четвъртък, 25 април 2013 г.

Пълнолуние! 69 ! Тайна! :)


Кроулиевска отбивка преди пълнолунието и затъмнението. Според Р.А. Уилсън в Глава 69 от „Книга на лъжите” на Кроули се крие една много мощна и велика „тайна”. Той цитира „Изповеди” на Кроули:

„Сега [Ordo Templi Orientis] притежава една върховна тайна. Цялата му система по времето, когато аз станах инициат на Светилището на Гнозиса (IX0), беше насочена към внушаването на тези изключително важни инструкции на членовете му чрез все по-откровени намеци. Лично аз вярвам, че ако тази тайна, която е научна, беше напълно разбрана, а аз още не съм успял, дори след повече от 12 години почти постоянно изучаване и експериментиране, всичко, което човешкото въображение е в състояние да измисли, щеше да може да се реализира на практика...

Интересно е да припомня как се сдобих с нея [тайната]. Хрумна ми да напиша книга: The Book of Lies („Книга на лъжите”), която освен това е лъжливо наречена Breaks („Спирачки”), лутанията на изопачението на една мисъл... която сама по себе си е невярна... Една от главите ме притесняваше. Не можех да я напиша... Във вихъра на отвращението ми при мен дойде духът и аз набързо я надрасках... Когато я прочетох, не бях доволен както преди, но я включих в книгата като израз на някаква ярост срещу себе си, като преднамерен акт на злоба срещу моите читатели.

Скоро след публикуването [Външната глава на Ордо Темпли Ориентис] дойде при мен. (По онова време не осъзнавах, че в О.Т.О. има нещо друго, освен удобен сборник от по-важните истини на свободното масонство). Той каза, че тъй като съм запознат с върховната тайна на ордена, трябва да ми бъде разрешено IX0 И съм задължен спрямо него. Възразих, че не знам такава тайна. Той рече: „Но ти си я публикувал на най-обикновен език”. А аз отвърнах, че не бих могъл да направя това, защото не я знам. Той отиде до лавиците с книги, взе екземпляр от The Book of Lies и посочи един пасаж в презряната глава. Съзнанието ми моментално се проясни. Целият символизъм, не само на свободното масонство, но и на много други традиции избухна пред духовното ми зрение. От този момент О.Т.О. придоби полагащото му се значение в съзнанието ми. Разбрах, че държах в ръцете си ключа към бъдещия прогрес на човечеството... В момента, в който бях уверен от опита, че новата сила действително е способна да постигне теоретично предвидимите резултати, отдадох практически цялото си свободно време на експериментирането.”

А това е тази предполагаема глава:

Глава 69

НАЧИНА ДА УСПЕЕШ – И НАЧИНА ДА СМУЧЕШ ЯЙЦА

Това е свещената Хексаграма.

Спусни се от височината, О Боже и се съедини с

Човека!

Спусни се от височината, О Човеко, и се съедини със

Звяра!

Червеният Триъгълник е спускащият се език на благодат.

Синият Триъгълник е издигащият се език на

молитвата.

Тази взаимна обмяна, Двойният Дар на Езиците,

Думата с двойна сила – АБРАХАДАБРА

е знакът на ГОЛЯМОТО ДЕЛО, понеже

ГОЛЯМОТО ДЕЛО се осъществява в Тишина.

И виж, това не е онова Слово, равно на Чет¹, който е

Рак. чий Знак е ?

Това Дело се самоизяжда, осъществява собствения си край,

подхранва работника, не оставя семе, и е съвършено

в самото себе си.

Малки деца, обичайте се един друг!

Заглавието на главата е игра на думи, непреводима на български. На английски е: THE WAY TO SUCCEED-AND THE WAY TO SUCK EGGS! THE WAY, “начинът”, TO – “да”, SUCCEED “(да)успееш”.

Succeed на английски звучи и като „suck seed”, което значи “смуча семе”.

Смученето на яйца и на семе е едно и също нещо, понеже семето е вид яйце – и обратно.

Номерът на главата, 69, доста наподобява знакът, използван в астрологията за обозначаване на зодиакалния знак „Рак”. А и е носител на доста силно сексуално значение.

Буквата „Чет” е свързана с и символизира „Колесницата на Триумфа” в големите аркани на картите Таро. Която пък от своя страна символизира „Водната Бездна”.

И една снимка от нета, с хексаграм:

...

сряда, 24 април 2013 г.

Нобелова награда за Бог


Една вечер в края на април световно признатата и уважавана професорка, госпожа академик Гуглова, член на Комисията за номиниране и определяне на Нобелови награди, получи странно усещане.

Постепенно, с настъпването на лунната пролетна нощ, това усещане изкристализира в светлинно прозрение, което, ако беше превърнато в думи, би гласяло:

"Редно е най-сетне Творецът и Създателят на този Свят да получи Нобелова награда!"

Госпожа академик Гуглова преспа и на сутринта рано-рано, без да се помайва с кафета, цигари и прически, както по принцип й беше обичай, предприе мерки за свикване на Комисията на спешен съвет. Комисионерите, искрено стреснати от тази спешност от страна на Гуглова, побързаха да се съберат и да открият събранието.

- Уважаеми Госпожи и Господа, Колеги! - започна академик Гуглова. Говореше спокойно и провлачено, както го правеше винаги, макар че за пръв път й се искаше да говори бързо и разпалено. Знаеше обаче, че такъв вид говорене неминуемо щеше да раздели Комисията на два лагера - "За" и "Против". Тия със "За" щяха да се заразят от нейния ентусиазъм. Тия с "Против" щяха да бъдат отблъснати от него. Ентуисазъм, ентусиазъм, ама и той се подчинява на законите на физиката, пък били те и Нютонови.

- Всички ние сме учени, - продължи Гуглова, - и може би най-добре познаваме света, в който живеем. И мооооже би имаме възмооожно най-добра представа за изключително сложните и необозрими механизми, по който този свят действа. Колеги, питам риторично - възможно ли е човек да измисли и сътвори такъв свят? С всичките му неизброими и работещи в страховит синхрон детайли, кръговрати, решения, мнения, животи, атмосфери, огньове, гръмотевици, популации, океани, бактерии, бълхи, хлорофили, ядра, налягане, свободна воля, съдба, квантова всеслучваемост, астероиди, галактики и превенция на астероидите и гама-лъчите?

Прекъсвайки Гуглова, се обади Председателят на Комисията - видно, бе от тия, които и с ентусиазъм, и без него, биха били "против":

- Да, Гуглова, не е възможно никой човек и дори никое същество на Земята да измисли, сътвори и построи този наш свят. Проблемът е, знаете, че в нашите, високо научни среди, не само идеята - думата "Бог" е забранена! Какво остава да предложим Бог за награда?! Нали веднага ще бъдем низвергнати от цялото научно войнство? Знаете - не е доказано по научен път, че светът ни е творение на някакъв си бог - пък бил той и всеблаг, всемогъщ, вездесъщ и ... бог...

- Пък и, Гуглова, - намеси се един друг член, видимо също "противен", - знаете мноооого добре, че този свят не е от най-хубавите светове. Пълна несправедливост отвсякъде! Научно доказана, при това! Вашият ... мхмхмхмъхх... бог ... може и да е създал света (смях от страна на "противните"), ама не го е създал както трябва! Не е обмислил куп неща! Знаете, не само при хората - единственото, което може да се каже за Природата и Космоса със сигурност е това, че те са ЖЕ-СТО-КИ! И изобщо - не разбирам за какво се занимаваме с такива абсолютно ненаучни простотии!?

