петък, 31 януари 2014 г.

За ползата от ЗАВИСТТА


Ще споделя накратко кога и за кого е полезна завистта - това, иначе ужасяващо и убиващо, чувство.

Моля, да се чете само от хора, които са убедени, че мисълта предхожда създаването. Т.е., че всяко нещо в света ни, е създадено, защото първоначално е било замислено. Още по-т.е. - това е за убедените, че първопричината на всяко сътворяване е "мисълта". Или поне - "силата на мисълта".

И така. Всеки, който завижда на някого, всъщност прави услуга на човека, към когото храни завист. Защото очите на завистта са изцяло лъжливи, но създават у завиждащия пълен образ на човека, на когото той завижда. И, завиждайки му, ти го конструираш този човек! Твоята мисъл му помага да се издига все повече и повече, защото го виждаш "преуспял, издигнат, възвисен, одухотворен, талантлив" и пр..

Завиждащият оформя в мисълта си този, на когото завижда. И го материализира.

Всеки може да си направи извод за кого е полезна завистта.

...

31.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

четвъртък, 30 януари 2014 г.

За самоиронията и болящото его


Уважаеми Приятели, да вА светна за моето „просветнато” мнение за самоиронията. Наскоро разговаряхме за нея с една приятелка, и аз осъзнах нещо в тази връзка. Та, в световен мащаб и конкретно – във Фейсбук – е пълно с хора, практикуващи самоирония. Аз също съм горд редник в тази самоиронизираща се гвардия. Но, за себе си установих нещо, с което не обвързвам никого от „съгвардейците” си.

Практикувайки самоирония, аз все едно казвам:

- Със себе си мога да се подигравам и да се иронизирам само и единствено аз!

(което в превод значи: никой да не си позволява да се подиграва с мене! Или да ме иронизира! Всъщност, иронизирането е изтънчена проява на подигравката. Само аз имам това свещено право, и, ако някой го наруши, ще усети силата на моя гняв, и подобни нещица.)

Това пък ме навежда на мисълта, че за подобни на мен самоиронизиращи се, би трябвало да се прилагат постоянно външни подигравки! За да се излекуват от излишната си самоирония.

Мда! Дори и самоиронията в свръхдоза вреди! Даже си позволявам да мисля, съвсем хипотетично и неангажиращо отново никого, че прекалената самоирония показва прекалено силно, потискащо Духа, его.

Няма да губя време! Отивам да направя нещо, което ще ми докара масови подигравки от ближните! Искам да видя като как ще ми се отразят! ;)

...

30.01.2014г. Аеиа

сряда, 29 януари 2014 г.

Легенда за Усмивката


Ние, хората, сме различни видове. Да, това всеки го знае. Някои дори знаят, че не е възможно двама души да живеят в една и съща реалност. Незнаещите предното, постоянно се стремят да вкарат всички в своята си реалност и, ако не успеят, мислят, че "другореалниците" са луди или нереалистично възприемащи околната среда.

Ех, отклоних се, но и това отклонение в случая се отнася към видовете хора - така че, не е съвсем кривване от правия път.

Днес ще пиша за двата вида, които:

а.) харесват усмивките;

б.) не харесват усмивките;

И по-специално - за б.).

Моля, долунаписаното да не се приема насериозно, то е просто една моя фантазия, на която и аз не вярвам. Казвам го това, защото ми се е случвало да пиша измишльотини за нови конспирации и подобни неща, и някои читатели ги вземат за самата истина. Та трябва да им се обяснявам. Други пък се чудят дали не съм луда. Да си се чудят! В крайна сметка, способността да изпитваш учудване е Дар Божий... И е висша чест за всеки, ако може да го предизвика в някой от ближните си.

...

Когато Бог решил да сътворява човека, викнал на съвет всичките си досегашни творения - искал да покаже уважение към тях, пък и да ги подтикне към творчество. Защото те основно се радвали на сътворения от Бога свят, и малко били позабравили този си аспект - творческия.

Дошли буболечките, червеите, раците, рибите, водораслите, дърветата, тревите, цветята, гъбите, бактериите, вирусите, прионите, земноводните, влечугите, минералите, членестоногите, птиците, животните, и още някои - но няма да изброяваме всички, защото мястото няма да стигне.

Започнали дебатите. Установило се, че би било най-добре човекът да е със структурата на бозайник. Но всички други се разсърдили - повече или по-малко. Чувствали, че не е честно Бог да създаде "венеца на творението" си само по бозайнически шаблон.

Чудил се Бог, чудил се как да постъпи, за да не останат с лошо чувство не-бозайниците. Една от разликите, които виждал между бозайници и небозайници, била тази, че бозайниците се плашели, ако друго същество им покажело зъбите си. Някои, разбира се, не се плашели, но пък се настройвали нападателно, спрямо зъбещия се. А всички небозайници нямали отношение към озъбването или показването на зъбите. Помислил малко Бог, разбира се, по Божествен начин, който няма нищо общо с човешкия, и решил:

Половината от хората ще се плашат или ще нападат, като видят показани зъби. Другата половина - няма да се плашат или нападат, а ще им харесва.

Творенията, обаче, отново не били доволни. Искали още промени.

Но, все пак Бог не желаел да му се налагат чак до такава степен, затова отсякъл:

- Добре! Озъбването при човека всъщност няма да е знак за агресия, както е при животните! Обратното! То ще е показател за добри намерения и откритост. Но, както вече решихме, някои хора ще възприемат усмивките като животни.

