понеделник, 25 ноември 2013 г.

Розата - старата мома сред цветята


Ах, Ти, мое Съзнание! Да, де, знам, че не си мое, ама как смееш да ми докладваш такива работи!

И без това, видя ли цветя, не мога да не забележа изложените им на всеобщ показ полови органи!

Защото, както е всеизвестно, цветята са едни от най-безсрамните същества - повечето от тях, щом цъфнат, моментално показват половите си органи!

Не знам защо в човешкия свят е възприето, че цветята са едни от най-чистите и възвишени същества!

И че е редно да се подаряват под път и над път, при случай и без случай!

Цъфналото цвете, показвайки своите гениталии, тръби: "Ела ме опраши! Ела! Ела! Ела!".

Е, какво да си помисля, когато някой ми подари цветя?

Разбира се, не друго, освен че ми прави директен намек, че иска да се взаимоопрашваме!

А то често не е така! Ама цветята са виновни!

...

И ето, мое Съзнание, днес ми докладваш, че Розата, моето най-любимо цвете, била всъщност старата мома сред цветята!

Защото, както Ти твърдиш, тя показвала половите си органи, чак когато започнела да прецъфтява! Дълго време стояла цъфнала, без да се виждат нейните гениталии...

Е, какво ми казваш с това? Искаш да ми намекнеш, че щом Розата ми е любимото цвете, значи и аз съм такава пуританка!

Леле!!!

...

Съзнателни Му работи! :)

...

...

25.11.2013г. Аеиа

неделя, 24 ноември 2013 г.

Оргазмът е концентриран смях


Смях носеше се в Празнотата,

пораждаше вълни незнайни -

преплитаха ми се с краката,

пораждаха Сърца омайни;

...

И Електричесвото бясно,

раздвижваше Сърцата тайни,

и всичко ставаше ми ясно

във всички кътчета потайни

на Лудата Вселена-Шапка,

с Пространство-Времето ни тясно;

на буйната ни Сила-Капка

в Космическо Море прекрасно.

...

Ако решим да разделиме

Морето на отделни Капки,

дали Море ще бъде още,

или порой от Луди Шапки?

...

Вселена-Шапка!

О, Пространство!

Теб чет,ри Охлюва те пазят;

И яхнала Смеха-Пиянство,

след тях потеглих -

бавно лазят!

Със скоростта на Светлината,

без Времена и без Пространства -

макар и бавно, те достигат

до всичките Вселенни Странства...

...

Натъкнах се на древен ръкопис, в който неизвестен автор твърдеше, че "пълзящото ни творение се пази от четири охлюва".

Четейки това, нямаше как да не си представя, че тези охлюви пазят четирите посоки на света. Не беше възможно и да отмина "пълзящото ни творение", без да направя моментална аналогия с пространство-времето.

По-нататък в ръкописа се казваше, че "ако искаш да излезеш извън пълзящото творение, ти трябва да последваш наведнъж и четирите охлюва."

Не ми се занимаваше да мисля колко тела има човекът, според езотеричните учения, нито колко мозъци - според анатомията и физиологията. Но беше възможно древният автор, вероятно алхимик, да е имал предвид четирите аспекта на човека. И, да, възможно е за тези четири аспекта, четири съзнания, да отговарят различни материализирани човешки части - съвсем реално.

После текстът обясняваше за някакъв "концентриран Смях, който се намирал между четирите охлюва" - но бил заключен зад осем катинара. Тук нямаше как да не се сетя за осемте чакри и как ученията твърдят, че ако ги отключиш всичките, ти ще "постигнеш Бога". Неслучайно 8 е и знак за безкрайност?

Концентрираният Смях, то се знае, ми напомни за Оргазма. Интуитивно знаех, че Оргазма е Концентриран Смях. Който се разрежда, колчем попадне в "пълзящото творение".

Алхимикът твърдеше, че целта му е да добие този "концентриран смях". Подчертаваше, че той бил нещо повече и по-силно от търсения от всичките му колеги "философски камък".

Накрая на ръкописа, то се знае, беше написал, че е постигнал Концентрирания Смях, но че няма да пише нищо повече и че веднага след като приключи ръкописа, ще "последва Охлювите".