Гуглова знаеше отлично, че ще получи такъв отпор. Самата тя също не вярваше в Бог, нито беше убедена по научен път, че го има. Но прозрението си е прозрение, то не се интересува от научни доказателства, нито от религиозни постулати и ежедневни мисловни конструкти, приети за чистата и свята истина. Сякаш съзнанието на академик Гуглова бе претърпяло някакъв масов квантов скок - и тя вече не можеше да се върне към старата си парадима - щеше да се бори за Бог с всички свои сили и енергии. Затова отговори сухо и процедурно:

- Все пак, имам право да поставя своето предложение на гласуване. Моля, Комисия, да гласуваме кой е "за" и кой е "против" номинирането на Бог за нобелова награда за цялостен принос към света!

Нямаше как да се откаже, по закон и правилник, затова Комисията гласува.

Както се и очакваше, независимо от бавното провлачено говорене и пълната липса на ентусиазъм в говора на академичката, Комисията се раздели на двата гореупоменати лагера, наречени "За" и "Против".

При обявяването на резултата, Гуглова най-сетне излезе видимо от кожата си, погледна към тавана на залата и викна:

- Виждаш ли?! Ти си виновен! Никой не може да създаде свят като твоя, ама защо си измислил и дуализма, бре Човек!?

Тогава стана Чудо. Съвсем видимо и научно...

...

Но преди чудото, ще споменем нещо малко за Божието Безвремие-Безпространственост и какво се случваше неслучващо се в Него. (Бай дъ уей, това Безвремие-Безпространственост обхващаше, освен всичко друго, поравно и мозъците на Гуглова и колегите й)... Противно на всички физически, човешки, божествени и никому неизвестни закони, Бог си умираше от смях и следеше комисионното събрание с огромен интерес. Той-Тя-То за първи път не можеше дори да повярва в нещо, а именно - че някой се е сетил и за Него, и за Неговия, все пак, немалък принос към света и световните съдбини. При обръщането на гугловите очи към тавана на залата, Той-Тя реши да направи нещо, което не бе правил никога...

Преобрази се на благ белобрад старец (щото такава бе масовата представа на хората за Него-Нея-То) и скочи през тавана, право до Гуглова - на мястото, определено за изказвания.

...

Комисията, включително и Гуглова, се втрещи. Всички, като учени, първо погледнаха към тавана - да се уверят, че на него няма никаква дупка. След това, забравили всичко, впериха поглед в неудържимо смеещия се старец. Той се посмя известно време, после спря и, все още захилен, проговори със старчески глас в микрофона:

- Здравейте, уважаема Комисия! Да, аз съм Бог, и реших да дойда да ви се представя. Не за друго, а за да не се чудите Кому да връчите наградата, когато решите да го правите. Искам веднага да ви уведомя, че в никакъв случай няма да я връчвате лично на мене. А ако, дай Боже (старчески смях), решите тази награда, за Бог, да се излъчва всяка година, то предлагам: първата година наградата да се връчи на бактериите, втората - на растенията, третата - на атмосферата. И така нататък. Когато всички по-големи групи се изчерпят, може да се мине на по-малки подгрупи. И така, докато стигнете до отделен индивид, частица, квант и, ъъъ, до каквото там сте сигнали с познанието си, че е "отделно".

- Ама,... Боже,... как така ще я връчваме на атмосферата? - беше Председателят, видимо леко окопитен.

- Това вече вие ще си решите, то си е чисто процедурно. Исках просто да кажа, че всичките тези неща съм Аз.

При тия думи Старецът изчезна отново в тавана.

...

24.04.2013г. Аеиа

понеделник, 22 април 2013 г.

Фантасмагоричен ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ


Фантасмагории от една друга реалност.

Говори действащият министър-председател на планетата Ала-Бала-Портокала:

"Уважаеми съграждани, разбра се, че искате да осъществявате пряк и постоянен контрол над работата на своите избраници и излъчените измежду тях министри. За целта ще бъде необходимо да се съберат средства, които да осъществят и реализират това ваше прекрасно, справедливо и разумно искане!

Тези средства ще отидат за ежемесечно заплащане на хора, избрани от вас, и заемащи длъжността "контрольори". За да бъде работата им ефективна, контрольорите трябва да бъдат най-малко наполовина на броя на депутатите. Заплащането им трябва да е хубаво, защото в противен случай ще възникнат благоприятни условия за поява на корупционни практики. Другото огромно и необозримо перо от средствата за контрол трябва да са парите, предвидени за бъдещите чести избори, които неминуемо биха възникнали при съответна смяна на депутат или министър, от когото гражданите не са били доволни.

Нашите икономисти и финансисти направиха груба сметка и установиха, че сумата, необходима за осъществяване на качествен контрол, не е никак малка.

Затова, Уважаеми Съграждани-Съпланетци, апелирам към:

ВСИЧКИ НИЕ ДА СЪБЕРЕМ СУМАТА! И ДА ЗАПОЧНЕМ НАЙ-СЕТНЕ С ТОЯ КОНТРОЛ!

Някои от колегите ми управници обаче твърдят, че повечето граждани не биха се бръкнали и доброволно платили, за да извършат реален контрол. А да се бъркат и плащат всеки Вселенски Месец - абсурд! Ненаучна фантастика! Затова, аз предлагам:

От първо число следващия месец - ВЪВЕЖДАНЕ НА ПОГОЛОВЕН ДАНЪК "КОНТРОЛ". Който няма да е фрапиращо висок, но не би трябвало да е под 1/10 от приходите на всеки гражданин (независимо дали гражданинът иска да контролира депутатите, или не.) Пълнолетните граждани, които са без приходи, ще изпълняват безплатно работата "контрольор" в парламента две седмици годишно - за да се спази принципът на солидарността и да не излезе, че на някои граждани контролът им се дава безплатно.

Щото иначе нищо няма да стане. Или ще трябва да вземем средства за контрола от тия за здравеопазване...

Има ли против?

...

22.04.2013г. Аеиа

петък, 19 април 2013 г.

Медитации на течение: Колко пари има по света?


Колко ли наистина? Не в пасиви, предприятия, насаждения, ядрени площадки и имоти, а "истински" - такива, с които да си купуваш живот. "Билети за оцеляване", както казва Робърт Антон Уилсън.

Не знам дали някой знае със сигурност или приблизително "бройката", но направих една твърде опростена и схематична сметчица.

Не че нещо, но ми е интересно как става така, че единствен човекът на планетата Земя ползва пари и дори не може да живее без тях. Всички други - от вируси, през бактерии, паяци, рибоци, кукумявки, видри, тигри и прочие не ползват пари и си живеят без тях.

И така. Ако приемем, че човек живее 80 години, и за сравнително нормален живот в бг-реалиите му трябват на ден по 50 лв. (това е само пример, идеален случай) - то за една година ще са му нужни 365 х 50 = 18 250 лева. За 80 години това са: 1 460 000 (един милион четиристотин и шестдесет хиляди).

Ако умножим броя на хората по Земята - средно 8 000 000 000 (осем милиарда) по сумата, необходима за живот на един човек, ще се получи това:

11 680 000 000 000 000 лева. (не знам как точно се произнася, но мога да го разбия на милиарди и милиони - 11 милиона 680 хиляди милиарда лева).

Дали има толкова пари в обръщение по света? Не левове, разбира се, това е "схематично".

