събота, 29 март 2014 г.

Смехът - великият целител


Изцелявам себе си или някого - правя го отново "цял". Не е точно възстановявам, нито създавам наново (recreation) - просто го правя ЦЯЛ.

Смехът е един странен, тайнствен, загадъчен, необяснен от науката, но чуден Дар, дарен на всички Хора.

Отделен е въпросът дали ползваме адекватно този Дар и ползваме ли го изобщо. За никого не е тайна, че в наше време смехът става все по-рядко явление - и за наблюдение, и за преживяване. Кога за последно чухте около вас да се носи смях? Истински, звучен, освобождаващ?

Тия дни ми хрумна, че един от тестовете за добронамереност в околните може да е именно това: дали съответен човек те разсмива или не. Ако някой те разсмива - значи е добронамерен към теб. Защо смятам така? Като че ли хората подсъзнателно усещат, че смехът е освобождаваща сила. Ако са злонамерени - вероятно не биха искали вие да се чувствате свободни. Затова злонамереният никога няма да ви разсмее съзнателно - той може да прави мили очи, да се преструва на приятел, дори реално да ви помогне в тежка ситуация (със задна цел) - но няма да ви разсмива.... Злонамeреният иска да ви натовари възможно най-пълно със своя си боклук. Един откровен смях от ваша страна би изхвърлил натрупания във вас боклук. Злонамереният знае, най-често несъзнателно, че, колкото по-задръстени сте с боклуци и баласт, толкова повече ще сте склонни да приемате още и още. Защото от мръсотия няма да виждате истинската реалност. Ако се разсмеете - има "опасност" да си изчистите визията, във всички смисли...

Между плача и смеха няма голяма разлика. А и на всеки е известно, че не е трудно едното да премине в другото. Тези две външни изяви на емоции са изключително близки като физическа изява, а именно: основното и при двете е силното тресене на корема!

Коремът, най-общо, в повечето традиции се разглежда като основен източник на енергия. Когато се смеем, коремът започва да се тресе. Който се е смял продължително знае, че може да му се наложи да се хване за корема в един момент - от умора, от чувство за предстояща експлозия, от какво ли не! Да, смехът е нелеко физическо упражнение.

В йога има практики, които могат да отключат пораждане на неудържим смях - или гръмък плач - зависи от вида емоции, които са складирани в корема. И това складиране съвсем не е метафорично, алегорично и прочие преносно действие. Емоциите са нещо напълно реално, което въздейства напълно осезаемо на тялото. Медицината донякъде го признава това - с утвърденото вече съществуване на психо-соматиката - психичните проблеми, които причиняват напълно телесни промени (т.е. болести) - или така нареченото соматизиране на емоцията. Емоциите са вид психични сили. Когато ги трупаш в съответните резервоари, без да ги канализираш правилно и целесъобразно - в един момент те избиват и причиняват куп бели. Може би вече няма човек по света, който да не е наясно с това.

Не за всички е напълно ясно обаче, че смехът, респ. гръмкият плач, е този агент, който може да разбие и най-твърдо заседналите емоции. Всъщност, заседнали не е съвсем точната дума за описване на явлението. Когато човек се смее продължително, може съвсем осезаемо да усети, че смехът разбива вътре в него някакви незнайни материални пластове. Пластове, които пречат на циркулацията на жизнените сили - най-общо.

Разбира се, с всичко това не искам да обобщавам, че всеки, който не те разсмива или разплаква, е злонамерен към теб. Всяко правило си има изключения - и всяко изключение - правила.

Смехът и гръмкият, тресящ се плач, са всъщност всеизвестният катарзис. Но за да проявят истинската си изчистваща природа, те задължително трябва да предизвикват силно разтрисане - съвсем физическо.

Нямам повече време за писане в момента - затова - засега толкоз!

...

29.03.2014г. Соня Петрова - Аеиа

петък, 28 март 2014 г.

Разкрит е Коренът на всички Илюзии по Земните кълбета!


Попадайки в някаква непосещавана досега Реалност, Шаманът разкри нещо, което го накара да легне на несъществуващата Земя и за зарита неудържимо, в пристъп на велик Смях.

Ето какво видя той:

Някакви пияни Извънземни трябвало да картографират нашия участък от Галактиката.

Те хубаво трябвало, и хубаво картографирали, ама в качеството си на пияни, видели Земята двойна!

И това не било лошо.

После обаче, Хората взели че се заселили на тази от Планетите от Двойката, която всъщност не съществувала!

След това пък, макар че няма "преди" и "след" - това са просто езикови абстракции, но не и нещо реално - та, след това, Великите Хорски Визионери, създателите на световните религии и традиции, успели да видят едностранчиво нещата!

Тоест, те видели, че "всичко е Илюзия", защото всъщност живеели на несъществуваща планета, но не успели да видят Пияните Извънземни, които трябвало да картографират Галактиката ни...

