сряда, 24 юли 2013 г.

Само хлябът и свинското не омръзват


Преди време имах едно наблюдение, довело до определена система от убеждения, гласяща вкратце, че единствено хлябът и свинското не омръзват (при честа употреба).

Някой път ще опиша и възгледите си за вегетарианството, и за състоянията на съзнанието, в които обикновен, сух хляб може да ни се стори като божествена амброзия (каквато той наистина е).

Но сега се присетих за поредното лицемерие и двоен аршин, с които борави човекът, позволявайки си да злоупотребява с един друг велик дар - Езика.

Думата "свиня" често се употребява в отрицателен аспект и е носител на неприятни смисли, конотации, алюзии и т.н. От друга страна, повечето хора обичат да ядат свине. Неядящите това същество са се отказали от него най-често по здравословни причини. Е, и доста от религиите го забраняват. (Тук се изкушавам да мисля, че в древни времена група мъдри прасета са участвали в списването на "свещените" писания на хората. Сетили са се, че би било добре да се самообявят за "мръсни" животни, та да избегнат хорската лакомия до известна степен. Ама няма да се изкуша докрай!)

Както е казано - "ти си това, което ядеш". По тази логика излиза, че единствено човекоядците са човеци, не е ли така? Но ако се вгледаме в други "логики", това, че ядем разнообразни неща, би могло да означава, че сме Едно с Вселената, или поне със Земята. Нашите гени се сливат с гените на зеленчуци, плодове, зърнени храни, тревопасни животни, всеядни и пр., и пр.

Само че сме несъзнателно "едно", защото продължаваме да влагаме обиден смисъл в "свиня" и същевремено да я ядем с удоволствие.

Напоследък срещам доста статии за нашумялото у нас "слънцеядство". Хора, неядящи нищо друго, освен слънчеви лъчи години наред. Абе, всичко на Земята е слънцеяд - защото всяко нещо съществува, единствено и само заради Слънцето. То е нещото, което храни всички неща. Ако го няма - няма живот на Земята, няма и храна съответно.

Та, да завърша - прасето и човекът са слънцеяди. Единият обижда ближните си, наричайки ги с името на другия. Другият (прасето) не знам дали ползва понятието "човек" за обида - вероятно не го прави. Поне аз не съм чула прасе да е обидило друго прасе. ;)

...

24.07.2013г. Аеиа

четвъртък, 11 юли 2013 г.

Да яхнеш метлата


Винаги съм възприемала вещиците, летящи на метла, само в сексуален аспект. Като символ, създаден с цел да предава през поколенията идеята за Силата Любов (секс). В историята на човечеството има периоди, когато тази всетворяща сила се отрича, маргинализира и се ползва единствено с низки цели. В наше време смисълът на "яхвам метлата" се възприема съзнателно като действие, което предприемам, когато съм поставена извън кожата си, с цел да си възвърна "хомеостазата". Но реално не се обозначава, че това действие е просветляващ (свещен) секс, а че е нещо "незаконно" - видиш ли, излита вещицата на вещерски събор, да прави магически и лоши работи, и зулуми.

Символите обаче са си символи, универсален език. Каквито и мисли да навява една яхнала метлата вещица, видно е, че може да лети само с метлата. Да летиш е хубаво нещо, дава поглед, простор и перспектива. Метлата пък измита всичко мръсно и ненужно. Та хем летиш, хем чистиш.

Да живеят яхналите "метлата" вещици! :)

...

(картинката е от Нета)

...

11.07.2013г. Аеиа

сряда, 10 юли 2013 г.

Песента на нощния славей (медитативно)


Песента на нощния славей затихна -

малките се излюпиха и не му е до песен-изява.

Славейчетата в гнездото

са материализирани песни - нови славеи -

песента не затихва и няма забрава.

В новите славеи тя е.

До следващия май.

...

Метаморфози на Любовта вездесъща -

песен-славей-песен-славей-май.