...

Други - като Дъбове например....

...

29.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 28 януари 2014 г.

Любовта не се търси - тя се случва


Любовта, както медитацията и просветлението, не се търси - тя се случва. Или не се случва.

И не си ти този, който можеш да я случиш. Тя те случва тебе.

Някои се притесняват, че ако случайно им се случи, могат да я изпуснат, ако не са бдителни и будни.

Такова нещо не може да стане - няма как да ти се случи любов и ти да не разбереш. Пък и да я изпуснеш! Тя не е предмет, който да падне или да излети.

Човекът, а и всички същества, са плод на любовта.

Можеш ли да намериш човек? Можеш ли да го направиш ти самия? С твоя ум и с твоите ръце?

Любовта случва Човека.

Тя го сътворява - по нейни начини, по нейни неведоми пътища.

...

Блажен е, който вижда Света като случване на Любовта.

...

28.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

понеделник, 27 януари 2014 г.

Космическата Пакостница... или за Времето


Тя, Космическата Пакостница, беше позната на твърде малък брой хора.

По неизвестни причини, хората, макар и знаещи, че времето тече по съвсем различен начин на Земята и в открития космос, не се възползваха масово от това, и твърдяха, че "времето е непобедимо" и че "ходът му е неотклонен и неумолим".

Космическата пакостница обаче беше една от малкото, които се ползваха практически от това знание.

Тя често излиташе и напускаше Земната орбита, а и Слънчевата система. После се връщаше на Земята, а там вече бяха минали, например, един милион години.

Всъщност, ако човек пробва да излезе извън орбита, то той ще види, че от там може да избира - дали да отиде напред в земните години, или, съответно - назад...

Но, както споменахме в началото - повечето хора не бяха излизали извън орбита...

И още едно "всъщност". Така наречената еволюция може да се направи в открития космос. Ето как твореше еволюция Космическата Пакостница:

Взимаше някой човек, по негово съгласие, разбира се - и хоп! В Космоса. Там тя пренареждаше гените му по начин, който да му позволи да развие съвсем нови свойства и умения. И го връщаше на родната му планета, където вече бяха минали петстотин хиляди години. А за генетичното творене се изискваха само няколко седмици! (не че в открития космос има такова нещо - седмица!).

Хората на Земята, отказвайки да признаят дейността на Космическата Пакостница, и изобщо - развивайки пълна слепота спрямо нея - твърдяха, че това било еволюция. За която били нужни милиони години.

Нужни са, я! Но само, САМО на Земята...

...

...

27.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

неделя, 26 януари 2014 г.

Алхимикът срещу Божествената Криеница


След много години митарства и повторения на едни и същи, водещи до необятна лудост, опити, той разбра основното: Всичко бе в Природата.

Записано, залегнало, заложено, имплицитно и експлицитно - всякакво...

Защо бе нужно всичко това да бъде скрито?

Защо Той-Тя-То не желаеше никой да знае Законите?

Защо, ако някой ги разбереше, ставаше велик, богат, но отделен от света?

Всъщност, тия "защо"-та не бяха негови. Той знаеше "защо", научи отговорите на всяко едно "защо".

...

Казват, че истинската цел на алхимика не е да получи митичния философски камък, с който да може да трансформира елементите един в друг. Този Камък е последствие от главната цел, която е именно промяна на самия себе си - ти си длъжен да станеш този Камък. Тогава си постигнал практически, фактически, теоретично и реално всичко! Постигайки Себе Си, можеш да трансформираш и елементите, но тогава това вече ти изглежда напълно ненужно. И е такова! Да, затова Законите са скрити...

Всичко им се подчинява, те са пред очите на всички - и въпреки това са скрити.

...

Сперматозоидите летят към лелеяната Яйцеклетка. Един от тях ще успее да се слее с нея, ще проникне в Тайната на Живота и ще катализира сътворяването на Ново Същество.

...

Години, години, години той се опитваше да влезе в контакт с Разума на Семето. Да разбере тази Велика Тайна на Живота. Но Семето пазеше ревностно своята тайна... Тя дори не беше негова, беше му поверена, от Него-Нея, от Безименния Всеименен.

Яйцето също охраняваше Тайната - дори още по-отявлено от Семето. Пробив при Яйцето беше невъзможен.

До Момента, когато Материята проблесна пред взора му.

...

Наричаха го просветление, сън на Бога, посещение. Имаше безброй имена, но ставаше дума за едно и също нещо. За вечните стремеж и цел на алхимици, психонавти, ученици, отдадени, призвани, посветени...

...

В разговор по време на "посещението", Алхимикът каза:

- Какъв е смисълът законите Ти да ги има и да действат, и всички да са ВЪВ тях, а всъщност никой да не ги знае? И отвреме-навреме някой да открива даден закон, и да се превръща във велик учен, творец на цивилизации и технологии? И нещата да тръгват отначало, отново с незнание, непознаване и постоянно криене?

Той-Тя-То отговори:

- Всеки открит закон си остава скрит. Всяка човешка книга е мъничък откъс и неточно копие от Книгата-Природа.

...

26.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

петък, 24 януари 2014 г.

Шок! Земята е яйцеклетка!