:)))))

...

19.04.2013г. Аеиа

четвъртък, 18 април 2013 г.

Медитации: ВХОД-ИЗХОД-ВХОД-ИЗХОД-ВХОД...


Можеш ли едновременно да вдишаш и да издишаш? И как се казва това комбинирано, хибридно действие? Няма дума за него, може би защото не се практикува, поради физическа, психическа, научна, парапсихическа, космическа и пр. невъзможност.

По същия начин не можеш да влезеш и излезеш едновременно във/от едно конкретно място-време. И пак няма дума за такъв вид действие.

Медитацията запецва!

Пъна се, пъна, и не мога да вдишам-издишам едновременно... Тия процеси са несливаеми.

Сега търся "изход" от това пространство-време, който да е "вход" към друг вид пространство-време, където вдишването и издишването са един обединен и цялостен процес - не последователни такива.

"Дишане"-то се състои от "вдишване" и "издишване".

Ако направя паралел между "човек" и "дишане", дали човекът също се състои от два такива последователни процеса? Схематично, разбира се.

И дали има пространство-време, в което човекът е цял?

Сигурно!

...

18.04.2013г. Аеиа

сряда, 17 април 2013 г.

Тайната партия на серящите злато


Всичко тръгна от мига, в който съвременният алхимик, бедният гражданин с руски произход Лев Василиевич откри, че вместо нормални екскременти, изхожда злато.

Години, години, години Лев Василиевич Иванов работеше като момче за всичко в една фирма за внос-износ и пак години, години, години, паралелно със скучната си работа, се занимаваше с неща, които го влечаха от малък. А именно - издирване на интересни алхимични текстове и прилагане на практика на прочетеното в тях.

Първоначално действаше на сляпо и много хаотично. С годините нещата се избистриха и старият ерген, вече петдесетгодишен, знаеше точно какво прави и защо го прави. Имаше стройна система в странното си хоби. Въпреки системата обаче, и въпреки знанията и познаването на нещата в дълбочина, Лев Николаевич искрено се изненада на този очарователен ефект - изхождането на злато.

Даже се питаше как е възможно това? Как червата му издържат на тази тежест? Но тези питания бяха мимолетни и безоснователни - Иванов знаеше много добре, че например хора-контрабандисти пренасят злато в правото си черво, без то да се увреди по никакъв начин. Мда, процесът на последното преобразуване на поетата храна, когато тя ставаше именно злато, се извършваше в правото му черво - не по-нагоре по храносмилателната система.

"Ама и аз се извъдих един Анти-Мидас!" - дивеше се на себе си алхимикът.

Лев Василиевич престана да ползва тоалетната в таванското помещение, което наемаше от много години. Ползването на нормална фаянсова тоалетна чиния от човек, който изхожда злато, беше нецелесъобразно - фаянсът можеше да се счупи. Пък и да се запуши каналът - златото не се разтваря във вода - поне не за времето, през което би преминало през канализацията на сградата.

И не на последно място - Иванов бе взел решение да събира златото, което изхождаше. Още не бе решил какво да прави с него. Де факто - той самият нямаше пряка нужда от този метал. Да, когато започна с алхимичните си занимания, наистина мечтаеше основно да може да добива злато. С годините на алхимични трансформации обаче, тази негова мечта се преобразува в нещо коренно ново - и той осъзна, че вече е ненуждаещ се. Но сега искаше да мине поне месец - като всеки нормален учен той държеше да се увери, че "експериментът", в случая - изхождането му - винаги ще дава един и същи резултат. Разбира се, отчиташе грамажа и обема на всяко изхождане. Даже започна да си записва стриктно какво и по колко яде - и после правеше съпоставка на количеството и качеството на изяденото с количеството и качеството на изходеното. От ден на ден се удивляваше все повече и повече - изходеното беше с доста по-малък обем от поетото, но по тегло го превишаваше многократно. Лев Василиевич даже започна да съжалява, че не можеше да задълбочи експериментите си, като опита да яде камъни, дървен материал, други метали, пластмаси - искаше да разбере какъв обем и тегло злато би излязло, ако поглъща тези необичайни храни. Но бе доволен и на това положение.

Месецът мина, експериментът излезе успешен. Количеството събрано злато бе впечатляващо! В таванското помещение на Лев Василиевич имаше малко над сто килограма злато! Не заемаше много място - всичките екскременти бяха под формата на топченца - като бърбонки на овца - и тези сто кила се бяха побрали в три малки чувалчета, всяко тежащо по около 33 килограма и нещо.

Гледайки чувалчетата, момчето за всичко Иванов взе внезапно решение - ще намери сигурни хора, които ще обучи на това умение и после...

После заедно щяха да променят алхимично света! Лев Василиевич бе убеден - златото нямаше да поевтинее, независимо от количеството му. И борсите, и икономиката, а и Вселената, която бе пълна със злато, го доказваха неоспоримо това.

За какво ли му беше на Лев Василиевич да променя света? Сложно е да се отговори еднозначно, и той самият не можеше да го обясни, нито строго научно, нито строго истинно, но изгаряше от интерес да види какво ли би станало, ако всеки жител на планетата получеше за лично ползване по около 10 кила злато.

И Иванов направи следната бърза сметка. Прието бе, че жителите на планетата Земя наброяват 8 милиарда. За един месец един човек изхожда по 100 кила злато. За година ще изходи 1200 килограма. За да се генерират 80 милиарда килограма злато, ще бъдат необходими 66666666,66666667 години на един човек - или словом - 66 милиона и 666 хиляди години цяло и 66666667 нещо си. Алхимикът знаеше, че в един друг миг той щеше да достигне вечния живот (или еликсира му), но не искаше да чака толкова години - не беше никак сигурен, че след 66 милиона години Земята и Слънцето, а и галактиката биха били това, което бяха сега. За хората - да не говорим. Затова бързо обърна сметката и изчисли колко хора трябваше да бъдат обучени в изхождане на злато, за да бъдат сведени шестдесет и шестте милиона и шестстотин шестдесет и шест хиляди години до една и само една година. Да, чисто и просто, ако той искаше да генерира 80 милиарда килограма злато за една година, трябваше да обучи 66 милиона и 666 хиляди души в умението да изхождат жълтия метал.

Е, можеше да не е толкова нетърпелив - и да генерира този големичък грамаж за две години - тогава подлежащите на обучение биха били 33 милиона и 333 хиляди души.

"Хм! Пак не е малко!" - мислеше Лев Василиевич. "Къде ще ги побера, за да ги обучавам? У нас - абсурд! Няма място. Да наемам помещения - също не става. Веднага ще се разчуе!"

Това бе проблем. Лев Василиевич Иванов искаше всичко да остане в пълна тайна и нещата да се разкрият, чак когато всеки жител на планетата получеше своите 10 кила злато. Защо държеше всичко да остане в тайна ли? Защото знаеше, че никой нямаше да позволи това да се случи току-така. От самите обикновени хора - които, разбирайки за това нещо, веднага биха се полакомили да отнемат по незаконен или законен път златото на ближния - до тия, които управляваха и владееха света. Защото, Лев Василиевич знаеше много добре, че ако управляващите искаха да разпределят по равно благата между хората - те биха го направили отдавна. И тогава не биха измирали милиони деца от глад, от войни и от други неприятни неща. И всичките почти - създадени от човека. Неприятните неща, не друго. Алхимикът се чудеше как е възможно парите, нещо, създадено от човека, да ограничава и определя живота на същия този човек. Лев Василиевич знаеше - не роботите, не изкуственият интелект заплашваха да завладеят хората, както прокламираха нашироко фантастите и параноиците - хората отдавна бяха завладяни и напълно подчинени от друго свое творение - парите...