Песента е нишката, по която Май се вечно завръща

в пещерата-вселена -

материализиран във славея,

който пее,

пак и пак

различна песен, и една и съща.

Извън цикли и вихри-спирали.

Защото нишката-песен

през тях преминава.

И както време-пространството се огъва,

така песента вселената оживява.

...

Дали звездите чуват нощната славеева песен?

Дали тя знае, че я чуват?

А може би я виждат отдалече?

Да видиш песен

е космическо предимство,

което на звездите се полага.

И както славеят на своята любима пее

през нощите на Май,

така звездите свойте песни виждат

в космичния безкрай.

А на човека даден е Прозорец,

през който песните се чуват-виждат,

дори без рима "май-безкрай",

защото не е рима песента,

макар че славеят звезда е.

...

10.07.2013г. Аеиа

понеделник, 8 юли 2013 г.

Задната врата към Рая


Ще нахвърля няколко щрихи по Уилсън и Райх, без претенции за изчерпателност и дълбочинност.

И така, според тях партриархалните общества маргинализират секса по един или друг начин, което води до значителен брой изкривявания, злоупотреби и манипулации на "масата" от хора.

Неслучайно "любовта" е една от най-разпространените теми в изкуството, културата и дори в бита. Някои древни учения, Тантра например, ползват любовта за директна връзка с божественото.

И е логично да е така, любовта е божествена сила, която твори живота (никоя друга не може). Това се чувства от всеки един, но когато човек е неспособен да я провежда през себе си по правилен и пълноценен начин, нещата загрубяват.

Затова една от грешките е да се разделят любов и секс. Получава се някакъв порочен кръг. Ако не можеш да получиш адекватно, цялостно и божествено удовлетворение чрез секса, няма да можеш и да изпитваш любов - не само към определен човек (човеци), а изобщо. И все ще търсиш начин да намериш това нещо, което ще те вкара в Рая, образно казано. Дали това ще е постоянно желание за нови партньори, дали ще е смяна на сексуалната ориентация, дали ще са т.нар "перверзии", дали ще е купуване на продукти от сексуалната индустрия или ползване на платена любов, все едно е. Това е вид търсене, породено от неудовлетвореност.

Т.нар. "сексуална индустрия" е много развита в патриархалните общества. Кой печели финансово от нея не е толкова важно - но една огромна част, "потребителите", също печелят, получават едно вечно непълно удовлетворение, което ги кара да продължават да търсят... и да плащат.

Д-р Райх казва, че повечето съвременници не могат да получат истински оргазъм - това за него е вид "върхово преживяване", което те разтърсва из основи и посредством него можеш да усетиш пряко Божественото - да видиш Бог в конкретния си партньор, в любовта, в света изобщо. Уилсън пък цитира Шекспир - "кихането в слабините" - той по този начин описва оргазма на съвременния човек. Видно е, че това "кихане" е нещо, за което не си струват положените усилия. И човекът продължава да търси и все да не намира. От това следват неврози, несигурност, неудовлетвореност, усещане за нещастие и недооценяване на Живота. Хората стават много податливи на всякакви манипулации. Изгубват "връзката" с Бога...

Вярно, сексуалната революция мина. Информацията стана достъпна за всеки, който търси. И доста от нещата, които могат да подобрят секса, са забранени от "закона" - логично! "Архитектите" знаят за Силата на любовта, знаят, че всички са й подвластни и че всички искат да я "имат", т.е. ще плащат и с 1500 % повече за всичко, което може да ги докара до "божественото състояние". "Забраненото" всъщност е забранено от властта. След като го има, обаче, значи същата тази власт го търпи, съвсем целенасочено. Не го изкоренява, макар да може. Тя знае, че за всичко забранено се плаща много повече, отколкото за незабраненото. Особено ако това "забранено" е свързано с някакъв изконен дар на човека. Дар, ама обявен за нещо низше и несъществено от властта и "общественото мнение".