Преди броени дни световноизвестният медиум и контактьор П.У.Т., съветник на президенти и велики просветлени, получава спешна небесна телеграма. В нея комисия от архангели му съобщава, че всъщност планетата Земя е яйцеклетка, която току-що е узряла. Това, разбира се, не е най-важното от селестианската депеша! По-същественото е, че П.У.Т. е разбрал, че към Земята летят милиони небесни сперматозоиди!

Космическото време, то е ясно за драгите ни читатели, е различно от местното земно такова, но, независимо от това, до дни се очаква най-изявените небесни сперматозоиди да стигнат до нашата Земя, т.е. до яйцеклетката. П.У.Т. твърди, че е твърде възможно планетата ни да бъде оплодена!

Но място за паника няма, уважаеми читатели, слушатели, бърсатели и прочие жители! Защото, фактически, планетата ни ще се умножи! Вече текат фючърсни продажби и търгове за закупуване на предстоящите, новопръкнали се клетки-планети!

Няколко будни граждани се питат кой ги продава. Ние, от редакцията, разбира се, не знаем. Предполагаме, че същият, който е започнал да продава и земята навремето...

Очаквайте продължение (то зависи от като как ще тръгне процесът на оплождане, разбира се)!

...

24.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа Добави в Svejo

сряда, 22 януари 2014 г.

Секс между умове


Извратенячка съм! Е, не по моите критерии, разбира се - просто така ме определят повечето други. Това, обаче, малко ме засяга, защото разбрах къде ми е проблемът и сега търся начин или място, където ще мога да науча как да го реша. Да, дааа! Знам, че въпросът "как?" е глупост и че начинът не трябва да се търси, а да се намира!... Хм! За когото трябва, е ясно - тия неща не могат да се изразят с думи по друг начин, така че да са що-годе разбираеми за повечето...

Помня момента, в който разбрах, че мога да правя секс само с ума си! Глупости! Какъв ти момент! Не помня никакъв момент всъщност! Даже не знам как изглежда един момент, че да го и помня! А как звучи моментът? Ха! За да не моментосвам повече, ще кажа: помня случая, в който разбрах за своята умствена сексуалност. Но... няма да го разказвам. Разказаният случай не е самият случай. Егати! И преживеният случай май не е самият случай. Иди го разбери!

Но стига със случаите и моментите!

Умът си иска своето!

...

Всъщност, аз го имам. И той ме има. Отстрани изглеждаме като идеалната двойка. И не само изглеждаме, наистина сме такава. Рядкост! Но и нещо типично. Иначе светът нямаше да съществува... Единственото, което не ми достига е това, че не правим секс с умовете си. Не че той не е съгласен! Просто не може. Не го може.

Но аз открих къде се учи това. Разбира се, в друга реалност... Е, ще успея да уредя някак да се прехвърлим за известно време там. Но пък в тази реалност не са запознати с телесния секс - и на твърдите тела, и на фините - на никои!

Ха! Ще взема да създам там "Училище за телесен секс"! На обменни начала. А в нашата реалност ще докараме "Училище за умствен секс"...

Изглежда съмнително, изглежда и че надали би имало кандидати и клиенти, ама... опита ли веднъж човек взривовете от сливането на умовете, ще разбере, че телесното е само бегъл отзвук на тия усещания. И че фразата на гения "най-красивото е невидимо за очите" се отнася именно за невидимия, неосезаем и нечуваем Ум.

...

22.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

вторник, 21 януари 2014 г.

Смехът на Извънорбиталната Риба


"Човек без бог е като риба без велосипед" - бяха написали някога на стената на мъжка тоалетна в Бъркли. Пък аз ще ви кажа: съвсем успешно велосипед може да се замени с въртележка.

Не ме познавате, защото съм невидима за вас. А и взех, че излязох извън орбита, и сега само гледам.

Всъщност, не точно гледам, а се пукам от смях. Смехът в открития Космос е нещо велико! Неописуемо! Смехът, когато не си в гравитация, е оргазъм, но умножен милиони пъти - и това пак не може да опише какво точно е. Както и да е! Исках друго да кажа.

И то е, че като гледаш отстрани Земята, виждаш, че тя е една въртележка - не по-различна от някоя такава в лунапарк. Върти се с бясна скорост! И всички на нея се въртят! Ох, падам в открития Космос! Падаааам! Макар че тук падане няма! Само като погледна въртележката и всички въртящи се, ми става неудържимо смешно. Защо ли? Защото въртящите се люде, риби, бактерии, паяци, китове, демони и прочие, не усещат, че се въртят през цялото си време на Земята!

Мислят, че не се въртят! Ако на някой случайно му се завие свят, го обявяват за болен или луд! А той всъщност е усетил, макар и бегло, въртенето на Въртележката "Земя"! Така да се каже - доближил се е до есенцията на Живота. Ама не! Щом усеща виене на свят, значи той е фантазьор, с нарушен вестибуларен апарат - най-малко!

Казват земляните: "Всичко е илюзия!". Същевременно не разбират, че този постулат го виждат и усещат ежесекундно! Защото, какво по-видимо доказателство от това - да знаеш, че реално се въртиш и летиш с бясна скорост, а да се усещаш, като здраво стъпил на "неподвижната" Земя? Все едно гледате отстрани въртележка. Въртящите се прелитат край вас през определен период, но не усещат, че се въртят. Смешно! Колелото на Съдбата. Самсара. Това не са отнесени алегории. Това са всичките галактики - с техните квазари, черни и бели дупки, звезди, планети, комети и прочие. Въртележка, във въртележката, във въртележката ... Илюзия, в илюзията, в илюзията - като люспите на лук. Ах, забравих, че съм извън орбита! Тук никой не знае "що е лук". Той също е едно от въртящите се същества, макар да казват, че главата му била забита неподвижно "под земята". Неподвижно!