Иванов бе пред отчаяние и пълен нервен срив. Нима напразно се бе сдобил с такова рядко умение? Нима нямаше да може да промени с него света? Как бе възможно да обучи и организира тайно над шестдесет и шест и половина милиона души, които да ядат и отделят една година и с това да променят света?

Струваше му се невъзможно.

Измина една седмица в отчаяние, премисляне и медитации - нищо! Между тях Лев Василиевич усилено търсеше в алхимичната литература подобен на неговия "казус" - такъв нямаше... Е, да, Христос, Буда, Мохамед и още някои бяха обучили милиони - но това не бе станало за година, нито за две-три. И да, бяха променили света - но не толкова бързо, колкото се канеше да го прави Лев Василиевич.

"Че кой съм аз, та да успея да направя такова нещо!?" - питаше се алхимикът Иванов. "Най-обикновен серящ злато - това съм аз! Никакъв Христос, Буда, Дао дъ Майната му-Дзин или ... таковало си е мамата май!"...

Мина още една седмица - вече основно в псувни и чуденици. Златото в таванското помещение чинно си се увеличаваше. Но това не успокояваше Лев Василиевич - той продължаваше да иска да променя света. И псуваше.

В средата на третата седмица от ЛевВасилиевичовото отчаяние се случи отново един рядък алхимичен феномен. Повтарянето на псувните, безкрайно и многократно, доведе до алхимично уникално събитие. Или с други думи - количествените изменения доведоха до качествени такива. Защото ненадейно една от поредните попържни подейства на природата като безотказна и страшно мощна мантра. Тази мантра привика на прозореца на Иванов един бухал!

Лев Василиевич не обичаше особено бухалите. Всъщност, гледайки огромната птица, той се усети, че досега никога не бе влизал в реален досег с такава, нито някога бе мислил, че и те съществуват, наравно с него, на планетата Земя. Бухалът също гледаше Лев Василиевич - донякъде укорително, заради псувните. След известно взаимно оглеждане, Бухалът реши да започне алхимичния разговор:

- Е, драги, знам защо ме извика! Макар да не ми е приятно, че това стана с псувня-мантра, ма нейсе!

- Чудна работа, пернатий! - опита се да звучи подигравателно Иванов, но нещо не му се получаваше. - Аз пък хич не знам нито да съм те викал, нито "защо"!

- Абе, знам, че не знаеш. Ама ще се въздържа от коментари. И ще мина направо на въпроса - ние, птиците, дневни и нощни, пък и други представители на фауната, ще ти помогнем да обучиш 66 милиона и 666 хиляди души в сране на злато.

- Не думай! - Лев Василиевич Иванов вече звучеше по-ехидничко, и това го изпълваше с вътрешна радост. - Значи, вместо кокошка, която снася златни яйца, вече си имаме бухал!?! Ти подиграваш ли ми се!? Сега ще те хвана и...

Иванов посегна да сграбчи бухала, но той се отдръпна от прозоречния перваз, на който стоеше по време на целия разговор и застана на около два метра навън от прозореца. Размахваше крила като колибри - нещо, не съвсем свойствено за бухалите, но държащо Леввасилиевичовият гост на едно ниво в атмосферата по начин, който му помагаше да продължи разговора с алхимика, без това да причини опасност за бухала. Иванов никак не се учуди на тази антиприродна махащокрила способност на бухала. В крайна сметка - той не се бе впечатлил от това, че бухалът говореше на неговия език, какво да говорим за една имитация на действие на колибри!

- Чуй ме, Иванов! Още сега съм готов да доведа 50 представители на нашия род! Можеш да ни обучиш на умението си. Ние после ще обучим други наши роднини. Ще станем много. После всеки от нас ще обучи избрани хора! И така - никой от човечеството няма да разбере какво става и какво правим - освен обучаваните, разбира се! Сякаш не знаеш! Хората забелязват само хора и живеят само в своя си, човешкия свят. Кой ще ти гледа бухали и подобни? Ако случайно видят, че долитаме в твоето таванско помещение, нищо няма да забележат, освен да си кажат: "Тоя луд съвсем се е смахнал! Сега пък храни бухали!".

- Е как така!? - отново се удиви Иванов. - То идеята ти е гениална, ама ако всички птици престанат да серат гуано или както там се казва - какво ще стане със Земята, бе?! Пък и животни ще включите... Мммнне! Не е добре!

- Ами, Лев Василиевич, май ще трябва първо да се научиш да "сменяш канала", тоест да можеш когато искаш да сереш обикновени лайна, когато искаш - злато. Тогава няма да настъпи проблем с гуано-дефицит в планетарни размери!

- Ами ще трябва, да! - отново ехидно извика Иванов и тресна прозореца.

Предстоеше му ново ровене в книгите, нови експерименти, нови повторения.

Но знаеше, че щеше да успее и че бухалът щеше да се върне "когато му дойде времето".

...

17.04.2013г. Аеиа

вторник, 16 април 2013 г.

Пепеляшка, конят и бай Иван


Течеше обикновен час по йога. Бай Иван, показвайки упражненията, си дрънкаше стандартните неща и никой от учениците не го слушаше - всички бяха изпаднали в типичното отнесено ниво и действаха на подкорие. Докато изведнъж йогинът изтърси:

- Кажете ми - какво е общото между коня и Пепеляшка?

Учениците за първи път чуваха подобен въпрос от учителя си. Това ги постресна и те напуснаха алфа-нивото, връщайки се с рязък финт в залата и нейното бета-ниво. Ако наоколо имаше някой, който може да чува мисли, щеше да се отчае - как е възможно йоги да са толкова объркани и да не могат да сложат ред в ума си - такава блъсканица от предлоложения безброй и безкрай! И изход - йок!

Бай Иван беше обаче доволен. Така де! Значи все пак имаше нещо, което да извежда безотказно учениците от байИвановия транс!

Той изчака да се поуталожат ученическите мисли и продължи (вече всички го слушаха напълно внимателно, в ниво "хибрид между алфа-бета и тета"):

- Като начало ще перифразирам леко една позната фраза: благородният кон и под скъсан чул се познава. Не знам защо много хора забравят, че пепеляшка всъщност е родена в семейство на благородник. Ако го помнеха това, думата "пепеляшка" нямаше да е нарицателно за бедно и обикновено момиче, което става принцеса. Това е основното в случая - Пепеляшка е родена благородничка. И защо това се забравя доста масово? Предполагам, защото това е част от общата илюзия, от нашата склонност да забелязваме изборно информацията. Частично, така да се каже. Разконцентрираният ум не може да се вдигне над нещото, за да го види в цялост. Вниманието, което е основният инструмент на ума, е кон с капаци.

- Но не това е общото между коня и Пепеляшка - продължи гуруто. - Общото е фразата за благородния кон.

- Ама те не са я познали под скъсания чул! - намеси се един от учениците. - Трябвало е да се види, че стъклената пантофка й става...

- Така е! Това е част от общото. Пепеляшка не се нуждае от диамантени подкови, за да може да пробяга огромни разстояния. Тя може да тича със стъклени пантофки! Това е вече благородство. Разбирате ли?

Учениците не разбираха.