Скучно и тривиално - защо всички, открили "тайната на материята" бързат да изчезнат?!?

(всичко горно е плод на медитация, т.е.пълна измислица)

...

24.11.2013г. Соня Петрова - Аеиа

сряда, 20 ноември 2013 г.

Д(ала)верите на Възприятието


- Добре е да бъде прочетена тази книга на Олдъс Хъксли - "Дверите на възприятието".

- Още по-добре би било това възприятие да се тренира по-обстойно и усърдно - от възможно най-ранна възраст.

- Искаме да се учим от историята, а нея я няма - има само ТУК-СЕГА.

- Защо пък да я няма? Къде е отишла, щом не е тук-сега?

- Където е и бъдещето.

- Как така?

- Ей така! Ако можеш реално да се учиш от историята, със сигурност ще можеш да се учиш и от бъдещето. Повярвай ми!

...

Явно бях в такъв времеви събитиен контекст (или момент), че успях да повярвам. Макар човекът, с когото водех горния разговор, да бе просто едно мое мимолетно възприятие, аз усетих, че има какво да се вярва.

Съзнанието не е подвластно на пространство-времето. Самото пространство-време е вид космическа наденица, която се извива насам-натам и има еднакви начало и край. Тази наденица няма посока, т.е. може тя да сочи навсякъде и навсякога.

Съзнанието лесно попада в капана на надениците - тези капани са доста ефективни за прихващане на съзнание и за неговото последващо баламосване, така щото то да си мисли, че нещата са линейни и еднопосочни. Но само дотам! Оттам-насетне, съзнанието е свободно - ако реши и има смелост - да излезе извън наденицата.

Със сигурност, излизайки, няма да попадне в хладилник!

Е, ако иска хладилник - ще го получи, разбира се. Мълвата за свободнат воля не е празен слух, просто лекинко е подменена думата "съзнание" с думата "воля". Надениците обичат тези смешнички подмени.

...

- АМа къде е тук далаверата на възприятието?

- Самото то е тази д(ала)вера...

...

20.11.2013г. Аеиа

вторник, 19 ноември 2013 г.

Легенда за Мозъка


Пребивавайки в пространство, намиращо се извън обсега на моя мозък, до мен достигна една луда история, която нарекох за себе си "Легенда за човешкия мозък".

Разбира се, гореупотребената от мен дума "пространство" е неправилна - аз не се намирах в пространство, то е мозъчен продукт. А както казах - тогава бях напълно отделена от този мой мозък. Няма дума за "място-състояние-времето", в което бях, когато научих легендата.

...

Всичко започна по време на периода, в който спирах цигарите - както винаги. Всеки път като ги спирам (правя го отведнъж и престава да ми се пуши мигновено, макар да съм голям пушачка), някъде към третия месец се сривам тотално психически и физически. Знам, че това е реакция на мозъка ми - изчерпани са напълно запасите от вещества, набавяни от цигарите - и мозъкът започва да буйства, защото си ги иска.

Той ме хвърля в най-тъмната за моите разбирания нощ и не иска да ме пусне да изляза на светло! Борбата става жестока! Защото аз упорито не му доставям никотин. А той иска! И иска, и иска, и ме държи в тази страшна нощ. Безброй пъти съм отстъпвала и съм му доставяла никотина в края на краищата. Този път реших, че това няма да се случи!

...

Нощта стана не само тъмна, но и твърда. Черна твърдост, от която нямаше излизане. Мозъкът е нещо изключително безмилостно и жестоко. Да, ама Аз не съм мозъкът си. Аз съм нещо Отвъд него. Той може да ме хвърли в черна нощ, може дори да ме накара да си прекратя живота, може безброй много неща, но ... Аз не съм Него.

...

Той знаеше за това мое осъзнаване. Знаеше и че това не е вид моя лудост. И се страхуваше от това. И с право го беше страх, защото в края на краищата, попадайки под давление на собствения си мозък в най-черната нощ на душата, Аз успях да науча истинската история за човешкия Мозък. Имам подозрения, че в това ми помогна и моят неизменен тотем. Да, имам и тотем, не помня откога - сигурно от много отдавна (дори ме е страх да си го помисля). Той се появява рядко и винаги неочаквано. Появи се и сега, в тази моя най-черна черна нощ. Отново по странен начин - вървях си по улицата и един съсед разтревожено ми каза, че друг съсед видял в двора си рис, който избягал в неизвестна посока. Та да съм внимавала, че рисът бил опасно животно! Това бе той - моят тотем, Рижият Рис! Риж и рис е тавтология, нещо като златно злато, но така съм го нарекла. И макар да бях така здраво затънала, появата на Рижия ме изненада неимоверно и някак ме мобилизира. И разбрах - предстоеше велика битка. За всеки случай станах и аз рижа... А съседът, който ми съобщи за риса, тръгна да ме успокоява - не било толкова страшно, а и можело това да не било рис, а просто куче, взето за рис - явно съм изглеждала като тресната и много изплашена. Ех, съседе! Ако знаеше защо изглеждах така! Най-малкото - щеше да ме помислиш за луда - да не се плаша от реален рис, а да мисля, че това е някакъв си мой тотем...

Ето я и легендата:

Отдавна, много отдавна, човекът нямал мозък. Справял се без него в земните условия, но не му било никак лесно.

Веднъж един човек си вървял сам през гората. По едно време дочул леки писукания, които сякаш идвали от клоните над него. Вдигнал глава и видял някаква лепкава каша, завита около един клон, която се тресяла и сякаш едва се удържала да не се разтече.

"Виж ти! Какво ли е това?! И писука?!" - казал си човекът, а кашата изпищяла:

- Моля те, човеко, спаси ме!

- Какво си ти? И как да те спася? - леко поусмихнат попитал човекът.

- Аз съм мозък. Мога да правя всичко, т.е. ще мога да ти се отплатя. Но за да правя това, трябва да съм в кутия. Като охлюв. Идвам от друга земя, нашата бивша земя. Нападнаха ни врагове и унищожиха кутиите на всичките ми побратими. Засега се държим и без кутиите, но няма да е задълго. Като те гледам тебе, ти имаш подходяща за мен кутия - черепът ти. Ако вляза в него, ще се възстановя, а и ще видиш колко неща ще извършвам вместо теб - това ще е моята благодарност!

- Не ми се струва подходящо да те пускам в черепа си - та в него и чрез него аз долавям всички звуци и резонанси от света. Като ми запълниш "кутията" как ще влизат в нея звуците?

- Това е най-лесното нещо за мен - дали звукът ще влиза във въздух, или в мозък - няма значение - дори мозъкът е по-проводима среда от въздуха, човече.

- И докога ще стоиш в главата ми? - все още се двоумял човекът.

- Докато аз и моите побратими си създадем наши си, лични кутии - тогава, по живо- по здраво, ще напуснем главите ви.

- Главите ни? На всички хора? - зачудил се човекът.

- Ами да! - кашата била много самоуверена. - Като видиш каква работа ти върша, ти със сигурност ще кажеш на други, те на други и така - всеки ще поиска да има мозък за известно време. А моите побратими са много. Като се възстановим и укрепнем, ще си направим наши кутии.

- Ами - добре! Ще пробвам! - решил да рискува човекът.

И допуснал мозъкът в своя череп. Станало чудо! Човекът се уверил, че вече наистина нямало нужда да върши повечето неща, които вършел дотогава - всичките дейности се поемали от мозъка - смилане и асимилиране на храната, определяне кога да се спи и кога - будува, ходене, тичане, шетане, ловуване, гледане на деца, четене, писане, катерене, майсторене, рисуване, конструиране - всичко!

"Я виж ти! Колко било добре!" - мислел си човекът.

И все повече и повече хора приютявали мозъци в черепите си.

Покрай тях, освен че се освобождавали от тежката работа, хората открили и какво значи истинско удоволствие - защото мозъкът знае освен да работи, да го боли и да страда, и да изпитва върховни и прекрасни усещания. За тия усещания често се изисквало човекът да подава към мозъка определени растения или други вещества - те можело да се предизвикват и без тях, но с тях ставало по-бързо и сигурно. Всичко това хората научили от мозъците.

Настанало време, когато всичките мозъци се съвзели и започнали да кроят планове за построяване на свои кутии.

Хората обаче вече толкова били свикнали с мозъците, че дори били забравили да правят неща, които би трябвало да правят единствено и само те - а именно - да усъвършенстват своя Божествен Дух. Мозъкът това не можел да го прави, а и не искал - дори да се окажело, че би могъл.

Забравили напълно за Духа, хората решили, че не биха могли да се разделят с мозъците - и им го казали.

- Защо да не останем завинаги заедно? - попитал човекът. - Какво ни пречи? Аз ще ти давам всичко, което искаш, ти ще ми помагаш в живота.

- Не! Уговорката ни беше друга. - настоявал мозъкът. Явно не искал да бъде зависим от човека, да му служи вечно и да очаква от него външни подаяния.

Събрали се хората на съвет и решили, че щом мозъците не искат да останат доброволно, то тогава това ще бъде насилствено. И поробили хората мозъците. Задържали ги против тяхната воля.

Нямало какво да правят мозъците и как да се борят с по-силния човек - затова продължили да му служат. Но всъщност, бидейки по-умни, те се превърнали от роби в господари. Защото заради тях човекът започнал да се пристрастява практически към всичко - от въздуха и водата, до алкохола и никотина. Мозъкът е този, който се нуждае от тия неща - не човекът. Човекът, забравил своята главна цел, обслужва поробения някога от него мозък. А мозъкът най-често, освен за свое удоволствие, взема веществата и за да унищожи тялото на човека, своя извечен поробител...

...

19.11.2013г. Соня Петрова - Аеиа

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

За властта, информацията и конспирациите


Заглавието е гръмко и претенциозно, но нямам претенции за някаква изчерпателност в тези необятни области - просто ще изпиша няколко напълно очевидни неща за властта и информацията.

За конспирациите ще се огранича с нашумялото в конспиративистките среди в последно време "масово очипяване на населението". Страхувайки се от слагане на физически чип в тялото, конспиративистът де факто признава, че в момента, бидейки без чип, той е напълно свободен. Само че той не осъзнава това свое признание, а продължава да твърди, че не е свободен и че "други" владеят и дирижират живота му. Е как става така - хем няма чип и е напълно волен "електрон", хем не е свободен? Конспиративистът е прав в този, сътворен от него, несъзнателен парадокс. Защото, ако всички бяха така свободни, нямаше да бъде никакъв проблем да се смени/завземе/промени властта и структурата на човешкия свят, така щото всички да бъдат доволни и щастливи - умни, решителни, добронамерени и можещи хора - колкото щеш! (И то не само хората да бъдат щастливи - независимо че ние почти винаги имаме навик да пренебрегваме всичко останало на планетата, то си съществува, и без него нас също нямаше да ни има.)

Ако стандартният човешки индивид се опита да свали властта, или да започне от нулата да се занимава с дейности, забранени от властта, но носещи големи печалби, то този индивид ще види, че веднага ще бъде спрян - от същата тази власт. Дори да се опита да мине в нелегалност, да се покрие из гори и пещери - пак ще бъде спрян. Този въображаем индивид няма чип, но, независимо от това, властта лесно ще го хване и спре. Този човек може да иска да натрупа капитали, с които да се грижи за всички деца-сираци и самотни старци по света - той може да не желае да трупа власт и пари за себе си - това няма значение, пак ще бъде спрян, щом не е "от властта" (формална или неформална). Т.е. дали имаш чип или нямаш - не е от значение - контролът си го има и далеч не можеш да правиш каквото си искаш. Интересно нещо са и човешките писани закони. Доколкото ми е известно, нито едно друго същество на планетата ни няма писани закони - и въпреки това съществата си живеят в своите си общества. Кога е станало така, че човекът е спрял да разбира по рождение "природния закон" и се е наложило сам да си го определя, пише и налага? Не мога да отговоря на този въпрос, но мисля, че в него е замесена "информацията"

Затова - засега стига толкова с конспирациите, а малко за информацията. Пропаганда, реклама, информация... Всеизвестно е, че тоталитарните обществени системи от век-два са висши организации, подаващи на масовия гражданин едностранчива информация от една страна, и спиращи достъпа му до другите страни на информацията - от друга. При такъв вид "оинфорМАЧКВане" няма как гражданинът да е с широки възгледи и да осъзнава, че живее на една и съща планета с - например - въображаемия враг. (Обичайте враговете си! - Христос). И ако този гражданин реши да унищожи с ядрено оръжие врага си - и той самият няма да има къде да отиде, нито какво да яде и да пие след ядреното нападение - дори да си е построил цял изкуствен свят под Земята... Всичко ще е изтровено и съсипано - дърветата ще мутират и ще престанат да произвеждат кислород, примерно...

В противовес на тоталитарните системи, има и демократични (свободни) - те пък подават всякаква информация. Вярна, невярна, противоречива. Гражданинът не знае на какво да вярва, не знае кое е истинското - става страхлив, параноичен и стресиран. Такъв вид граждани също се управляват много лесно - достатъчно е властта да спре да подава противоречиви информации за "врага", и да ги унифицира, т.е. хората навсякъде да виждат и четат едно и също нещо за някой си "враг" - гражданинът ще глътне тези "истини" като топъл хляб и ще ги приеме за абсолютната истина. Разбира се, добре е да се подчертае, че и в тоталитарните, и в демократичните общества, информацията, която се подава към народа и му влияе, винаги произлиза от установени и уважавани институции. Властта е създала и държи тези институции. Това като че ли често убягва от хорското внимание и съзнание. Невъзможно е например някой скитник-отшелник, говорещ на пазара, да повлияе на хората - дори да казва истини, спуснати директно от Бога-Отец.

Такъв е бил Христос, и знаем какво е станало с Него и как после се е развило човешкото общество.

...

14.11.2013г. Соня Петрова - Аеиа

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Човекът, яхнал Богомолката


Едно малко разпространено предание разказва за човек, яхнал богомолка.

Човекът е миниатюрен спрямо сегашния човешки ръст.

Случва се някой да го види някак в промеждутъка на погледа си - когато си мести фокуса от едно място на друго.

Много от виделите го си мислят, че това е моментна мозъчна игра. Че зрителните рецептори си играят с наличната светлина и подобни неща.

Но преданието твърди, че Човекът, яхнал Богомолката, се явява на хора, намиращи се на кръстопът и чудещи се накъде да поемат.

Който успее да го види и най-вече - да го задържи в зрителното си поле -, той ще съумее да влезе в контакт с него и да получи ценен съвет и стойностна насока за Пътя.

...

...

11.11.2013г. Аеиа

събота, 9 ноември 2013 г.

Ти си това, което вярваш


Това е една от безбройните модификации на йогийското "ти си това, което ядеш". Населявайки единна Вселена и бидейки самата Вселена, ние няма как да бъдем нещо различно или отделно, но това не пречи на илюзиите, които са едни от най-силните неща в света, да замъгляват образа на единството.

Вярата е една от най-великите Сили. Така, де - всеки, който вярва в теб, де факто е под твоя власт. Вярваш ли в злото - то те владее. Ако не вярваш в себе си - няма страшно! Все в някого ще повярваш - и той ще те ръководи и владее след "акта на вярата".

Интересно е какво става, ако вярваш поравно в доброто и в злото. Това, вероятно не е баланс, не е хомеостаза. Възможно е това да е точно състоянието, при което започва борбата между тях. Може също така дуализмът, дуалността, да е точно тази привидна "поравност" и съответстващата й борба за надмощие.

Но не за това ми е думата. Искам да обясня - макар да знам, че това е невъзможно - като как точно "ти си това, което вярваш". Ще го обясня чрез "ти си това, което ядеш". За да ядеш нещо, ти първо задължително трябва да вярваш, че това нещо става за ядене, че е безопасно и дори - полезно. Писала съм и друг път - в наше време никой не прави химически анализ на всяка една своя хапка и глътка, преди да ги погълне. Ние просто вярваме, че това, което ни казват, че става за ядене, наистина става. И ядем на вяра. Значи - първо е вярата и после - яденето. Ако наистина "ти си това, което ядеш" - то се подразбира, че преди да станеш това, което ядеш, ти си приел да си това, което вярваш. Разбира се, това е майтап.

Интересно е и още нещо - почти никой никъде вече не пише, не представя и не рекламира света като прекрасен. Отвсякъде се носят само лоши неща за този наш свят. Схематично, ние вярваме на написаното. Ние сме това, което вярваме.

...

09.11.2013г. Аеиа