Ех, Илюзия!

Ваша: Извънорбиталната Риба

...

...

21.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

понеделник, 20 януари 2014 г.

За мършата, радостта и намусените мутри


Игрите на Съзнанието са безбрежни, безкрайни и непрестанни. Ето, един е винаги усмихнат и сияещ, друг - намусен, циничен и отричащ всичко. "Винаги", разбира се, е глупост. Съзнанието знае, че това е поредната игра.

Който има в себе си силата да обхване по-голяма част от това Съзнание, той, дори в условията на конц-лагер, където е пълно с ужаси, смърт, човешка низост и безбожие, свети, смее се и утвърждава Живота. Има много примери за такива Човеци!

За съжаление повечето примери от хорските обхвати на Съзнанието са в сферата на Мършата - повечето слаби воли предпочитат да се хванат за разложението. Да, Разрушителният Принцип също е от голяма важност, но не и ако се отрича Съзидателния. Без Съзидание не може да има Разрушение.

Ал. Аватаров дава показателен пример за горното нещо. Цветята разпръскват наоколо си аромат и приятни ухания - те, от своя страна, привличат пчели, които опрашват цветето и то се размножава, т.е. продължава да расте и да се развива. Мършата пръска наоколо си зловония. Тези миазми привличат мухи, които снасят в мършата яйца, от които се излюпват червеи. Червейчетата изяждат, т.е. унищожават зловонната мърша. С няколко думи - пръскайки наоколо ухания, ти привличаш сили, от които ще пораснеш още повече. Като раждаш зловония - ще привлечеш сили, които просто ще те унищожат. В това има и логика - който няма очи за Живота, е нормално да пребивава в Смъртта. И нещо твърде очевидно - човек се мръщи и муси, когато наоколо му смърди. Рядко някой се мръщи на благоухания. В кръга на майтапа - дали намръщеняците не са намусени, защото сещат несъзнателно собствената си смрад?

Казват, че подобното привлича подобно. Казват още, че подобното ражда подобно.

Може би затова светът в момента изглежда тъмно място, населено с мъка, тъга, смърт и безсмислие. Защото повечето човешки воли са влюбени в Мършата...

Но ще дойде "Ден", в който това няма да бъде така... А може би Той винаги е бил тук, винаги е тук....

...

20.01.2014г. Аеиа

Петльовден.... ку-ку-ри-гууу!


Петелът, недостижимият! Знае ли някой всичките тайни на Петела? ... :)

...

...

20.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

петък, 17 януари 2014 г.

Съвременен ученик и ученик от килийно училище


Разликата е в калема...

Казват, че развитието предполага използване на инструменти.

...

...

17.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Опитен крадец успя да открадне всичките пари на Земята!!!


Според теорията на вероятностите, има вероятност да се случи и такова нещо: някой опитен крадец успява да открадне всичките пари, нахождащи се на планетата Земя!

Какво става тогава?!? Всеки може да си го представя и да си го рисува с вътрешния взор. Ах! Ох!

Ситуацията е абсурдна и смешна до скъсване, но всъщност, кой знае защо, ми се струва, че и реалната "сегашна" ситуация на Земята е подобна - единици "държат" парите. Да, пускат ги да циркулират, предизвикват им "обръщение", но...

Затова настана и кризата... май...

...

17.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

сряда, 15 януари 2014 г.

Притча: Защо Слънцето свети, а Земята е черна


Някога, много, много отдавна, всичко тънело в непрогледна тъмнина. Нито Слънцето, нито звездите светели - светлина нямало никъде и отникъде. Жителите на Слънцето и на Земята живеели в постоянен страх, хаос и мрак. Животът им бил непоносим и тъмен. Преди време се били опитвали да се борят с мрака, но той винаги побеждавал..

Това тежко състояние траяло до момента, когато при тях дошъл бог Буда. Той им казал:

- Не се борете срещу тъмнината! Безсмислено е! Достатъчно е всеки да запали своята малка свещичка, и тъмнината ще се отдръпне!

Чули слънчевите хора този простичък съвет, послушали го. Запалил всеки своята малка свещичка. И Слънцето огряло всичко наоколо...

Съветът на Буда бил чут и от земните хора. Видели те как Слънцето светнало и как осветило и тяхната Земя. Решили и те да последват съвета на бога. Но били различни от слънчевите жители. Вместо всеки да гледа и да се грижи за своята свещичка, земните хора се вторачвали в свещта на съседа, на приятеля, на ближния. И ако неговата свещичка се окажела по-светла, по-красива или по-голяма - това будело страшна завист в сърцето на земния човек. Той мигом забравял за своята свещичка и започвал да мисли как да угаси чуждата, за да не засенчва тя неговата. Засенчване нямало, защото светлината не може да засенчи светлина, но очите на завистта го виждат навсякъде. То това е и значението на думата "завист" - виждаш несъществуващи неща. Така започнали люти борби на Земята, тежки войни. Никой не можел да запали своята свещичка, без да бъде подложен на гонения и дори - на унищожение. И Земята си останала черна.

...