Мда!

...

28.03.2014г. Соня Петрова - Аеиа

четвъртък, 27 март 2014 г.

Едно видение за Вселената


...

...

27.03.2014г. Соня Петрова - Аеиа

понеделник, 24 март 2014 г.

Разбивачът на Препятствия


Ганеша: Кое от двете препятствия ще избереш да премахна от Пътя ти?

...

Ако прегръщаш препятствията, няма да имаш възможност да прегърнеш възможностите!

...

Няма невъзможни неща, и въобще - няма "не ща!" !!!

...

...

24.03.2014г. Соня Петрова Аеиа

вторник, 18 март 2014 г.

Майката на Цветята


Реки от цветна Вода -

водопади

са Косите

на

Майката на Цветята.

...

...

18.03.2014г. Соня Петрова Аеиа

четвъртък, 13 март 2014 г.

Бъди главен герой във филма на собствения си живот!


Макар да не гледам филми от години - не само защото не ми се гледат, а и просто защото нямам физическата възможност да го правя - имам малко дете, което спи по-малко то мене, и съответно не ми позволява да гледам филми за възрастни. Ха ха!

Въпреки това, вчера получих ясното усещане, че далеч не винаги и не на всички ни стиска постоянно да играем главната роля във филма на собствения си живот.

Е, да, главни герои има и в книгите, и в театралните постановки, не само във филмите. Но първото ми усещане беше за филм - затова и изказвам мисълта си като за филм. И паралелизирам (не парализирам!) живота с филм.

Ето я основната ми "мъдрост" в тази връзка:

Не винаги имаме дупе да бъдем главният герой във филма на собствения си живот. От това следват повечето ни страдания и неудовлетворености.

...

Сценаристи и режисьори биваме винаги. Дори да не го осъзнаваме, дори да мислим, че сме подчинени на сляпата съдба, на бог или кой знае още на какво, моето усещане не се различава от римското "всеки е майстор на своята съдба/щастие". Ролята на главния герой е препъни-камъкът, който ни пречи на пълното щастие. Защото наше право е, бидейки сценаристи и режисьори, ние да раздаваме и определяме ролите. И често поставяме себе си във второстепенна, поддържаща, а дори и статиска роля! Щото така е по-лесно. Или не се ценим достатъчно и преценяваме, че друг би трябвало да играе главната роля във филма на нашия собствен живот... Причините защо става така са неизброими. И е безсмислено да ги търсим - основното е да осъзнаем - "аз или някой друг изпълнява главната роля във филма на живота ми в настоящия момент."

...

И едно малко пролетно-лирично отклонение - за Съзнанието, което твори Реалността; за неговата вечна игра и за това как ти доставя всичко, което си пожелаеш, макар и не винаги във формата, която си си представял. Една реална случка с мен, вчера:

Поради пролетното време получих неистово желание да хапна прясна, зелена коприва. Разбира се, нямах възможността да отида и да си набера - съответно и хапването се отлагаше за неизвестен период. Но пък долетя при мен една пеперуда, ето я на снимката - по-долу. Този вид ми е един от любимите, но така и досега не бях запомнила името му. Проверих в Нета - оказа се, че това е КОПРИВНА ПЕПЕРУДА! Ларвите й се хранят основно с коприва, основно по копривата и какавидират. Желанието ми беше за коприва - и Съзнанието ми изпрати една копривна пеперуда!

Едно от латинските й имена е Aglais, което идва от най-младата от Трите Грации - Аглая, Сияйната. В митовете за харитите (или грациите, лат.) е отбелязана тяхната връзка с природата, но те не се приемат като част от нея, а по-скоро като радостта, която тя носи на всичко живо. Освен това харитите са свързани и с труда и художествените занаяти и с тази си функция са близки на Аполон.

Нямаше как да не видя тази пеперуда и като Аглая, облякла своята всепокриваща рокля от зеленина и цветя, а Зеленото е и Живот. Ето я и Аглая-Пеперудата по-долу на картинката.

Такива ми ти работи стават, когато Съзнанието се заиграе. ОТ нас се иска просто да видим Връзката, а връзка винаги има... Светът е цялостен, все пак.

...

...

...

13.03.2014г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 11 март 2014 г.

"Плацебо" поправя развалени електроуреди!


Или - поредното доказателство, че Наблюдателят създава Реалността...

Случи ми се преди няколко дни. От известно време ни се развали сешоарът за коса. Отказва да работи изобщо. По тази причина съпругът ми купи друг.

Аз не знаех как точно изглежда новият. Къпах малкото дете и трябваше да му изсуша косата. Под ръка ми попадна един сешоар, и реших, че той е новият - макар да бе същия на вид като стария. Попитах мъжа ми дали това е новият сешоар - и той решил да си направи майтап, казвайки ми, че - да, това е наистина този нов сешоар.

