

Защото имаме "свободен избор" и можем да решим дали да спрем нещо или да го оставим на естественото му движение.

...

06.03.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Разделяй и владей!

Буда: "Не проклинай тъмнината! Просто запали своята свещ!"

Работници на Светлината, Служители на Доброто и прочие "персонал", към който се самопричислява и моя милост...

Самозваните и всеобщо избрани "светлинни" водачи, а и "обикновените" добри хора най-често искрено вярват на идеите, които са ги обсебили, даже не само вярват - знаят, че са верни. Обаче, далеч не всяко знание е знание.

А всяка идея, колкото и да е светла, красива и истинна, не е цялата Истина. Не е цялата Картина. Не е Мирозданието. Не е Вселените.

Дори да се водиш от няколко идеи, и не само да се водиш - да живееш според тях - пак нищо не ти дава право да приравняваш цялата Вселена, и дори Бог, към тоя твой набор от идеи.

Защо излагам тия размисли? Защото виждам, че и самонабедилите се за "работници на Светлината", слагат някои групи хора в "тъмната част". По свое усмотрение и най-вече, когато идеите на "тъмните" групи не съвпадат с набора идеи на "светлия".

Това обаче не е Светлинно действие. Това всъщност е Старото, облечено с нови идеи, но Старо. Статуквото. Князът на Този Свят - Егото (както казва моят йога учител). Отново деление, отново дуалност. Отново усилено придържане към Илюзията на Разделението, приемана като Единствената Чиста и Свята Истина. Човечеството ще бъде разделено дотогава, докато не осъзнае, че идеите са само инструменти, с които се върши работа. Засега, за жалост, човечеството е инструмент на единичните идеи, то им върши работата, то е техен работник, инструмент и роб. А е добре да е обратното.

Ако си истински Светъл и Светлинен, най-малкото би трябвало да осъзнаваш, че на определено ниво човечеството е Единен Организъм. Ако сърцето в един организъм започне да отрича черния дроб в същия - този организъм няма да просъществува и най-важното - няма да добрува.

Неслучайно Христос приема всички и всичко, без да разделя и владее. Неслучайно казва "обичай ближния като себе си". Този ближен може да има напълно различни от твоите ръководни идеи (илюзии). Това не значи, че той не е Превъплътена Частица Светлина.

Всяко същество е Превъплътена Частица Светлина.

И ако не всяко изглежда такова, то е защото все още е пълно с непрогледнали Светли същества, които виждат Светлината като Тъмнина. Или по-скоро - от многото Тъмнина не могат да видят Светлината и остават с лъжливото усещане, че "всичко е Тъмнина".

Това може да се обясни съвсем просто и схематично. Светлите същества, неосъзнати и непрогледнали, се делят едно от друго. Това деление предизвиква отваряне на празни пространства, които всъщност са Тъмнината. "Разделяй и владей" не е древноримско изобретение. Създадено е от Тъмнината. И понеже все още има много Тъмнина, Светлите същества, които виждат основно нея около себе си, защото са се саморазделили едно от друго, често се случва да се пристрастят към Мрака (понеже наоколо няма друго и той им изглежда като единствения сигурен остров). И вече пристрастени, започват да работят за Него. Тъмнината пристрастява, но колкото повече са запалените Свещи, толкова по-малка става способността й да предизвиква зависимост.

...

27.02.2013г. Аеиа

Добави в Svejo

Страданието неминуемо води до Любов?

В следващите редове ще нахвърлям няколко положения, свързани с мои "прозрения", за които нямам никакви претенции за меродавност, истинност или задължителност.

Ад не съществува, не и в приетия за класически смисъл. През Ада може да се мине, и даже повечето хора задължително минават, но в него никога не се остава. Адът е трамплин към Рая - в най-добрия случай. В най-лошия - чакалня пред Райския кабинет.

За мен Ад е изцяло еквивалентно на Страдание. В скоби - Страст значи Страдание, като дума, те са една и съща дума, но кой знае защо, Страст е запазена в старата си форма. Казвам го, защото много хора бъркат Страстта с Любовта. Страданието не е Любов. Но да, то може да я извика - в някои случаи.

По принцип съм против страданието. Повечето хора са. Но напоследък избистрям нещо, което изглежда така: непростимо е да причиняваш страдание на ближния, ако той не го желае, но на себе си - може и дори е полезно - стига ти самият да го искаш искрено.

Умирането също е вид Страдание. Смъртта, привидно е лош нещо, но ако приемем, че чрез нея се преселваме в по-висши селения, в по-красиви и стойностни Светове - то значи отново страданието ни помага да постигнем Красивото, Любовта и т.н.

Защо споделям тия постановки? Заради самобичуването.

В почти всички духовни традиции проповядват практикуване на някакво "страдание на плътта". То може да се изразява в: неядене на определени вкусни храни, непиене на жизненонеобходимата вода (или други напитки), въздържане от енергообразуващия секс, лишаване от други малки радости; и т.н. Самобичуването е един от крайните видове страдание на плътта - човекът се снабдява с камшик и започва да си нанася удари по гърба (или където иска). Друг вид страдание са различни физически упражнения - в някои йога-течения има страхотни издевателства над тялото (разбира се, тия неща изглеждат "издевателство" за страничен наблюдател, за йогина са "просто тренировка").

Това страдание (или умъртвяване) на плътта не е измислено и наложено заради самото страдание. Само пълни идиоти биха го възприели така. Още по-големи такива - създали. Слава Богу, никой от "категорията" нито е възприемал някак, нито е създавал нещо в областта.

Всеизвестно е, че в крайни ситуации, когато е подложен на непоносима болка, човек изпада в безсъзнание. Всеки може да си провери в какво се изразява това и какви са характеристиките му. Няма да изпадам в биохимични и физиологични подробности, ще спомена само, че по време на това състояние човекът спира да усеща болката. Това е защитна реакция на организма. Е, точно възникването на такова състояние целят всичките причиняващи страдание на плътта практики. Само че при тях има една съществена разлика - целта е да се запази съзнанието и да се предизвикат качествени промени в него. И в крайна сметка се постига много по-ефективна промяна на биохимията и много по-съзнателно и целенасочено оползотворяване на "хормоните на щастието", екстаза и ентусиазма, които в един момент "се изливат" компенсаторно след излагането на действието на страданието.

В сексуално отношение в тази връзка са измислени "садо-мазо" практиките. Чрез страданието постигаш висш екстаз или други висши състояния. Разбира се, ако някой цели да убие или увреди физически трайно другия - това вече не е постигане на любов чрез страдание, а си е извращение, особено ако другия не го иска. Границите тук са трудни за определяне.

Друг пример за болка, която води до нещо прекрасно, е раждането на човека. Свързано е с много болка и кървища и за раждащия, и за раждания. Но след това настъпва Встъпване в Живота за Новородения. Влизане в Новия Свят. Все прекрасни неща, далечни от болката и страданието.

Така че, страданието, стига да е прието съзнателно и с воля от страдащия, винаги води до възвисяване и освобождаване във висш смисъл, и до приятни усещания - в ежедневен.

Разбира се, страданието е една от "опциите" на Пътя. Един от многото начини за отключване на нашата изконна, но заключена в нас самите Радост.

По-важното е, че Ад не съществува.

...

26.02.2013г. Аеиа

Добави в Svejo