Все пак, светлината от свещичките на Слънчевите хора огрява черната Земя, и тя дава Живот. И животът на всеки земен човек е наполовина светъл и наполовина тъмен - редуват се ден и нощ. Ако не бяха Слънчевите хора, животът на Земните още да е тъмнина...

...

...

15.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

неделя, 12 януари 2014 г.

Всички мои минали Утрета


Сутрин, Слънцето още не е изгряло, а аз, полубудна, чакам да звънне алармата - винаги я чакам, - за да започна ритуала по смяната на реалността...

Преди алармата обаче, се звънни на вратата! В този час?! О, не! Ритуалът ми отива на кино!?! - помислям, ставайки без излишни трансове.

Мимоходом поглеждам през прозореца. Няма и помен от наченки на зора! Странно! Да не би днес да няма изгрев?

Затичвам се да отворя.

Хиляди и хиляди "неща" ме чакат там. С лица и тела, с всичко нормално - единственото особено е, че това са всички мои минали Утре-та.

Моите хиляди минали Утре-та!

Дошли всички наведнъж!

Някои разпознавам веднага по физиономия, други изобщо не помня...

...

Това е една моя медитация. Няма да разказвам подробно и лично какво стана. Всеки може да я направи и да види какво ще излезе от тази не съвсем стандартна среща. :)

...

12.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

събота, 11 януари 2014 г.

Медитация: Безкрайната Енергия


Ръцете, които са Земя, и Огненото Сърце образуват ОСЕМ - знакът за Безкрайност. Същото е и с Водата, която също излиза от върховете на пръстите, навътре към ръцете, обратно на Огъня. Водата продължава в Крилете - Въздуха. Всичко е на фона на Акаша - Петия елемент.

...

...

11.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Чудотворната икона с най-голямата мощ!


Така! Бидейки в контакт с повсеместното и извънвремево Електричество, което някои хаховци наричат "Бог", аз често пребивавам в безвремието. Ето как: стоя си в моето време, па току ми писне! И хоп! Скачам при Електричеството. Дааа, то е навсякъде - и във времето, и извън него. И отново - даааа! То и в нашия свят е навсякъде, затова и всичко цивилизовано е електрифицирано, ама, знаете, простосмъртни не могат да го впрягат и ползват, без да си плащат за това. Както и да е!

Та, като ми писне да се мотам из моя свят, се кльопвам в безвремието, при моя добър приятел, Електричеството. Стоейки там, аз мога да избирам в кое конкретно време да се бодна - ей така, за забавление. А и за да понауча това-онова. Не че ми е от полза, де! Нито пък от полза на хората от "моето" време. Те не ми вярват, защото не съм Никола Тесла. Него пък са го убили. Както убиха и Христос. Такива ми ти работи!

Но пак се отклоних, извинете! Ето какво искам да кажа, пък който иска - да вярва. Броени хора от моето време, които частично ми вярват и чуват това, което разказвам, си умират от смях за едно нещо. А именно - че една цивилизация от бъдещето, подобна на нашата, е приела за икони в църквата иконите, възприети и наложени при компютрите в нашето време. За най-свещена и чудотворна са приели иконата на "Windows Explorer". Даже често се случва при тях това: ако бизнесът на някоя църква или манастир позамре, току някой вземе, че сънува, че намира някъде заровена от хилядолетия икона на "Уиндъус Експлорър" - и хората вземат, че я откопаят наистина.... И бизнесът потръгва отново!

Между другото, иконите в нашето време също са компютърни икони от миналото! Ама точно за това нещо - никой не ми вярва, дори и тези, които ми вярват частично.

Хайде, доскоро!

...

11.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

петък, 10 януари 2014 г.

Медитация: Петте елемента - ДНК на Вселената


...

...

10.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

четвъртък, 9 януари 2014 г.

Малко нещо политика: Тайнственото, владеещо света лицемерие


Всъщност, не знам кое е официалното лице на нашия свят. Не мога също дори да си представя какъв е броя на всичките му лица. Съответно - не знам и кое лице точно участва в лицемерието, което споменавам в заглавието.

Ще започна от Древна Гърция, считана за люлката на съвременната Западна цивилизация. И една скоба преди това - отчитам, че е имало Китайска империя, индийски процъфтяващи икономически и, съответно - интелектуално и културно,- царства; за да не стане дълго и тежко настоящото ми писание обаче, ще разгледам нещата само от западна гледна точка. А като изключим Китай и донякъде - Русия - така или иначе съдбините на света в момента се определят от Запада.

Но, да се върна в Античността. Щеше ли да има Сократ, Платон, Аристотел, и цялата плеяда мислители и откриватели, ако те нямаха роби и бяха принудени да работят по цял ден? (както днес са принудени 97 % от жителите на Земята - между другото - такъв е бил процентът на работещи и неработещи в Древна Гърция). Великите учени, откриватели, философи и изобщо - строители на цивилизацията от Древна Гърция де факто са били безработни, ако можем да ползваме днешния термин за този техен статус. Ако бяха принудени да работят за храната си, то те нямаше да имат възможност да "направят" цивилизацията.

Същото е положението по времето на Христос, после на Средновековието, после през Ренесанса - когато "безработните" владетели изпращат свои наемници да изтрепят народите и владетелите на Новия Свят, за да могат те, западните владетели, да разширят владеенето и контролирането на природните ресурси на планетата.