И бай Иван им зададе за домашно да медитират върху "подкови и пантофки". Все нещо щеше да излезе от тия медитации.

...

16.04.2013 г. Аеиа

неделя, 14 април 2013 г.

Гурута, политически водачи и други смешни аналогийки


Който се е интересувал от "източни" традиции знае, че в някои от тях има и елемент на "почитане на гуру". Между другото, "гуру" се превежда като "гу - тъмнина; ру - светлина" - нещото, което те води от тъмнината към светлината. Но в някои практики учениците гледат снимка на личността, приета за гуру, и по този начин получават сила, светлина и т.н. Някои дори твърдят, че тази личност-гуру можела да подпомага съдбата и случванията в живота на почитателите си - независимо колко на брой са те. Но не това ми е целта да кажа в този пост. Нито ми се говори за факта, че ашрамите на гурувците са машини за пари - не че в това има нещо лошо, но много хора не виждат благоприятните аспекти на събирането на тези пари, а забелязват само "шашмата". Има и шашма, има и илюзия, има и вяра, и знание, и "благословия - шактипат" и "всичко останало.

Сега по въпроса. Доста хора си спомнят как по времето на социализЪма у нас, във всяка обществена сграда висяха портретите на "народните водачи" - Георги Димитров, Тодор Живков и пр. Какво излиза? Както в един ашрам висят портретите на Гуру, така и в "модерните ашрами" висят образите (икони) на Водачите.

В наше време не е модерно да се турят портрети на съвременни управляващи. И всеки си мисли, че "традицията гуру" вече я няма.

Има я! Портретите на "Водачите" висят навсякъде по улици, сгради и паланки! Това са масовите билбордове, масовите рекламни плакати, и снимките на политиците по вестниците.

И, да, не на последно място - показването на "лицата" (да не кажа задниците-лица) на нашите любими вождове по телевизията! Тази всепроникнала медия. Наистина, не всички гледат телевизия, но все пак...

Чрез телевизията, пък и чрез интернет, Портретът на Гуру е не само в обществените "ашрами", а и във всеки конкретен дом.

И ще ми говорят, че индийските гурувски традиции били промиване на мозъци и отживелица! Нищо подобно - по-скоро всичко е копирано от там. Което май не е добре.

Всъщност, цялото общество и обществена структура се ръководи по същия начин, както и един ашрам. Чрез почитане и всеналагане на "гуру". Често - съвсем несъзнателно. И още по-често - съвсем не водещо до "просветление". Защото, ако наистина политическите ни водачи ни помагаха за достигане на лично извисяване и просветление - светът ни отдавна да е станал Рай. Може би, полит-водачите (да се изкажа по СССР-овски) са гурута с обратен знак? Водят света към оскотяване?

Да се надяваме, че не...

...

14.04.2013г. Аеиа

четвъртък, 11 април 2013 г.

Медитации: Човекът е картина с неизсъхнали бои


Видях човека като картина, чиито бои още не са изсъхнали. Това е началното състояние, така се раждаме. С течението на нещата, което ни се струва линейно, макар да не е, боите все повече и повече се втвърдяват...

Казват, че младостта се определя от гъвкавостта на гръбнака. Няма значение на колко години си - ако гръбнакът ти е гъвкав, ти си млад.

Втвърдената във време-пространството картина и ригидният гръбнак са едно и също нещо.

Котката, която е изконен враг със Змията, има същия гръбнак като нея. И двете са гъвкави. Независимо от възрастта. И за двете има легенди, че са вечно живи и млади. Защо са врагове, като са толкова сходни помежду си? Може би, за да бъдеш враг с някого, трябва да бъдете еднакви, с еднакви възможности и дадености. Иначе не сте врагове, а примерно владетел и подчинен. Същото важи и за приятелите. Даже, може би, на някои нива не правят разлика между приятели и врагове.

Може да се направи аналогия и с дърветата. Младото дърво се извива, както си иска, или според придружаващите го околни явления. Старите дървета привидно не се извиват, но това е само привидно - всеки дърводелец знае, колко гъвкав и податлив на оформяне е дървеният материал - независимо от колко старо дърво произхожда.

Човекът е картина с неизсъхнали бои. Тези бои се запазват в подвижно състояние много дълго време - много по-дълго, отколкото се задържа гъвкавостта на гръбнака ни. Защото той е само най-външният материален израз на нашата връзка със Света. Картината с подвижните бои е по-вътрешен израз.

Свят. Прилича на Светлина. Всъщност - едно и също нещо значат на български.

Гръбнакът е връзка със Света. Гръбнакът е връзка със Светлината.

Картината зависи от Светлината и е неразривно свързана с нея - светлосенки и подобни - художниците знаят.

Картината е свързана със Света.

...

11.04.2013г. Аеиа

сряда, 10 април 2013 г.

Гуру: Манджа от Чакри... и бай Иван


Някъде там, където човешки крак и човешко трето око не са стъпвали... Да, да, третото око може и да ходи... Живее странна вещица, която държи особен енергиен ресторант, в който главният специалитет се нарича "Манджа от чакри"...

Бай Иван слушаше внимателно приказката, която разказваше поканеният от него велик чуждоземен йогин, и само отвреме навреме хъмкаше и ахкаше. С междуметието "хм" искаше да покаже, че му работи лявата мозъчна половина, а с "аха!" демонстрираше усилена дейност на дясното полукълбо. Отвреме-навреме обединяваше двете междуметия в "хмаха!" или в "ахахм!" - с което пък демонстрираше на аудиторията работещи в синхрон ляво и дясно полукълба.

... Питате като как така Вещицата готви с чакри ли? Лесно! Дейността на всички човешки чакри, а и самите чакри се намират в областта на съществуване, в която живее Вещицата. Както у нас има домати - които всъщност са чакри от едно още по-оттатъшно измерение - така там бъка от чакри. Някои домати у нас стават хубави, други - не. Това зависи от стопаните им. Така и с нашите чакри. Защото Вещицата, освен че приготвя този космически специалитет "Манджа от Чакри", има и страхотна градина. Блажен е човекът, чиито чакри са отглеждани от Вещицата и други такива като нея.

...И ето, виждате - двама души са много близки, половинките на едно цяло! Постоянно действат в синхрон и контактуват помежду си телепатично. Всички си мислят - това е любов! Ама не е САМО любов! Това е Манджа с чакри! Ми да! Вещицата просто е смесила чакрите на тези двама души в една манджа!"

Преди бай Иван да пусне поредното "АхаХм!" из залата се разнесе смях. Учениците, макар и много уважаващи гостуващия велик чуждоземен йогин, просто не можаха да се сдържат. Тази "манджа от чакри" им дойде в повече. Не самият образ на манджата, а обяснението на действието на Любовта - тази велика Сила - това им се видя смешно. Бай Иван, то се знае, не успя да изшътка навреме и смехът се увеличи.

Слава Богу, чуждоземният йогин, както повечето такива, бе човек с огромно чувство за хумор - даже май беше станал самият той "чувство за хумор" - и не обърна внимание на реакцията на аудиторията. А продължи да разправя за Вещицата и нейната Велика Манджа с Чакри.

- Така е, скъпи мои! Когато гледате домати тук, на вашето ниво, вие отглеждате нечии чужди чакри... Колкото по-хубави стават, толкова повече някой някъде израства в своята енергийна същност...

- Ми какво да кажем за тия, чиито чакри-домати се отглеждат промишлено - в оранжерии и подобни съоръжения? - намеси се с подхилване един от учениците в залата.