Ако не ме лъже паметта, в "Писма от Земята" на Марк Твен, той споменаваше за оргазма - като божествен дар, предназначен на тази планета само за човека. И сравняваше човешкия и ангелския оргазъм. Възможно е под "ангелски" да е имал несъзнателно предвид "върховото преживяване", за което говорят Райх, Уилсън и още плеяда други мислители.

"Тантра" казва да се избягва всячески стигането до оргазъм. Има се предвид избягване на "кихането в слабините" - това го постига и съвременният патриархален продукт, всесветовно разпространен и законен - "виагра". Има известна разлика между тантра и виагра. С тантра, избягвайки обикновения оргазъм, в даден момент стигаш до "върхов". С "виагра" - може би, не. Само те кара да продължиш да търсиш "практикувайки".

Интересно и какво се учи в училище за любовта и секса. Всъщност, децата се научават основно как да се пазят от забременяване и полово предавани болести. Великата Сила Любов е сведена до тези две неща в училището. Няма Бог, няма нищо! Само низша "природа". Другото явно трябва да се изучи самостоятелно или с помощта на родителите. Ама ако и те имат бегла представа само от "кихане в слабините" - няма да научат на кой знае какво децата си. А подрастващите, както и всички други, усещат интуитивно Силата, искат да я разберат и преживеят - и започват да пробват какво ли не. И отново - само пробват и пробват, без да стигнат до божественото чрез любовта...

А Тя не е само абстрактен образ, с който могат да си играят писатели, поети, сценаристи и съдържатели на публични домове.

Тя е Сила.

Сведена не-съзнателно до един низък инстинкт. Не че инстинктите са нещо низко, ама така разправят... :)

...

08.07.2013г. Аеиа

петък, 5 юли 2013 г.

Ритник по задника


Ще споделя една проста практика, практически приложима за всеки желаещ и съдържаща доста многовековен "самохумор", достигнал до нас през вековете, и изпратен, разбира се, от йогините.

Ако човек чувства, че няма сили, че го мързи, че светът е безнадеждно място, че... да не изброявам нататък - значи е време да се самоизрита по задника!

Изпълнението е лесно. Застава се в поза партер (на колене и ръце). Без да се отделят коленете от земята, се започва ритане по задните части с редуване на единия и другия крак, в бърз темп. Дишане - бързо и активно. Дозировка - 3 до 5 минути дневно.

Това действа! :)

...

05.07.2013г. Аеиа

сряда, 3 юли 2013 г.

Страх, Тютюн и Куче


Всеизвестно е, че страхът е голяма сила. Или - антисила.

Може би неслучайно хората са казали: няма по-страшно нещо от самия страх.

Прометей е дал Огъня на Хората, защото не се е страхувал от Него...

И, може би, е добре да се прави разлика между "страх" и "уважение". Ако Прометей се страхуваше от Огъня, нямаше изобщо да посмее да го доближи, камо ли да го даде на някого. Това, че повечето хора избягват да пипат огън, не значи, че ги е страх. Страхът изключва Познанието. Познаваш ли нещо, го уважаваш. И се стремиш да влезеш в синхрон с него. Така щото при пожар няма да се втурнеш да гасиш огъня с голи ръце, а ще ползваш вода. Която също е Стихия...

Преди време попаднах случайно на една статия за вълците и кучетата. Екип от учени с нестандартни възгледи за развитието и еволюцията твърдяха, че кучето е произлязло от вълка по следния начин:

Вълците се страхуват от хората. Затова и проявяват агресия при среща, която не могат да избегнат. Обаче между вълците имало и неагресивни екземляри - те, съответно, не се страхували от човека. Били са най-вероятно малки вълчета. Някои малки си се страхуват, други - не. И показват желание за контакт, игра и т.н. Хората подбирали такива неагресивни и нестрахуващи се. Постепенно започнали да живеят с тях. Неагресивни вълци се чифтосвали с други неагресивни. Така се създало кучето. Може и от възрастни нестрахуващи се екземпляри да е станало. Отделни възрастни вълци видели, че човекът не е страшен, а и че могат да се хранят покрай него. Те не били агресивни към хората, а дружелюбни. Постепенно започнали да живеят заедно и да си бъдат взаимно полезни. Изказва се и още едно предположение - че кучето е всъщност непораснал вълк - вълче, запазило "детското" в себе си до края на живота.

Същите тези учени направили експеримент с лисичета. По принцип се знае, че лисицата не се опитомява - страхува се от човека, дори да е взета от малка, дори преди "запечатването". Екипът подбирал от котила лисичета, които не се страхували и показвали склонност за контакт с хората. Отделяли тези лисичета, после ги кръстосвали помежду им. Така за няколко години започнали да се раждат лисичета, които били питомни (от човешка гледна точка).

И като обобщение тези учени изказват предположението, че не агресията е спомогнала за образуването на човешкото общество. За да се социализират хората, за да не се убиват един друг, с цел да си вземат храната например, хората трябвало да бъдат дружелюбни и игриви. Човекът, казват те, е същество, запазило "детските" черти в себе си.

(Тук не мога да не спомена Христос и думите му за децата. "Бъдете като тях" и т.н.)

Та, противно на общоприетото твърдение, че човекът и обществото му са станали това, което са, защото са били агресивни, тези учени твърдят обратното - защото не са били агресивни. (А по темата - май почти винаги агресия се поражда от някакъв страх)

Вълците като популация намаляват с всеки изминал ден. Малко са останали. Кучетата са успешен вид - милиарди са в момента на Земята. И само защото някогашният вълк е видял, че може да оцелее като не проявява страх и агресия към човека. И е бил прав.

Сега малко за Бог Тютюн...

Растението, което владее най-голяма маса от хора по целия свят. Каквото и да ни говорят за силни и опасни наркотици, важно е да се види колко хора ги ползват. Е, по статистически данни тютюнът е на първо място, задминал дори алкохола с огромна преднина, а за другите психоактивни растения не си струва да се споменава дори - в сравнения с тютюна ползващите ги са незначителен процент.

Малко като встъпление за тютюна, а и за всички други "психоактивни" растения, доказано е, че когато те се взимат ритуално, т.е. с уважение (за да уважаваш, трябва да познаваш!) и почитане на тяхната Божествена страна, то тогава не настъпва пристрастяване. Дори да се употребяват често. Тук няма да се отплесвам в механизмите на пристрастяване, в това, че мозъкът човешки има "никотинови центрове" (?) - щом има, значи мозъкът е сътворен в съответствие с тютюна? - и че тия неща предизвикват отделяне на определени невромедиатори, колчем приемеш тютюн. Само ще кажа, че пристрастяването, грубо, е точно заради отделянето на тия невромедиатори. Те дават усещане за свобода, радост, лекота, яснота и т.н. Без тях бързо настъпва депресия.

При по-продължително лишаване от никотин - настъпва "страх"... Параноя, светът се свежда до една "конспирация" и безнадеждност. Бог Тютюн знае как да накаже тези, които го употребяват без уважение, без отчитане на присъствието на Бога. Разбира се, има много хора, които са успели да се избавят от "терора на Бог Тютюн" и не са параноици, нито нещастни, нито страхуващи се. Те, съзнателно или не, са влезли в тип "шамански" контакт с това велико Растение, разбрали са същността на нещата, и са успели да продължат качествено живота си, без да се налага постоянно да смучат тютюн. Така да се каже, Бог е бил благосклонен към тях.

Но навсякъде се пише, че отказването от тютюна не е лесно. И много често е неуспешно. Има дори данни, че хора в концлагери са заменяли оскъдната си дневна дажба храна за тютюн...

Да се бориш с Тютюна е безсмислено. Борбата е вид агресия. Продиктувана от страх. Ще спреш да го употребяваш, ама ако се бориш, той ще те победи. Ще те срине. Ще спреш да виждаш цялото Творение и ще ти остане само страх и параноя. Или депресия, зависи от степента.

Има много хора, които пушат тютюн по малко, при случай, просто за кеф, а не като всекидневна нужда. Както и друг път съм цитирала, това според някои изследователи се нарича "добри отношения с дрогата". Аз бих добавила - уважение към Бог в растението. И няма значение дали това уважение е съзнателно или не.

Аз вече престанах да се боря с Бог Тютюн. Определено не съм в "добри отношения" с него, и дори да "съм го спирала" за години, пак се връщам към "лоши и все по-лоши отношения". Сега се надявам да разбера начина за постигане на "добри отношения". Без агресия, самоагресия и страх.

Стигнах до това "ниво" след последното ми голямо "спиране" - то трая повече от три години. Още не пушех, и започнах да усещам разни дразнещи ирационални страхове (то има ли рационален страх реално?). Знаейки че това е "повик на бог тютюн", все пак реших да проверя - отново по ирационален път - с медитация. Преживяването няма да го разказвам, беше страховито, но голяма част от горните неща ги разбрах посредством това преживяване. Може и да са напълно погрешни, но постоянно отчитам факта, че бог тютюн владее света. Малко след тия неща ми се случи и една свързана синхронност - случайно чух по радиото, че някаква последна книга на Стивън Кинг била написана от него, когато спрял да пуши тютюн - изпаднал в страшна параноя и това го подтикнало да опише преживяванията си (той съзнавал, че тия неща са предизвикани от спирането на цигарите). След това се върнал към Бог Тютюн, разбира се...

Всъщност, и йогите казват, че "да се бориш" срещу такива неща е безсмислено. Подходът трябва да е коренно друг - не борба. Това за борбата всъщност присъства в почти всички религии и учения. Богоборството не е начин да победиш Бога. Нападаш ли нещо, ти се страхуваш от него. Уважаваш ли нещо, ти го познаваш и не можеш да се страхуваш...

Страхът е главната спънка пред осъзнаване на самото Съзнание...

...

03.07.2013г. Аеиа

понеделник, 1 юли 2013 г.

Ловецът на оргазми


- Не знам защо, ама все още повечето сте слепи за истинността на фантастичността на реалностите...

- Я, моля те, пак повтори! Не схващам смисъла. – Прекъснах тирадата на Мечока, с когото току що бях изпътувала едно невъобразимо сексуално пътешествие.

...

Аз не съм Мечка, нямам и зоофилски наклонности, нито някакви други сексуални девиации. Така и не разбрах как точно стана превключването и как се озовах във вътрешността на крайпътния камък. Оттам вече всичко бе лесно и ясно.

Предисторията е съвсем обикновена – разхождах се из планината. Правя го често, тренирана съм и нямам притеснения да бъда сама.

Когато се облегнах за минутка на камъка край пътеката, не усещах умора, нито жажда, нито каквото и да е извън стандарта. Наоколо нямаше никого. Бе съвсем нормален летен ден. Камъкът - до болка познат гранитен блок, около метър на метър - също не показваше никакви признаци на различност.

Минутката за почивка и облягане се оказа обаче по-дълга от стандартната. Възможно е минутите да не са еднакви една с друга. Но може и причината да е другаде, може дори да няма такава.

И облягайки се, някак знаех, че „има нещо в камъка”. Това неочаквано знание ме снабди и с една ирационална и твърде необяснима възможност – можех да вляза в този каменен блок – съвсем физически. В промеждутъка ми щукна и лудата визия, че може би в това е разковничето – да улучиш подходящата минута. Защото всяка минута е напълно различна и индивидуална. Нещо като да ловиш риба... Не да улучиш подходящия момент, както е прието да се мисли – а просто да разпознаеш минутата, и да я хванеш. Тогава тя става вечност? Или – вечността се появява, когато хванеш минутата?