Нещата вървят, следват логичния си ход. В началото на 20 век започват сериозни, глобални войни. Те са нещо подобно на завоюването на Новия Свят от Стария. След тях - нещата, отново, тръгват отначало. Хората забравят какво е било преди петдесетина години. И така. Прехласват се по изгубената си демокрация, премахната понастоящем от финансите и корпорациите - и забравят, че тази тяхна мимолетна мечта е съществувала, само защото се е проляла кръвта на много милиони хора във Втората световна и е бил унищожен повече от половината свят, което директно "опреснява" икономиката - започват наново "строежа" - пряко и преносно...

Независимо от броя на населението на Земята, властта винаги се е държала от тия 3% "безработни". Те, от своя страна винаги са подготвяли избраници от човешкия добитък, които да бъдат обучени, чийто интелект да бъде развит дотам, че да могат да правят все нови и нови открития - и съответно - да не работят физическа или друга, не-интелектуална работа.

С всичко това искам да кажа - не разбирам хората, които се жалват от съвременния световен ред и съвременните тенденции в него. Не за друго, а защото този ред е бил постоянно такъв в известната история насам - не е бил променян, няма и изгледи, че скоро ще бъде. Вероятно по този начин са се развивали всички досегашни цивилизации - много от тях напълно неизвестни за нас, а други - известни, но също неразгадани. Вероятно и заради това тези цивилизации са изчезвали - защото по този начин задължително се стига до всеобщ колапс - населението става все по-голямо и все по-затъпяло, а природните ресурси са константа...

В кръга на фантасмагориите - възможно е "Вселената" да цели в един момент да създаде идеалната цивилизация и общество - в което всички са полезни, щастливи и успяват да реализират целия си потенциал в полза на обществото. Засега не ни е известно да е съществувало такова общество в нашата част на Слънчевата система.

И за завършек - връщам се към лицемерието. За мен то се изразява в това, че сякаш повечето съзнателни хора не осъзнават по никакъв начин гореописаните неща. Нещо като "заспалия човек" по Гурджиев например....Най-вероятно това е само мое, субективно усещане, разбира се.

...

09.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

сряда, 8 януари 2014 г.

Акашовите записи - древният бъдещ интернет на хората


Без да твърдя със сигурност каквото и да е, ще надраскам няколко неща по темата.

1. Човек от началото на 19 век успява да се прехвърли в началото на 21-ви. Информацията е нещо, което не зависи от пространство-времето, не се извива, не остарява. Човекът прави връзка между себе си и Интернет в 21 век, и си се връща в началото на 19-ти, запазвайки връзката-канал постоянна. Премълчавайки някои дреболии за интернет и хората от 21 век - някои хора, защото повечето са неграмотни и интернетът не им е особено нужен, дори и в 21 век - премълчавайки подробностите, човекът се обявява за пророк пред своите съвременници. Предсказва събития, за които чете в Интернета на 21-ви век. Е, чете от Уикипедията, от статии на полуграмотни писачи, и т.н. - но все е нещо! Съвременниците му го боготворят...

2. Нашата цивилизация изчезва (както всички досегашни и известни нам). Следващата цивилизация намира много артефакти, останали от нас. Но за повечето изобщо не може да се досети какво представляват и за какво са служели. Защото новата цивилизация има съвсем други парадигми. Например, използва дисковидни форми основно като чинии за хранене. Намира наши древни ДВД-та - и казва: ето, древните са яли в такива чинии, с дупка по средата, вероятно за да се излива през нея ненужното... Керамиката, или още - грънците, които намираме днес, достигнали до нас от стари цивилизации и култури - не знам защо е прието, че това са съдове за съхранение и сервиране на храна. Всъщност - знам. Същата работа като бъдещата цивилизация и нашите ДВД-та.

3. Тази бъдеща цивилизация дали ще се сети, че сателитите, останали в земна орбита от нашата цивилизация, са предаватели на интернет? Дали изобщо ще знае, че това са древни артефакти, а не природни образувания?

4. Колкото ние се досещаме, че Луната е древен сателит за много мощен интернет, покриващ цялата Слънчева система...

...

Спирам с бълнуванията! И с днешния ченълинг... :)

...

08.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 7 януари 2014 г.

Кой и защо чете големите автори?


Не, не! Анализи и подобни неща няма да правя! Просто ще плесна една схематична заготовка на наскорошна моя визия, придружена с един, за мен, меко казано, стресиращ извод! :)))) Според мен - няма нужда от допълнителни пояснения...

Ето я:

...

07.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда..."


Не знам защо, винаги разглеждам известния надпис на Омуртаг като негов откровен опит да остави съобщение до самия себе си в следващото свое превъплъщение.

Чета главното послание така:

"...Човек и добре да живее, умира и [КАТО] друг се ражда; нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил...."

Реално, и без това "КАТО", смисълът спокойно може да бъде и като моя...

Ето го целият надпис, превод на български (копирано от нета):

"Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години."

...

Ако канът е имал предвид прераждането, възможно е да се е стремял в настоящия си живот към постигане на "не-прераждане". С напредването на живота си, виждайки, че и този път няма да успее да прекъсне "несъзнателността" си, е решил да опита с друг подход...

Защото, най-общо казано, постигаш избора "да-не-се-прераждам", когато осъзнаеш себе си като едно с Цялото. Не мисловно, не чувствено, не рационално, не ирационално - а по комплексен начин. По темата са изписани и може да се изпишат още мегатонове информация.