- Няма какво да казваме! На повечето от нас доматите ни се отглеждат и растат в такива оранжерии!

Неудържим смях в залата. Чуждоземният гуру има много силно сексуално излъчване и повечето ученици при думата "домати" си представят тестиси! Бай Иван разярен шътка. Учениците, развили алтернативно зрение, направо виждат как от БайИвановата фонтанела е излязла неговата Кундалини - огромна кобра с разперена качулка, която съска бясно и плюе отрова до възбог! Това отприщва още по-силен смях. Така де, учениците си познават учителя и знаят, че той само разиграва гняв, а Кундалини просто го следва.

- И целта е - продължава гостуващият гуру, - нашите оранжерийни домати да се преместят от оранжерията в селската градина на Вещицата. А висшата благодат е когато Вещицата благоволи да сготви манджа с нашите чакри!

Смехът утихва с леки остатъчни взривове. БайИвановата Кундалини се прибира обратно в главата на учителя, хвърляйки преди това последен разярен поглед към аудиторията.

...

Някъде там Вещицата подготвя поредния специалитет.

...

10.04.2013г. Аеиа

Анахата: Ритъм рита (полу-безсмислено любовно!)


И пак гонитби, облаци, възторзи -

догонвам те,

но бягаш надалеч.

Въртежите на винени потоци

отекват нейде там.

И звуци барабанни

преливат се с треви

златисто-сини,

във чудни небеса

уханни

и чувам те без реч,

без реч.

...

И ако някога успея да те стигна,

дали отново времето ще спре?

Дали отново и отново, и отново

поляната ще става на море?

...

Гонитбата -

Вселенска надпревара

е с форма кръгла,

но безформена е тя.

В безформеност се раждат барабани

и звуци, мечки, плъхове,

цветя.

И ако в кръг със теб се гоним

то кой е гонещ, кой е бягащ?

Аз не знам.

Но зная, че вселенските закони

във този кръгов Хаос

ще ни възвисят.

...

Все някога.

...

Ритъм, ритъм, ритъм.

Ритам, ритам, ритам.

Сърцето е понякога във ритъм,

друг път рита.

Ала ритането в ритъм ли е,

питам?

И ритъмът рита ли?

...

Ритъм рита,

Рита ритъм,

Ритъм рита,

Рита ритъм.

Ритам ритъм.

Ритъм ритам.

...

10.04.2013г. Аеиа

вторник, 9 април 2013 г.

Черните дупки и Галактическите кметове


Най-изявените галактически медии гръмнаха преди няколко светлинни години, със средноаритметично следните заглавия:

"ЧЕРНИТЕ ДУПКИ РАЗКРИТИ! КМЕТОВЕТЕ ВИНОВНИ ЗА НАЛИЧИЕТО ИМ!"

Земляните, разбира се, пропуснаха да забележат горните сензационни публикации, и продължиха да дъвчат черните дупки - основно в жълтите си издания и законспирираните физични лаборатории.

Обаче сега в Галактиките предстоят избори! И Галактическите кметове взели, че запълнили всички черни дупки!

Земляните - отново - това не го знаят. Иначе сигурно щяха да тръгнат да съдят Галактиките, защото:

"като как така ще запълват черните дупки?!? ми ний какво ще изследваме тогава, м?!?"...

Слава ГалактикоБогу, заради времето земляните ще разберат по съвсем друго време за това запълване и Галактическият Съд ще отхвърли исковете им, поради изминала давност!

Ние, Галактиците, все пак се надяваме, че Кметовете са запълнили добре черните дупки - и че няма да се налага повторното им запълване преди следващите избори. Пък и ако отново се отворят - тогава няма да има май давност за исковете на земляните.

Ама кой знае?

От Галактическото Мазе предаде: .... Поради пространствено-времевите разлики името не се чете

...

09.04.2013г. Аеиа

Илюминати, ИлюZIONисти и тъпунгери


Наличието на много напреднала наука и свръхчовешки технологии засега не са направили живота на Земята по-добър. Продължават да умират милиони хора от глад, от войни, от престъпления и всякакви други страдания, наложени "отгоре". А освен хората, страдат и много животни, и растения и всякакви други същества. Божественият ред ли е виновен? Или Космическите закони? Може би - не. Чисто и просто - "човешките" закони са създали системата и те я поддържат. А кой ги е създал тия закони? Кой е определил, че 100% от земните блага трябва да бъдат концентрирани в 1 % от представителите на хомо сапиенс? И другите 99 % трябва да бъдат част от тия "блага" - и ако са нужни - да бачкат, ако не - да умират от глад и т.н. Ами все някой е определил, създал и наложил тоя "закон". Той не се е "самоорганизирал" от Божественото Нищо...

А равнището на науката и технологиите предполагат съществуването на един повсеместно по-добър и достоен живот. Предполагат, ама явно не разполагат.

Масите от хора ли са тъпи, за да не могат да спрат да умират от глад? Или има и нещо друго?

Конспирация ли? Сигурно. Няма как да владеееш и да подчиниш нещо толкова огромно като човечеството, без да направиш конспирация.

Тия, които не вярват в конспирации, между които съм донякъде и аз, вярват в нещо още по-абсурдно - че целият сегашен световен ред се е самоорганизирал!

Че 99 % от хората доброволно са приели да бъдат био- и социо-маса - използвана за бачкане и харчене на изкараното от бачкане.

Ако наистина 1% от човечеството владее основните "блага" и "енергията" - това как може да се обясни по научен път? По логически?

Да, няма логика, но е видно в кого са концентрирани благата - кой ги владее, използва и разпределя. Тогава?

Как става така, че "масите", милиардите, са подчинени на единици и безропотно си гилат в коловоза?

Как ли? Чрез фокуси. Илюзии. Илюминации. И опитни илюзионисти.

Има нещо в конспирацията!

И няма никакво значение дали вярваме или не вярваме в нея. Важното е в кого е властта и кой държи благата и енергията. Ако нямаше "конспирация", необятните земни блага щяха да бъдат по-справедливо разпределени между хората. Науката и висшите технологии щяха да го направят това. Но за жалост и науката се държи от тия, които имат власт и пари. Леко порочничък кръг се получава. Затова ни е такова и дереджето на световно ниво.

Но иначе - конспирация нЕма! :)))

...

09.04.2013г. Аеиа

неделя, 7 април 2013 г.

Абсурдисвят и тоалетна хартия


И най-великото литературно произведение, и най-талантливият певец, и най-надареният лечител, строител, инженер, учител, учен и т.н. не чинят нищо без реклама. Същото важи и за най-ценните, полезни и прекрасни стоки.

Кога ли е създадена рекламата? Може би малко след измислянето на парите. И банките. И медиите.

Поговорката "Никой не е пророк в родината си" отдавна е префасонирана в нещо като "Никой, който не плаща за реклама или на посредници, които да го рекламират и препродават, не е пророк."

Информацията и глобализацията са хубаво нещо, но създават условия за пораждане на "посредници". Без тях творците, производителите и знаещите не струват вече нищо. Независимо, че те са двигателите на всичко.

От кога човечеството започна да ползва масово тоалетна хартия? От има-няма сто години? Кой направи масова тоалетната хартия? Кой внуши на хората, че животът без тоалетна хартия е невъзможен?

Когато нещо е масово - тогава то е добро. Прието с овации от всички. И всички си бъркат с желание в джоба и купуват тоалетна хартия. Някакъв криворазбран стаден принцип?

Кога електричеството стана масово нужно и използвано? Има-няма сто години. Явно, обаче, преди него не е имало живот - защото сега никой не може без електричество.

Електричеството няма нужда от реклама - гражданинът си знае, някак по рождение, че "трябва да ползва електричество"... По рождение ли?

Рекламата, която налага безапелационно модели, ни е накарала да вярваме в пълни абсурди.

Да потребяваме.

Да се превъзнасяме пред съмнителни "произведения на изкуството".

И, ох, да избираме "партии", които да ни управляват. И най-великата партия, ако е без реклама, не чини нищо.

Народът бива управляван от този, който крещи най-силно.

А силното крещене не е свързано със силен глас - то се определя изцяло от големината на рекламата.

Абсурдно, но гражданинът никога няма да избере нещо, ако не е чувал за него.

И, още по-абсурдно, гражданинът може да чуе за нещо, само ако това нещо има реклама.

Гражданинът плюе по рекламата, но не усеща как тя гради и владее целия негов мироглед.

Гражданинът е роб на медиите. Те формират съзнанието му, както си искат.

Ами, как да се разбере за нещо, ако то не е представено от медиите? Ако платени "корифеи" в дадена област не кажат, че този и този е признат и велик в своята област?

Може би има как, но съвременният гражданин е забравил за "другите опции".

А тях ги е имало допреди има-няма 100-200 години.

...

07.04.2013г. Аеиа

вторник, 2 април 2013 г.

Спекулацийки с Ляво-въртящия ни Свят


Човешкият организъм, условно, може да се представи като Кръст. Между ляво и дясно. Защо ли е така? Дали мозъкът, който, погледнат отгоре, прилича на задник, не е решил да ни се подиграе за пореден път? Или просто иска нещо да подскаже? Но нека първо обясня защо „кръст”. Защото отдавна е известно, че дясната мозъчна половина всъщност движи лявата телесна половина. И обратно. Това си е кръст отвсякъде. Кръст, който се присмива на всички отколешни твърдения, прокламиращи, че „Доброто” е Дясно, а „Злото” – Ляво.

Няма смисъл да описвам историята на тези вярвания и убедености – в нета има достатъчно информация по този въпрос. По-долу давам линкове към местата, от които съм цитирала или превела някои по-долни пасажи. Само един кратък илъстриращ пример – в източната традиция „нещата” се делят, условно, на Йога и Тантра. Йога се нарича още „Път на дясната ръка”. Тантра – „Път на Лявата”. Явно човекът, който ги е измислял тия разграничения, е ходил на ръце, и то само на една ръка. Абе, Майстор! Нямам какво да добавя. (Майтап, де!)

И мозъкът ни, този задник, гледащ към Небето, с който претендираме, че мислим и който твърдим, че ни е най-ценната част, двигателят на всичко – точно този мозък, се е обърнал наобратно на тялото. Което в тялото е дясно, в него е ляво. И обратно. Кръст!

По време на една медитация на течение видях английските думи “word” и “world”. Дума и Свят. Нашият свят (подчертавам, това е спекулация!) в голям свой процент е построен от словото, от думите. Повечето хора мислят, възприемат и живеят с думи, със слово, с език. Това, разбира се, в стандартното състояние на съзнанието, не говоря тук за особени състояния на същото това съзнание. Те са известни, но трудно достижими – когато „съзнанието” се освободи от езика, условно казано, тогава, може би, навлиза в йогийското „самадхи”, или физичното „сингулярност” – тогава човек може да мисли, без да мисли – т.е. без да е обвързан с езика. Но това отклонение не е съвсем по темата.

Пак се връщам на “word” и “world”. И моето съзнание, пребиваващо твърде далеч от самадхи, моментално е готово да спекулира. Ето – вижда се каква е разликата между двете думи-понятия. Само едно “L”! Нашият свят, построен от думи, е Ляв! Ами да! Знае се, че белтъците (протеините) са съставени от аминокиселини. Аминокиселините са „тухличките на живота”. И тези аминокиселини, в своята масовост са – о, ужасТ! – леви. Ляво-въртящи!

Преди да скоча на аминокиселините, ще цитирам нещо, илюстриращо най-общо поверието, че лявото е нещо зло, злокобно, а дясното – добро, право, правдиво.

Първи цитат:

„От друга страна gauche (означаващо “ляв” на съвременен френски) е отглаголно прилагателно от gauchir. За пръв път употребата на този глагол е засвидетелствана през 1130 г., а интересното е, че тогава глаголът guenchir (произлизащ от старогерманската форма wenkjan) е означавал буквално “отклонявам се”, “криввам”. За разлика от това прилагателното droit означава на съвременен френски както “десен” така и “прав”, защото етимологически е свързано с латинското directum. Всичко това означава само едно: “на дясно” минава “най-правият път” водещ към Бог или по-скоро единственият “прав път” водещ към спасението, докато “отклоняването от правия път” по уникален начин е намерило място във френската дума за “ляв”, тъй като лявото пространство от незапомнени времена е свързвано с греха и силите на злото. Всъщност, то продължава да поражда такива асоциации и до ден днешен, за което свидетелстват много устойчиви словосъчетания в редица езици: фр. se lever du pied gauche “събуждам се в лошо настроение”, ит. presagio sinistro “мрачно предзнаменование”, бг. дясната ръка съм на някого.”

Копиран от: тук

(струва си да се види цялата статия!)

Втори цитат, мой превод:

„Карта” на аминокиселините.

Аминокиселините са органични съединения, което означава, че те съдържат въглерод и водород, свързани помежду си. В добавка към тези два елемента, те включват и азот, кислород, и, в някои случаи, сяра. Базисната структура на аминокиселинната молекула се състои от въглероден атом, свързан с амино-група (-NH2), карбоксилна група (-COOH), водороден атом, и четвърта група, която се различава при различните аминокиселини и често е наричана R-група или странична верига. R-групата, която може да варира в широк диапазон, определя всъщност разликите в химичните свойства на отделните аминокиселини.

Това обяснение звучи малко технически и изисква човек да има определена основа от знания по химия, затова, с цел избягване на затруднения с разбирането, ще го обясним и по друг начин. Представете си, че молекулата на аминокиселината е лице на компас с въглероден атом в центъра. От центъра към четирите посоки на компаса излизат линии, които представляват химичните връзки на централния въглерод с други атоми или групи от атоми. Тези посоки се базират на моделите, които се използват за представяне на аминокиселинната молекула, така че север, юг, изток и запад, по начина, по който са използвани в следващата илюстрация, са просто думи, които правят молекулата по-лесна за визуализиране.

На юг от въглеродния атом (С) е водородният атом (Н), който, както и другите атоми или групи от атоми, е свързан с въглеродния център посредством химична връзка. На север от въглеродния център и това, което е известно като амино-група (-NH2). Тирето в началото означава, че такива групи обикновено не стоят сами, а нормално са свързани с друг атом или група. На изток от центъра е карбоксилната група, представяна като –СООН. В амино-групата два водородни атома са свързани един с друг и след това, двата заедно, с азота; докато карбоксилната група има два разделени от въглерода и азота кислородни атома – по тази причина кислородът в карбоксилната група не се представя като O2, а като ОО.

Накрая, на запад е R-групата, която варира в широк диапазон при различните аминокиселини. Това може да се представи по следния начин, съотнесено с английския език: другите части на аминокиселината заедно формират една стандартна наставка (суфикс) в английския – например наставката –tion. Пред тази наставка могат да бъдат прикачвани всички видове думи, произлизащи от коренни думи, като educate или satisfy, или revolt, така че да се получаи: education, satisfaction, или revolution. Многообразието на думите, прикачвани пред наставката е крайно голямо, докато наставката, образно опашката –tion, е единична и постоянна формация. По този начин въглеродът, водородът, амино-групата и карбоксилната група в аминокиселината са повече или по-малко константни – т.е. постоянни като наставката.

(мои думи – абе, вижда се ясно, че езикът, за който никой не знае откъде се е пръкнал, кой го е създал и как се е наложил, всъщност не се различава много от аминокиселините – по структура и правила, де.)

Всичките аминокиселини в човешкото тяло, с изключение на глицина, са или дясно-, или ляво-въртящи версии на една и съща молекула, което означава, че местата на карбоксилната и на R-групата са съответно разменени в ляво- и дясно-въртящата версия.

Друг начин за илюстриране на ляво- и дясно-въртенето, което на английски е left-hand и right-hand (!), е че левите, отбелязвани с едно голямо L- пред името на съединението, въртят равнината на плоско поляризирана светлина наляво). А десните, отбелязвани с голямо D- пред името на аминокиселината, въртят равнината на плоско поляризираната светлина надясно.

Интересно е, че почти всички аминокиселини, наблюдавани в природата, са ляво-въртящи версии на молекулите, или L-форми. (По тази причина моделът, който описваме е всъщност ляво-въртящ модел, тъй като разликата между „ляв” и „десен” – която включва в себе си посоката, в която се поляризира светлината – е твърде сложна, за да се дискутира тук).

(Мои думи – да, няма какво да се добави, лявото и дясното поляризират светлината по различен начин в равнината – всеки може да си направи изводи – от чисто битови, през обществени, политически, та до религиозно-мистични! И това „само” от едни, определящи живота вещества – аминокиселините!).

Дясно-въртящите версии (D-формите) не се срещат в белтъците на високоорганизираните организми, но присъстват в някои низши форми на живот – например в клетъчната стена на бактериите.

(Мои думи – ах, пак тези Бактерии! Да не излезе, че те, които и без това определят Живота – защото без тях живот не би просъществувал и секунда – са всъщност така нареченото Добро!? Ха ха! Само те са „носители на Дясното?!).

Д-форми има и в някои антибиотици, между които – стрептомицин, актиномицин, бацитрацин и тетрациклин. Тези антибиотици, някои от които са много добре познати на широката публика, могат да убиват бактериални клетки чрез свързване с белтъчни формации на бактериите, формации, отговорни за поддържането на живота и възпроизводството.

Край на цитата.

Линк: тук

(Пак мои думи – хах! Спекулирам и това си е! Бактериите, които са носители на „дясното”, т.е. възприетото условно за „Добро”, могат да бъдат унищожени единствено чрез „дясно”, т.е. отново чрез „Добро”! Подобното лекува подобно? Хомеопатия, нали? И лек привкус на Надежда, гласяща, че Доброто може да бъде победено единствено от Добро. Което какво значи? Че е непобедимо. Да, ама нашият свят основно е Ляв. Тоест, ако се придържаме към ограничаващата догма, че „Лявото” е „Зло”, значи в консенсусния ни свят владее основно Злото. С какво се унищожават L-формите (левите)? Дали отново с L-форми? Трябва да се провери. Все се надявам да се окаже, че тук действа вече алопатията – т.е. лекуване с различното – още по-тоест – че в случая само десни форми могат „да победят” левите. Иска ми се, спекулирайки, да докажа по този начин правдивостта на завета на Христос: не отвръщайте на злото със зло! Защото злото, победено със зло, остава пак зло – по същия начин, както доброто, победено от добро, отново е победа на доброто. Нещо много задобрях! Спирам!)

02.04.2013г. Аеиа

понеделник, 1 април 2013 г.

Съзнанието, или как да надскочиш Бълхата


Бълхата може да скача 18 хиляди пъти по-високо от собствения си ръст. А по колко пъти на ден прави тия скокове - това нито Гинес, нито някой друг е установил. Бълхата е невероятно издръжливо и спортно създание! Не е расистка, обича всички топлокръвни. Изобщо - тя е нещо като еталон за обичащо същество. Същество, което не мрази, не завижда, само малко пие кръв, но това може да се приеме за кръвопускане - преди време то е било основен лечебен метод, при това - помагащ. Бълхата, обаче, почти никой не я обича. Освен други бълхи, може би.

А тя е толкова интересно Божие създание. С нейната способност да скача толкова високо си е направо символ на неограничени възможности. Но повечето същества, дори и свещените Кучета, нямат очи да видят "Божието послание чрез Бълхата". Възможно ли е Бог да ни праща послание-пример чрез нея? А ние да го приемаме не като послание, а вторачени в гадните ухапвания и сърбежи, да псуваме пряко бълхата, да я мразим и гоним по цели нощи, само и само да я сплескаме между ноктите си? Бог често се шегува с нас. И ние, приемайки себе си твърде насериозно, гоним ли гоним бълхи, и покрай тая а-а-любовна гонитба, не виждаме "посланието"...

Прието е, че човек не може да скочи на височина 18 хиляди по ръста си. Прието е за истина и това, че човек не може да разговаря с животни и прочие фауна, пък и флора.

Обаче може. Всеизвестно е, че когато си убеден, че нещо не може да стане или да правиш - ти наистина не можеш. Например - убеден си, че не можеш да свириш на пиано - и нито пробваш, нито изобщо се докосваш до пианото - е, наистина никога няма да можеш да свириш на него. Такъв е "принципът", може би.

Някои обаче знаят, че Съзнанието е безгранично и че имаме честта да участваме активно в Него. Да сме Него. И бълхите, и хората са Съзнание.

...

Веднъж една Бълха взе ЛСД и поиска да бъде човек, да види какво е да не можеш да надскочиш 18 хиляди пъти ръста си с един скок. Друга постигна същата "опитност" с йога. Трета бълха усети тази Нютонова невъзможност посредством песен - тя обичаше да пее, а всеизвестно е, че като пеем Съзнанието ни се разширява и може да постигне чудеса - и в личен, и в по-общ план.

...

Друг път един човешки магьосник - шаман на едно племе - успя да внуши на всичките битуващи с племето бълхи, че всъщност са хора. Той умееше да играе с "частното" Съзнание. Което само показва колко силно, гъвкаво и многообразно нещо е Съзнанието - щом може да се управлява и щом има сметка да се прави това - ами да! То и само То дава Власт - не го ли управляваш - Власт над Другите не можеш да имаш. Велик бе този магьосник! Така омагьоса бълхите да си мислят, че са хора, че дори и самите хора бяха убедени, че това не са бълхи, а хора, като тях. Обаче измежду бълхите имаше една, която бе нещо като бълха-магьосник. Тя, пребивавайки в човешка илюзия, някак успя да осъзнае, че може да надскочи 18 хиляди пъти ръста си. И скочи. Видяха го това другите бълхи и хора - и скочиха и те.

Истинските хора, извършвайки този акт, освен че се извисиха много над "нормалното", видяха и "посланието". И отново стигнаха до всеизвестната максима - понякога, за да видиш, разбереш, усетиш, чуеш, сдобиеш нещо - първо трябва да скочиш!

...

01.04.2013 г. Аеиа