И тук е интересното:

Аз, убедена напълно, че този сешоар е нов, го включвам в ел-мрежата, натискам копчетата и той - то е ясно! ТРЪГВА ДА СИ РАБОТИ С ПЪЛНА СИЛА!

ТУШ!

Изпопадахме от смях и не съвсем от учудване, но все пак си беше чудно.

При повторно включване, когато вече знаех, че това е разваленият сешоар - той, разбира се, не тръгна.

И все още не тръгва.

Абе, явно "плацебото" действа и при развалени електроуреди, но това не бива да се разгласява публично, защото бизнесът трябва да върви! Намиг!

...

11.03.2014г. Соня Петрова - Аеиа

понеделник, 10 март 2014 г.

Наметнал Воала на Времето...


Недей се кри зад Времето, Човече!

И не излизай с номера, че То е В Тебе!

Използваш ли Мига за Параван

ти вече

заставаш на колене.

...

А дадено ти е да ходиш...

И да летиш в безкрайните Простори,

където в безпространствено безвремие,

в космично-хаотическо Сатори,

в нечувано-невиждано Творение -

през бродове невиждани ти бродиш.

...

Където няма кръгове и форми,

където Всичко форма е - без форма,

и там основата не е платформа,

и няма норми.

...

Недей се кри зад Времето!

Опитай

да бъдеш Съ-Творец

на Свят Прекрасен!

И Времето ти просто

вещо вплитай

във атом ясен!

...

Тъкач, Плетач, Творец и Чудо -

когато срещнеш Бебето със Стареца,

недей забравя Всичкото в почуда,

не пренебрегвай Здравеца!

Невидимият Здравец на Всемира,

прегръщащ с Аромата си

безкрайните Богатства;

и извиращ

сам -

нейде от Недрата си.

...

Извиращ сам от себе си -

неведом -

и ти си като Здравеца!

Бъди внимателен, когато

бидейки Бебе,

срещнеш Стареца!

...

Стани самият Ти внимание!

И във Мига недей се кри!

Стани Космическо Старание!

Със Неутрино полети!

Историите на безбройни Твари,

Ти - вече преживял -

почувствай Многомерната История!

Излез от тоз Воал!

На Миговете...

...

На снимката: февруарско-мартенските Небеса

...

...

10.03.2014г. Соня Петрова - АЕИА

сряда, 5 март 2014 г.

Умната жена може да глади и зле


Заглавието - по избор. :) Възможно е и така: "Умната жена може да глади и зле, и знае кога да го прави."

Може да е и "Съпругата и Любовницата", като също е възможен избор - "коя коя е?". Няма правила тук. :)

...

...

05.03.2014г. Соня Петрова - АЕИА

вторник, 4 март 2014 г.

Заигравки с МОЗЪКА


Веригата на Мозъците..

...

...

04.03.2014г. Соня Петрова - АЕИА

събота, 1 март 2014 г.

Винена Мартеница


Честита Баба Марта!

Мартеница от бяло и червено вино:

...

...

01.03.2014г. Соня Петрова - Аеиа

ЕЛИКСИР СРЕЩУ ЗАБРАВА


В потайна, светеща Дъбрава

извърших чуден ритуал.

И еликсир срещу забрава

получих, махайки с воал -

отдавна долетял при мене,

но изоставен в древен скрин,

забравен за незнайно време,

но чакащ знак един.

...

Потаен жител на Гората,

подаде този Знак.

Воалът в миг Крила размята –

при мене долетя

във чудната дъбрава горска,

там нейде в тъмен лес,

далече от гълчава хорска –

и „утре” стана „днес”.

...

Тоз еликсир срещу забрава

поръсих над Света.

Летях в Небесната морава,

и пеех Песента

за Коня чуден, с форма странна

на пухче от глухарче,

на спора от потайна гъба,

на птиче-коприварче.

...

Мени си формите,

но често в Гората се явява,

и който го познае, може

със него да развява

блестящата си, красна грива,

обемаща Всемира;

да помни, пее и възпява,

и „Аз-А” да намира.

...

Допълнение: противно на общоприетото мнение, че растенията са в голямата си част неподвижни и инертни, пленени от земята, всъщност те са едни от най-подвижните. Защото се размножават летейки – из въздуха. Просто не винаги можем да видим „дървото” или „тревичката” глобално, холистично, многомерно – защото дървото е и семе, което лети... Лети самостоятелно или с някоя птица. Дървото е и прашец, който също лети. Воал от Прашец. Затова и в много шамански традиции се използват растения – хората с тях могат да летят... Защото ние, Хората, сме същност основно Водни. Растенията са и Въздушни...

...

...

01.03.2014г. Соня Петрова - АЕИА