Има начин да те тресне това осъзнаване ненадейно - особено ако разпознаеш свое съобщение, оставено до твой "сегашен Аз" от твой "минал Аз"...

...

07.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Еликсирът на вечната младост?


Ако човек реши да се вгледа малко по-силно от обичайното във времето и неговата цикличност, ще забележи своята дълбока обусловеност от тях.

Вчера беше Коледа, вече мина Богоявление, преваля Ивановден, заформя се периодът на влюбените-пияндури, и т.н. по Кръга.

Отвъд ясната обусловеност, прозира още една - обусловеността на обусловеността. Всъщност, по този начин може да се кара до безкрай, но във всичко това има нещо стряскащо.

Какво имам предвид? Броенето и бройните системи са нещо твърде интересно. Какво ли би станало, ако нашите предци не брояха една пълна обиколка на Земята около Слънцето за една година?

Ами ако предците ни приемаха за една година десет пълни обиколки? Или дванадесет? Хайде, може и 13! Че дори и 23 - фаталното и особено 23, обозначаващо броя на хромозомите, с които всеки един човек участва в процеса на размножаване. Общо стават 46 - двамата дават по 23...

Смея да мисля, че ако брояхме 23 обиколки за една година, то тогава и ние щяхме да остаряваме за 23 обиколки само с една година... Изкушавам се да кажа, че и самата идея, обвързваща натрупването на години с остаряването, е глупавичка - но по тази тема - друг път.

Ирационално и абсурдно на пръв поглед, горното предположение не е съвсем лишено от смисъл. Донякъде доказателство в негова подкрепа е различното възприятие за време при децата и възрастните. Детето живее в безвремие - докато не порасне и не се убеди, че всички стареят и умират. Това убеждение е прието за вярно, но ключовата дума тук е "прието". Т.е. то не е вярно, просто е прието.

Така, де! Човек е това, което е приел...

...

07.01.2014г. Аеиа

понеделник, 6 януари 2014 г.

Възглавницата-свръхмозък


Вдигнах чашата - кехлибарено бяло вино - и точно се готвех да отпивам, когато усетих странни вълни, започващи някъде около пъпа и разпространяващи се радиално из цялото ми тяло.

В един момент те станаха толкова силни, че съвсем осезателно почувствах как тялото ми е доста по-голямо и обемно, отколкото си представях.

После станах колкото всичко наоколо. Особено усещане - хем имаш съзнание за "Аз" като отделна единица, хем знаеш и чувстваш, че "Аз" е всичко, и друго няма!

- Егати виното! - мислех, паралелно с новите усещания. - Нима е възможно да действа така още преди да е отпито?

Не се наложи да мисля много в тази насока. Защото пред себе си видях пещера. Знаех, че от хиляди години никой не беше я намирал, нито влизал в нея.

Никой човек.

Пещерата също беше част от мене. Това, обаче, не ми попречи да вляза в нея и да се озова в старинна стая.

Да! Намерих я най-сетне!

Там, в тази древна стая, на древно легло се мъдреше нещото, което търсех от много отдавна.

Дори често изпадах в отчаяние, осъзнавайки с част от себе си, че то не съществува, че е мое бълнуване - напълно идиотско и невярно.

Ех! Понякога най-неочаквани неща могат да бъдат катализатори на процеси, които да те доведат до пътеводната ти звезда. Кехлибареното бяло вино явно бе такъв катализатор.

На леглото лежеше "възглавницата-мозък"!

...

Това е една възглавница, наглед съвсем обикновена, която се превръща в свръх-главен мозък за всеки, който легне върху нея. Някога, много отдавна, и отново по странни пътища, аз разбрах за съществуването на тази възглавница. Малкото хора, които знаеха за нея и които аз издирих с разход на доста усилия и пространство-време, ми бяха казвали, че дори да я открия, няма никакви гаранции, че тя ще проработи за мене.

- Така, де! - нареждаше един модерен племенен жрец. - И без това не ползваш изцяло и обикновения си мозък - всяко дете вече го знае. Не можеш да очакваш, че ще ползваш адекватно свръх-мозъка си - дори да го откриеш, дори да го имаш!

Да, де... Ама аз знаех нещо, което другите, знаещи за възглавницата, не знаеха.

Ключът към главния мозък е свръхмозък. Ключът към свръхмозъка е свръх-свръх-мозък. И така.

Да знаеш какво или кое е ключ към някоя мистерия - това е решението й. Това ти позволява да я осъществиш. Аз знаех...

Легнах върху възглавницата. Тя моментално се ови около главата ми - превърна се в мой свръх-мозък.

...

Едно от нещата, които разбрах с негова помощ бе, че не знам кой може да създава "материя". Аз не можех да създам дори един-единствен атом. Никой от познатите ми също не можеше. Самите атоми също не се самосъздаваха.

...

Сега търся Създателя на Атомите.

...

06.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

неделя, 5 януари 2014 г.

Медитация за сбъдване на конкретно желание


Моя версия на "Полетът на Орела"

Представяме си своя Орел, който изглежда като тези на картинката.

Книгата-криле сме самите ние.

Орелът лети на високо - всеки индивидуално избира над какво лети тази могъща птица, какво вижда наоколо си и т.н.

Ние някак знаем холографски цялото съдържание на книгата. Знаем също, че тя има свойството да се пренаписва във всеки един безвремеви момент.