Вече във вътрешността на камъка, аз разбрах, че той всъщност е прозрачен и че съдържа в себе си съседен свят. Или нещо подобно.

И там срещнах Мечока. Удари ме с някаква любов от пръв поглед. Неслучайно мъдреците на всички времена твърдят, че сексуалната и духовната енергии са едно и също нещо.

После той, Мечокът, ми обясни – без думи, разбира се, - че без тия наши разтърсващи оргазми, които траеха колкото едно наше вечно пътешествие, нямало да мога нито да го видя, нито да го чуя, нито да разбера, че Той изобщо съществува. Не му повярвах особено – защото го видях още преди да ме тресне, но реших да го приема за вярно. Някак свръхсъзнателно знаех, че без доверие нищо не става.

Да, това бе Мечок, който събираше оргазмената енергия, генерирана от хората в нашия свят – светът отвъд Камъка.

- Защо не събираш енергията от небесните гръмотевици? Тя е необятна и огромна, никой човек все още не може да я обхване, обясни, опитоми и овладее? – осмелих се за го попитам в един от многото ни разговори.

- А нима могат да направят това с оргазмената енергия? – засмя се той.

Да, не можеха. Тази енергия отиваше привидно в нищото. А всъщност не бе така. Мечокът, който живееше в Камъка, можеше да я улавя. И го правеше постоянно.

- Знаеш ли, ако не съм аз и другите като мене, отдавна да сте се взривили...

Подозирах го, но не смеех и да си го представя.

- Затова понякога стават земетресения, урагани, торнадо – продължаваше Мечокът. – Земните енергии привличат човешките, а ние не винаги успяваме всичко да балансираме. И става пробив. Взрив.

- Да, това е близо до ума, ежедневния, де. И аз винаги съм си мислела, а и съм усещала, че гръмотевиците са вид небесен оргазъм. Звучат като оргазъм. И кихането е нещо такова, пък и нали казват, че най-чувствителната човешка част е вътречерепната преграда между ноздрите...А и знаеш ли, ако целия свят се взриви – това няма ли да е всъщност някакъв глобален оргазъм, който да предизвика създаване и одухотворяване на нещо по-висше от света?

- Да, най-чувствителните физически части са скрити и недостъпни засега – прекъсна ме Мечокът. – Това не е случайно – все още не са овладени основните положения. А за глобалния оргазъм – много си близо до истината, мда... Но засега не е добре да става така.

- Добре, де, нали все пак, още откакто свят светува, всички знаят, че най-великото и най-силното нещо на света е Любовта? Като имаме това знание, какво ни е попречило да напреднем в любовните науки?

- Не знам, има някаква пречка. По мое скромно мнение, сте се отклонили в грешната посока, що се отнася до Любовта. То всъщност Любовта е Силата, която прави Света. Най-малкото – никой в официалната ви наука не отчита, че Животът се явява в резултат на Оргазъм. На взрив. Гледат само клетките и строго биолого-анатомичната част.

- Искаш да кажеш, че Живот не може да се създаде без Оргазъм ли? Ами как става инвитрото?

- Знаеш ли, всичките легенди за статуи, които са били съживявани от своите създатели, са верни! И бактерията, която плува в дебелото ти черво, въобще не знае, че червото е част от тебе. А теб пък хич не те познава. Ама и ти не се познаваш...

Мечокът имаше този неприятен масов навик – колчем го питах нещо конкретно, което изискваше сериозен отговор, той вмяташе изневиделица някакво отвеяно и недоказуемо твърдение.

- Добре, - продължих да питам, - ами ти какво правиш с тая ужасяваща енергия, която събираш от всички човешки оргазми, които не са използвани за създаване на живот?

- Не е ли очевидно? – подсмихна се Той. – Съживявам всичко. В един момент ще бъде съживен и Бога.

...

04.03.2013г. Аеиа