Ако целим д предизвикаме някакво конкретно "случване" в живота си - медитираме, виждайки с медитативното си зрение, как книгата-криле се отваря на страницата, на която е описано това наше лелеяно "случване".

Колкото по-ясно го видим описано, толкова по-вероятно е то да се материализира.

Същевременно, не забравяме, че от полета на Орела зависи тази страница да се отвори и колко дълго ще стои отворена.

Добре е този вид медитация да се прави поне седмица, още по-добре - десет дни.

При приключване отпращаме Орела да излети в далечината - отново с отворени на желаната страница криле.

...

...

05.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

събота, 4 януари 2014 г.

Освобождение от Кладенеца


Малки пътища към Йога.

Три Стълба - Сушумна, Ида и Пингала. По тях може да се излезе от гравитационния кладенец.

През тях може и да се влезе в него - Силите на Всемира ги ползват като основен път до там.

...

...

04.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Говори Аз - от дъното на гравитационния кладенец


Ако ти се случи да успееш да се отделиш от планетата си, да излетиш в открития Космос, то ти ще усетиш, съвсем осезаемо, безсмислието, несъстоятелността и несъществуването на всичките си ядове и притеснения.

Те са свързани с мястото, на което живееш. Махнеш ли се от планетата - махат се и тормозещите те неща.

Изчезват обаче и работите, които обичаш, които те вълнуват, ентусиазират и които цениш - по-високо или по-ниско.

Оставаш Ти.

Но коя част от тебе остава?

Трябва да го видиш на практика, за да го осъзнаеш.

Все пак, тогава ще разбереш, че всъщност ядовете, притесненията, ценните придобивки, светините ти - всичко това е било част от тебе.

Защото, отдалечавайки се от Земята, ти усещаш себе си невероятно по-лек. И не само заради липсата на гравитация.

Хората по планетите живеят на дъното на гравитационни кладенци - земният кладенец например е дълбок над 3000 километра. Пребивавайки на това дъно, ние мислим, че сме на планета, на кълбо. Че имаме свобода и прочие. Смях! Как може дъно да бъде сбъркано с кълбо? Може, може!

Дъното привлича, улавя, събира всичко, което успее. И никак не е лесно да се измъкнеш от гравитационните дънни лапи - те държат неописуемо здраво.

Огромна част от твоя, така наречен, "АЗ", всъщност не е нито твой, нито аз. Да се правят аналогии със сравнения между жители на най-дълбоките пещери и обитатели на стратосферата е несъстоятелно и напълно погрешно, но все пак, би могло да се направят, с цел - да се обясни що е то да живееш на дъното на кладенец и в даден момент да излезеш от там, мислейки преди това, че дъното е целия свят...

Някой ще каже: пещерните жители няма да имат нужните възприятийни рецептори, с които да видят и оценят новата реалност. Ако успеят да излязат на бял свят - дори да стоят само на повърхността на планетата, а не да полетят към стратосферата - то те няма да разберат нищо от новия за тях свят, и дори ще страдат за изгубената си, обичайна реалност.

Този някой няма да бъде прав - това е още една от илюзиите на гравитационния кладенец.

...

Едно от малкото неща, което не е илюзия в гравитционния кладенец, е Животът.

Дънните жители го приемат за даденост и за нещо "по подразбиране" - това вече е типичната, отново, кладенчова илюзия.

Другото истинско нещо в кладенеца, то се знае, е Любовта.

Тя и единствено Тя може да породи Живот.

...

Една малка част от дънните жители вярваха, че Бог и само Бог може да вдъхне Живот във вече умряло тяло. И че Бог и само Бог може да създаде Живот. Бяха прави - просто ползваха неправилната дума - вместо Бог, бе редно да казват: Любов. И макар че много Пратеници на свободните селения им бяха казали пряко: "Бог е любов!" - дънните хора приемаха това за алегория, за метафора, за "бог" знае какво - само не и за пряката Истина.

...

04.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

петък, 3 януари 2014 г.

Орлите на Съдбата


Видях Човека като книга, която е крилете на орел. Полетът на Орела определя на коя страница ще е отворена книгата, в Безвремието или във всеки един Момент. Моментът всъщност е безвременен. Като "точка".

Не само защото "Amor omnia vincit".

...

...

03.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Любовта от Дълбокия Космос


Не, момче, любовта ти

към мене

не е плод на опасна магия,

и не е твоя, нито пък - моя;

много отне ми, дордето открия

нейния извор

там нейде, в БезБроя.

...

Тя от най-далечния Космос долита,

прескача пространства и времена странни,

и душите ни заедно вплита

с многомилиардни нишки

мембранни;

вибриращи

всички вселенски мелодии,

в свръхземна симфония

необятна,

и носещи

песенни математики,

и хаоси подредени,

космично парадни.

...

Ще успееш да схванеш коя съм,

ако познаеш всяка от нишките чудни,

ако я чуеш, почувстваш и видиш

в Полята Духовни и будни.

Тогава, и само тогава -

и не, това не е само задача,

това не е нито условие,

ни алгоритъм,

ни въпросителна в здрача -

тогава и само тогава

ще ме познаеш и мене

във цялост.

И ще провидиш и ти

този Извор

там нейде,

в Безкрайния Космос.

Който стига, където поиска,

където го викнат,

или възжелаят,

където запалят

или пожелаят

да бъде загаснал.

...

Там.

Фениксът вече не е

само легенда.

...

...

03.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА