неделя, 30 декември 2012 г.

Зимни вечери след края на света


Домашно по литература за ваканцията на дъщеря ми. Написа го преди малко, на един дъх.

Зимни вечери след края на света

Вървях по улиците заледени,

а около мен, в безкрайна тъмнина

тихо и едва забележимо се белее

малка, отрупана със сняг къщурка.

Светва бледа светлина във таз къщурка,

навярно хора има там,

макар самотния й вид - от хорско присъствие

вероятно е овенчана тя.

Продължавам по пътя,

тъмницата съпровожда ме пак,

но вече къщи не виждам,

а в небето една ярка звезда.

Тържествено блести, стопля моята душа

и весели мисли събужда у мен тя.

Не бях виждала досега такава искряща светлина!

Бъдни вечер е, а тази звезда навярно е нова,

специално за тази вечер дошла.

Надявам се да не изчезне, защото

тази звезда носи у мен духовна сила -

такава, каквато никой не притежава в света.

Проблесна ярко и зад една планина скри се тя.

Реших да я намеря

и по мрачни пътища започнах да се рея.

Преспи дълбоки прекосявах сама,

само за да намеря своята вълшебна звезда.

Виках я, търсех я, ала нямаше я,

но продължавах по пътя, за да стигна до планината,

зад която се бе скрила тя.

Мракът се задълбочаваше, сняг заваля,

но това не ме спря, да търся своята съдба.

Студът ме скова,

ала решителността надделя

и продължих, докато

най-сетне стигнах до бленуваната планина.

Тръгнах да се изкачвам,

ала подхлъзнах се и паднах назад,

когато изведнъж забелязах над мен да блести

моята скъпа звезда.

Погледнах я, отново проблесна тя,

и пак се скри зад голямата планина.

След това дойде една свръхестествена енергия

от дълбините на моята душа

и нещо в кръгозора на съзнанието ми промени тя.

Тогава усетих какво могъщество и

неописуема бързина притежавам.

Забързах се, и без да мисля откъде минавам,

покорих върха на планината

и огледах се за своята звезда,

ала нямаше я.

Съзрях я по-късно в небето -

метеор бе станала тя.

Мина над света и

озари го с величествена светлина.

Възхищавах се на гледката от върха,

когато видях как всичко наоколо се издигна така,

че се изравни с положението ми върху планината.

Само аз видях явно това,

защото никой друг не виждах навън

и никой не излезе да види какво става.

Всичко си продължи по старому,

но в едно бях сигурна -

целият свят претърпя неописуема духовна промяна.

30.12.2012г. Гери

...

петък, 28 декември 2012 г.

Страх vs. Любов?


Кайти ме вдъхнови да изкажа "некои съображения" във връзка със страха. За любовта няма да се разстилам, тя винаги е по подразбиране.

Знае се, че в наше време, а може би в повечето времена, страховите неврози и подобни състояния са много разпространени. Страхуваме се от какво ли не, къде с право, къде без право, къде рационално, къде ирационално. Тук възниква въпросът дали изобщо страхът е нещо рационално, дали когато се пазим от нещо, например от пипане на горещ котлон, това не е точно страх, а познаване на "горещото" - но без страх? И още - страхуващият се е най-лесно контролируем и манипулируем. Но за това не ми се пише.

Детските приказки, всеизвестно е, са носители на вечни, изпитани мъдрости. Защо в тях "съкровището" винаги се пази от някое страшно и ужасяващо чудовище, което изглежда непобедимо и непреодолимо, и само някой Юнак може да го победи, и да се добере до съкровището? Разбира се, Чудовищата пазят не само материални съкровища в детските приказки - в митове, предания и легенди охраняват всякакви други богатства, може би от мъдрост, знание и т.н. Напълно е възможно Чудовище да охранява достъпа и до нашата най-истинска, съкровена Същност. До Истинския Аз.

Казват: "най-сигурният начин да се преборим със страховете си, е да се изправим срещу тях". Може би е вярно. Не можеш да победиш страх, като се страхуваш. Явно е необходимо, освен да се страхуваш, да направиш и още нещо.

Врагът е обект, от който се страхуваме. Дали е случайно, че Христос казва да обичаме враговете си? Можеш ли да обичаш нещо, от което се страхуваш? И обикнеш ли го, врагът дали ще продължи да бъде враг?

Чудовища пазят съкровища и по друг начин - да си припомним "Хубавка и Чудовището" (Красавицата и Звяра при Дисни). Красавицата обиква Звяра, и той престава да бъде Звяр. Тя не знае, че под ужасяващата външност на Чудовището е скрит Принца. Просто го обиква. Появи ли се любовта, страхът изчезва. А дали всъщност страхът не е неосъзната и непроявена любов? Най-вероятно не е точно така, но в определени случаи, може би, е.

Но защо е необходимо най-ценните неща да бъдат пазени от Чудовища, които вдъхват парализиращ страх? Може би, защото най-ценните неща са предназначени за определени хора. За тези, за които е сигурно, че ще подходят към съкровището и ще го използват по възможно най-добрия за всички начин. Който се страхува, може би, не може да изпитва любов? А щом няма любов - как може да му се повери такова ценно съкровище? Пък било то и собственият му, Висш Аз? Може би да си смел е само синоним на това да изпитваш любов? Или, по друг начин, бидейки Смелост, ти си и Любов (или обратно - няма значение).

...

28.12.2012г. Аеиа

Окото в Пирамидата


Едно лично йога-споделяне. По принцип не винаги съм склонна да споделям пряко лични изживявания, може би най-вече защото предпочитам да ги оставям за себе си, един вид - "аз си говоря сама, не за друго, а защото обичам да разговарям с интелигентен човек." Това, което ще надраскам тук обаче не е съвсем лично, може би е архетипно, общосъзнателно, универсално и т.н. Не е и нищо ново - това е нещо ужасяващо и очароващо древно, откривано и преоткривано кой знае колко пъти и в продължение на колко години, да не кажа - еони.

И така, в началото на йога-практиката си, най-неочаквано пред затворените ми очи се появи "Окото в Триъгълника". Имам в тиквата си огромно количество "образи", съчетани с немалко информация и заучени схеми, някои от които - приети за догми или за "единствената истина". Независимо от многото информация и големия процент ненужен багаж, по време на практиките си никак, ама никак не мислех нито за Окото, нито за Хор (Окото на Хор, или Окото в Пирамидата, както още е известно на някои места), нито за пирамиди, извънземни, ястреби, соколи, египтяни и т.н. Често се случва така - по време на практика изпадаш в някакво медитативно състояние и без дори да искаш, спираш мисловния поток, той изчезва. Да, твърди се, че това нещо е трудно и нелесно постигаемо. Така е, но Йога помага без усилия и напъване в тази област нещата да станат сякаш от самосебе си.

Окото в Триъгълника се появяваше много пъти. Аз някак, почти веднага, по естествен път се сетих, че това е т.нар. Трето око. Чак месеци след това реших да потърся из нета и да видя дали някои са споделили подобен опит. Така ми е по-интересно - първо да опитам нещата лично и "реално" и чак после да чета и търся чужди опитности. То и с повечето неща е така - ако само четеш за нещо, а не си го "опитал" пряко, не можеш да знаеш за какво става дума - нито можеш да схванеш какво е това гъби с масло, нито всякакви други неща. И чисто физически, и душевно, и духовно. Защото и гъбите с масло могат да бъдат духовно изживяване, без дори да са халюциногенни. ;)))

Учудих се, без да се учудвам - много хора твърдяха, че "са виждали" око в триъгълник, и че това било лично виждане на "третото око" - т.е. то самото виждало себе си. Това показвало, че е отворено и задействано. Аз нищо не твърдя в случая - пак повтарям, нещата е крайно необходимо да се преживеят лично.

Просто формата на толкова много образи, много от които приети за универсални и святи, е обща. Затова, може би, наистина е полезно, дори да нямаш още личен опит, да се вслушваш и вглеждаш в стигналите до нас древни образи, обявени за божествени. Може пък така да се задейства и тип "обратна връзка" - вместо сам "да викаш" образа, той да предизвика в тебе съответна "духовна реакция". Май по подобен начин действат мандали, икони и т.н.

...

28.12.2012г. Аеиа

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Астралната хОлиганка


Ако не сте във физично-социалния ми кръг, или във виртуалния такъв, и още по-или - в астрално-етерните ми квадратно-триъгълни спирали, най-вероятно не ме познавате, но, може би, и аз не ви познавам, макар да ви знам. В ранните си детски години, колчем се изтупах и накипрех, изглеждах страхотно, но някои момиченца още тогава ме усещаха, и въпреки красивия ми вид, ме наричаха "баба Яга на младини". И аз се радвах страшно много на това, защото те, без да искат, налучкваха истината - баба Яга далеч не е само страшната грозна бабичка от повечето приказки. Тя е едно страховито (не)същество, красиво, но страшно - без възраст, без точна форма, с много форми, видове и изгледи.

За съжаление, обитателите на повечето астрално-етерни слоеве вече ме познават доста добре - много трудно мога да ги заблудя коя съм. Защо искам да ги заблуждавам ли? Щото се кефя да си правя майтапи с тях. И, да, чат-пат да освобождавам някои обсебени и омагьосани добри хора, щото тия, астралните, не си поплюват с обсебването и щом видят някой отворен наивник - хоп! Омагьосват го! Затова бягат от мен - досущ като демони от Баба Яга. А когато някой те познава и го е страх от тебе - какви майтапи можеш да си правиш с него? Никакви, освен съвсем дебелашки. Затова в средите на астралниците ми викат Астралната хОлиганка. И вземат всякакви мерки за предпазване от моите попълзновения. То не са астрални муски, кръстове, пирамиди, гердани, звънци, пръчки, звукови и беззвукови заклинания и какво ли още не! Ама хОлиганката не може да се отблъсне с такива предмети, звуци и незвуци, дори и силно астрални и излъчващи опасни вълни, твърде неизвестни във физическите селения, но действащи и там. Защо действат и там ли? Щото освен чисто астралните демони, добри или лоши, има и напълно физически хора, които също са демони и много добре знаят как да въздействат на събратята си - на всички планове. Та в тази връзка - и доста хора избягват астралната ми компания или поне се стремят да го правят. Не че аз примирам за тяхната! Ама, в крайна сметка, и Баба Яга се нуждае от забавления. И много-много не се впечатлява от факта, че повечето обекти на тия забави никак не желаят да бъдат такива. Така де! То не може да става само това, което желаеш - особено ако е замесена и баба Яга.

И все пак, да разкажа как си правя някои от майтапите. Приемаме, че някоя Дама е луднала по някой Красавец. Той я върти на ... айде да не казвам на какво. Мислите, чувствата, и "всичко останало" на Дамата е заето с Красавеца. Но той е обигран демон на някои нива и знае как да генерира така наречената любов, без той да я ползва и да се опиянява от нея. Защо му е това ли? Дълга история, няма да описвам подробно, само ще кажа, че така събира Енергия, която му трябва за вършене на други работи. Но горката Дама си мисли, че това е "наистина Любов". И, малко преди да съсипе тотално живота си, Дамата сънува Красавеца. Тя си мисли, че сънува, де. А това не е сън, ясно е за всеки астралник. Красавецът също знае, че не е сън, и е взел крути мерки срещу бабоягова намеса. Ама баба ви Яга долита - точно в момента, когато Дамата се готви да експлодира. Това е важен момент! Стане ли експлозията, Красавецът ще канализира за свои си нужди енергията от взрива. А Дамата ще се обезенерги (има ли такава дума?) и после ще иска още и още взривове. Офф, така действат тия неща. Та, долита баба Яга и с боен вик цапва Красавеца с Метлата по Главата! Взривът е осуетен. Цялата акумулирана енергия от него се пропива в Дамата, обръща се и, досущ взривна пред-вълна, се втурва по антената и гръмва където трябва, т.е. Горе. Дамата се събужда! Пита се: "какво беше това!? някаква бабичка Го събори! бррр, той не е никакъв мъж! край!". Освобождение!

Красавецът подгонва баба Яга, т.е. мене, ама вече мандалото лопнало - баба ви Яга се превръща в пъргаво, плезещо се маймунче, което не може да бъде хванато ни астрално, ни физически, ни квантово, никак!

Подобни действия извършвам и с уж влюбените Господа. Само че там не събарям Красавицата с Метлата, а малко преди взрива налагам над Демонката моя най-отблъскващ вид - енергията пак се обръща, насочва се нагоре - и така! Господинът не се събужда, защото най-често Господата не "сънуват" тия неща, а ги предпочитат съвсем физически (те си мислят, че е само физически), но изведнъж осъзнава, че Красавицата вече не го привлича.

Няма как! Все от някого е редно да пропищи астрално-етерния орталък! Ако имате нужда от такива услуги - викайте ме! Нищо не вземам за тия работи, освен малко лично забавление! То и кой ли е луд да си плаща за освобождение от "любовта на живота си"! Ама и никой не е луд да вика баба ви Яга, за да му свърши тая услуга. Затова аз най-често си се натрапвам. Няма как!

...

27.12.2012г. Аеиа

петък, 21 декември 2012 г.

Когато Времето изчезне


Всеизвестно е, че всичките ни възприятия, усещания, виждания, настроения и т.н. се определят във физически (?) план от "мозъчната химия". Знае се също, че тя може да бъде променена, посредством вкарване на катализатори, които предизвикват по-големи или по-малки, отново естествени, производства на "определящите медиатори". Такова нещо, отново се знае, се предизвиква и с медитации и подобни техники, т.е. посредством намесата на Съзнанието, което, както някои твърдят, е всъщност Общо. Общият Универсален Метапрограмист.

И наистина е странно - как така "нещо си", може да ти помогне да видиш, че пространството тече, а не времето. Защото в много от случаите, попадайки под влияние на някои медиатори, времето изчезва, или един миг става вечност, а пространството започва да се разтича и да се превръща от едно в друго. Виждаш стол, който се разтапя, и се превръща в кокошка, която пък става квазар, а квазарът се разтича по небесния свод (или пода на спалнята), и се превръща в сърце. И така нататък. "Нормалното" състояние е да виждаш (?) само как тече времето, а пространството да си стои твърдо и стабилно пред очите ти. Дори да знаеш, че всички атоми трептят в луд въртеж, дори да си убеден, че атомите се състоят от милиарди субатомни частици, които също трептят и се въртят бясно - това не пречи пространството да е "стабилно", твърдо и неизменно. Е, с изключение на водата, огъня, въздуха и чат-пат земята - ама това не се брои. Тия неща просто си се движат, защото "така трябва".

Интересно е, че голям брой от веществата, които отключват виждането на вечното движение на пространството, и предизвикват спиране на времето, се съдържат в растения. Интересно е също, че растенията са същества, които сякаш са вечно живи - дори едно индивидуално да умре, то се е клонирало и живее в кой знае още колко индивиди. Клонирало се е по безполов път. Е, има и полово размножаване при тях, но то е просто опция - а всяко може да се самоклонира. (Непорочно Зачатие?) Да не говорим, че най-дълголетните същества на планетата ни също са растения - хилядолетници. Как ли един хилядолетен дъб вижда хората? Дали и той не възприема пространствено, вместо времево? Има и животни, които произвеждат психотропни вещества - например жаби. Те също са особени - изпадат в анабиоза (вид самадхи по йогийскому?), и има данни, че са намирани огромни живи жаби, поместени, незнайно как, в кухини в скали, откъдето не могат да излязат по никакъв нормален, физически начин. Но си живеят там и са си живи. Как ли се хранят? Най-вероятно с прана, оргон и подобни неща. С каквото се храним всички ние, но не го признаваме, защото "времето" не позволява - нито да го осъзнаем, нито да го усетим, нито да излезем от любимата "матрица". Доста хора правят паралел между понятията "време" и "дявол". Може би има защо?

Пространството тече, когато времето спре. А може би заедно си текат и не е нужно едното да спира, за да тръгне другото. Важното е да има повече "опции" на възприятие - така, най-малкото, се разширява кръгозорът, което никак не е малко.

...

И един пространствен образ от Кроулиевското Таро и в чест на току-що настъпилото зимно Слънцестоене и навлизането на Слънцето в Козирога.

21.12.2012г. Аеиа

неделя, 16 декември 2012 г.

Ашрам "М. Ш.": ДНК на Тортата


Разбрал, че е поставен принудително в режим „тъповато изчакване”, Мезобузонски се зае с дневната си архитектурна дейност. Петимата помощници забелязаха, че „днес Шефът е доста необичайно разсеян”, но това не пречеше на работата.

В 11:11 някой звънна на вратата. Не очакваха никого, затова Мезобузонски изхвърча от светая светих, възпирайки по пътя си тръгналата да отваря Самбашивска, и се озова пред входната врата, гледайки усърдно през монитора кой е звънящият. Пред портата стоеше някакво детенце, носещо пред себе си голям пакет, в който най-вероятно имаше торта.

Архитектът натисна дистанционното на портата, тя започна да се отваря. Детето влезе в двора и се запъти към отворилия къщната врата Мезобузонски.

- Чичко Мезобизонски, имаме семейно тържество, довечера ще има много шум и фойерверки, мама Ви изпраща тази торта, да се почерпите, защото знае, че и без това няма да дойдете, ако ви поканим.

Мислейки си неща от сорта „само ти ми липсваше сега!”, архитектът сложи принудителна усмивка и, вземайки тортения пакет в ръце, каза:

- А ти коя си, малка госпожице?

- Аз съм детето на вашите съседи, живеем през три къщи. – черноокото момиченце посочи накъде живеят.

- Ааа, да! Извини ме, не те познах! – Мезобузонски почти не познаваше съседите, за децата им да не говорим. – Благодаря ви! Нямаше нужда, не ми пречат никакви шумове и фойерверки, но благодаря!

- Тортата си има сертификат, и всичко. – кой знае защо каза детето и си взе довиждане.

- Чао, чичко Мезобизонски!

Архитектът едва се сдържа да не направи отегчена физиономия – често хората извън бранша бъркаха по този начин фамилията му, но нямаше начин – бизон бе по-близо до ума от бузон.

Преди да занесе неочаквания подарък горе, с цел съвместно изяждане с персонала, Мезобузонски отвори пакета, и, без да се впечатли и изобщо да забележи красивата торта, взе здравното сертификатче и разсеяно го пъхна в джоба си. По пътя се отби в личните си помещения – днес чистачът трябваше да ги чисти и архитектът се сети да даде и на него от тортата, преди да бъде опустошена от Петимата и Самбашивска.

...

След няколко часа шефът на спецслужбите четеше строго кодирано съобщение:

”Обектът получи изключително подозрителна торта. Направен е обстоен анализ – полученото съдържа: брашно тип 500, смлени орехи, кафява захар, какао, ванилия, сметана.”

”Това нищо не ми говори” – помисли шефът и написа, отново строго кодирано, следното съобщение в отговор:

”Тъпунгерски тъпаци! Изследвайте ДНК на тортата, бе, идиоти! Послойно, повсеместно, понишково – всякак! Ееейй, не се научихте, бе! Ами разбира се, че информацията е скрита в ДНК! Сметана!”

...

16.12.2012г. Аеиа

събота, 15 декември 2012 г.

Ашрам "Междугалактическа шушулка" - Телепатия


Изслушвайки хиленето на Урания Самбашивска, Мезобузонски сдоби леко кисела физиономия. Знаеше – тази пенсионирана учителка по английски с джу-джуцу наклонности, живееше в къщата с бабичката и петела – „центърът” работеше на пълна скорост.

- Мда, интересно! Знаете ли, имах за Вас спешна задача да разберете кой живее в една къща на около километър от нас...

- Слушам! Още се га ще звънна на Догаджийски...

- Чакайте! Както ми звучат нещата, по-добре аз да му звънна, от „оня” телефон. Отпада задачата...

И архитектът напусна секретарския кабинет, отивайки в празното помещение за посетители. Извади един телефон от многото си джобове и набра номер.

- Какви ги вършиш!? – бяха думите, които изстреля Догаджийски, още преди да чуе какво иска Мезобузонски.

- Таман мислех да ти звъня! Телепатия, телепатияяяя! – в тона на главния шеф на полицията се долавяха огромни количества горчива ирония. Той просто не позволяваше на приятеля си да се изкаже, което хвърли архитекта в голям размисъл.

- Какво е станало? – най-сетне успя да се включи и Мезобузонски.

- И питаш! Сега си под наблюдение, мой човек, това е станало! Снощи шефът на спецовете видял някакви излъчвания, бабички, петли и прочие буламач от твоята къща. Това добре, нищо особено, но от известно време има посегателства над нашите главни компютри, които никой не може да засече. И тоя да вземе да пуши след 36-часово дежурство на балкона – той живее близо до тебе. И видял някаква простотия! Убеден е, че това, което е видял, е свързано с посегателствата при нас! Абе, изобщо, луда работа! Превърнахме се в „Хари Потър”, голям резил! И нищо не мога да направя. Сега всяка твоя крачка ще се следи. И на оная пенсионирана учителка, също!. Имаш ли нещо общо с нея?

- Аз затова ти звънях – исках да взема информация...

- Айййдее, пак телепатията в действие! – оттатък Боголюб Догаджийски започна да скубе липсващата си коса. – Искал си да научиш коя е тя? Засега не мога да ти кажа, щото не знам. Но не предприемай нищо към нея, казвам ти – и ти, и тя сте под постоянно наблюдение и засекат ли те, че отиваш там, или че имате вземане-даване по някакъв начин – не знам! Айде!

Догаджийски затвори – макар телефонната линия и телефоните да бяха отвсякъде подсигурени срещу подслушване и сателитни посегателства, все пак трябваше да се внимава и да не се разпростират много-много във времето при разговори.

...

15.12.2012г. Аеиа

петък, 14 декември 2012 г.

Ашрам "Междугалактическа шушулка" - Висшата жрица 2


Неочакваната ездачка направи няколко кръга, после към нея се насочи някакво странно оранжево-червено сияние, състоящо се от безбройни бляскави частици. Приличаше на носещ се, проточен облак от блестящи точици. Бабата и петелът сякаш подхванаха сиянието-облак, завъртяха го със себе си и започнаха да се отдалечават в югоизточна посока.

Архитект Мезобузонски, неприятно изненадан, реши да види откъде идва това сияние – то сякаш излизаше от неговата къща, но трябваше да се провери. Отиде до парапета на големия балкон, подпря се, погледна нагоре. Да, третият етаж излъчваше тия частици от зоната на работното помещение! После архитектът отново насочи поглед към отдалечаващите се Баба-Петел. Вече почти не се виждаха, все пак бе нощ, но сиянието очертаваше перфектно траекторията им. По едно време стигнаха до една от крайните къщи на предградието – отелена от другите, разположена на хълм, отстояща от архитекта на около километър. Явно влязоха в тая къща, защото и сиянието започна сякаш да влиза там – после се видя и краят му – като опашка на змей – накрая и опашката влезе и ландашфтът придоби нормалния си, нощно-зимен вид.

Сънят си беше свършил работата, центърът за непосредствено познание бе заработил. Сега оставаше да се разбере какво, по дяволите, значеше всичко това.

”Да не би някой от шегаджиите ми да е сложил нещо в цигарата?” – мислеше Мезобузонски, но знаеше, че това е невъзможно – никой от учениците му нямаше достъп до неговите лични помещения. А и осъзнаваше отлично, че бабата, петелът и сиянието никак, ама никак не бяха видения. Не отиде да си легне отново. Преоблече се и се качи в офиса – беше решил да си довърши работата, определена за нощта, а на сутринта си запланува извънредно да умува как да посети тая къща, която имаше явно някакви аспирации към неговото работно помещение. Разбира се, първо щеше да проучи кой живее там.

...

Архитект Мезобузонски, разбира се, не знаеше, че и друг бе видял Бабата, Петела и Сиянието.

...

На сутринта, в 9:45, архитектът влезе в кабинета на секретарката си, 55-годишната госпожица Самбашивска, която, ако не беше побелялата й, вдигната в строг кок коса, би изглеждала на не повече от тридесет. Извън всякакви стандарти, Самбашивска гледаше нещо по интернет и се хилеше почти хистерично.

- Какво става, Самбашивска? – физиономията на Мезобузонски представляваше смесица от почуда, досада, удивление и интерес.

- Ха ха хах – не можеше да спре да се смее строгата на вид секретарка. – Извинете ме! Ха ха ха, но не мога да се сдържа. Чета новините – преди час спец-службите нахлули в къщата на някаква пенсионирана учителка по английски. Дотук нищо чудно, били единадесет огромни командоси, жената, възрастна интелектуалка, си четяла кротко книга в люлеещия се стол пред камината. Командосите я съборили на земята, тя обаче успяла да се измъкне изпод притискащите я командоски крака... Ха хахаха, и взела, - Самбашивска се задъхваше, - че ги натръшкала всичките! И като гледам по описанието, тази жена живее някъде съвсем близо до нас! Луд свят, архитект Мезобузонски! После, разбира се, се оказало, че пенсионираната учителка не е опасен престъпник - не били намерили това, което предполагали, че търсят! Предполагали! И й се извинили, че й се било наложило да натръшка в ранни зори толкова командоси. Луд свят!

...

14.12.2012г. Аеиа

четвъртък, 13 декември 2012 г.

Ашрам "Междугалактическа шушулка" - Висшата жрица


Мезобузонски отново се стресна, но този път прецени, че няма смисъл да вика Компотджиев, и реши да изгледа по-внимателно пръкналото се неизвестно откъде предаване. Така да се каже – беше се взел в архитектските си ръце. Да, наистина не можеше да си обясни как е възможно някой или нещо да предава на компютъра му. Защото, освен че всички видове електронни устройства в работната зала бяха безупречно защитени от външен досег, стените, подовете, таваните и прозорците на същата тази зала съдържаха, освен стандартните тухли, мазилки, стъкла, пластмаси и замазки, и няколко световно неизвестни примеси, които също не позволяваха проникване и излизане на никакви излъчвания, вълни и т.н. Ако външен човек случайно влезеше в залата – например с цел да си изгледа сериала - , и ако този човек си носеше телевизор, щеше с учудване да установи, че в нея не може нито да се хване телевизия, нито да се пусне радио.

”Мамка му! Свинщина! Какво е това чудо?! Неутрино ли някакво си прави дебелашки шеги?” – се въртеше в една част от мозъка на архитекта, докато с друга, по-холографска, се мъчеше да вникне в посланието. Още на втората минута прецени, че подозираното неутрино иска да му каже нещо на неговия език – заради геометричните фигури и тела. Но, независимо от предположението, и от прекрасните си познания по геометрия, отново не можа да схване нищо. От последвалите кабалистични знаци – също. Така и от края. Предаването бе съвсем същото като от предишната нощ.

След приключването му, архитектът се успокои и се захвана стандартно с работата си.

”Предавания, предавания, ама трябва и да се работи!” – тази самоирония илюстрираше отлично непривързаността на стриктния стар ерген към средствата за информация, които той наричаше „средства за забавление”.

...

Предаванията се появиха и на третата, четвъртата и петата нощ. На последната архитект Славей Мезобузонски реши да вземе все пак някакви мерки. Нали беше маг? Редно бе да вкара в действие своя „център за непосредствено познание”. При него това ставаше най-лесно по време на сън – затова архитектът се принуди, за пръв път в дългогодишната си практика, да легне да спи в 2:00.

Първият отрязък на съня не показа нищо. Архитектът се събуди в 3:30, ядосан, и реши да излезе на терасата да изпуши една цигара – надяваше се, че тютюнът ще помогне на „центъра” да влезе по-адекватно в действие. Зимната нощ не го притесняваше – над пижамата беше сложил дебелия си зимен халат – а не го и впечатляваше, макар да бе красива, светла, с ярки звезди и проблясващ сняг. В 3:33 часа пропяха няколко близки и далечни петли. Архитектът таман си мислеше: „Няма как, романтиката е повсеместна!”, когато пред негледащите му, отегчени очи - на някакви си тридесетина метра - прелетя някаква бабичка, яхнала петел...

...

Следва...

...

13.12.2012г. Аеиа

сряда, 12 декември 2012 г.

Ашрам "Междугалактическа шушулка" - Магът


Архитект Славей Мезобузонски не спеше. Той никога не практикуваше този вид дейност през нощта - използваше я за вършене на основната си работа. Третият етаж на къщата му, целият изпълняващ функциите на офис, бе осветен и озвучен от музика, в която някои биха разпознали тоновете, пораждащи делта- , тета- и още няколко безбуквени вълни в мозъчното вълнообразуване. Помещението бе голямо, с форма на квадрат, покрай стените на който стояха, пропорционално подредени, бюрата на помощниците на архитекта - пет на брой, оборудвани с всичко необходимо за дейността си и понастоящем - празни.

Бюрото на Мезобузонски бе разположено в средата на помещението, оградено от кръгово разположени, дебели колони, пет на брой, които представляваха всъщност носещата конструкция на голямото помещение. Кръгът, сключен между колоните, бе с диаметър 5,5 метра, а при по-внимателно вглеждане, гледащият би могъл да види, че колонадата, освен кръг, обрисува и върховете на точен пентаграм, всеки един от които - насочен към бюро на помощник. С една уговорка - случаен гледащ не би могъл току-така да види колонния пентаграм, защото такъв никога не влизаше в това помещение. Дори секретарката имаше отделен кабинет, а за посетителите също бе предвидена приемна. Квадратът с колоните бе работното помещение на офиса и в него можеха да влизат само архитектът, помощниците, секретарката, един-двама доверени компютърни специалисти и чистачът. На всяка от колоните имаше окачени плоски монитори, различни по големина и гледащи към центъра, т.е. към архитекта и бюрото му. Най-големият от мониторите беше на колоната, стояща точно срещу лицето на архитекта и в момента само той бе включен, като на екрана му отвреме-навреме се изобразяваха чертежи от проекта, по който работеше архитекта в този отрязък от денонощието.

Мезобузонски се бе вторачил в монитора на един от двата компютъра, разположени на огромното му бюро, и работеше усилено. До сутринта трябваше да приключи някои ключови неща, за да могат помощниците да ги довършат до края на деня.

...

Архитект Славей Мезобузонски, изкусен и много преуспял в кариерата си, не бе само архитект - беше и своеобразен маг, владеещ някои тайни, получени отчасти по наследство, отчасти от самостоятелни открития. Тези тайни му позволяваха да проектира сградите по особен начин - те ставаха акумулатори единствено на добрите земни и космически енергии от една страна, и бяха защитени от лошите влияния - от друга. По тая причина в офиса на архитекта се ползваха изключително и само програми, изработени специално за него от негов близък приятел-програмист - в стандартните програми просто не фигурираха параметрите, известни само на Мезобузонски и донякъде на учениците му. Да, петте помощника всъщност бяха и ученици на петдесетгодишния архитект. Той не криеше знанията и тайните си и държеше да ги предаде на определени хора, а този процес изискваше много години - както всяко сериозно обучение. Пак по същата причина Мезобузонски бе много търсен и получаваше постоянно големи поръчки - разбира се, повечето от клиентите не бяха наясно защо реално арх. Мезобузонски е толкова добър - възприемаха го просто като виртуозен, известен и наложен специалист в областта си. Имаше и още нещо – всред богатото инвеститорско народонаселение бе разпространено упоритото убеждение, че „сградите на Мезобузонски са винаги подчертано късметлийски”.

...

Архитектът продължаваше работата си. Точно в 1:37 часа местно време се случи нещо, което не се бе случвало никога. На екрана пред него изчезна чертежът и се появиха някакви цветни, движещи се геометрични фигури, отвреме-навреме преминаващи в обемни тела. Същите неща се появиха синхронно и на големия монитор на Колоната. Мезобузонски изпадна в особено състояние. „Някой е влязъл в системата! Но как! Абсолютно невъзможно!”.

Нито един от компютрите в „светая светих” не бе свързан с интернет. Освен това архитектът бе взел строги предохранителни мерки, осигуряващи пълната недостъпност на работните компютри от всякакви външни приемателно-предавателни устройства – по разбираеми причини много хора искаха да се доберат до тайните на архитекта, а това не бе безобидна работа.

Няколко секунди след появата на неочакваното предаване, Мезобузонски звънна на своя доверен приятел и съученик Данаил Компотджиев – знаеше, че като всеки компютърджия той също не спи в този момент. А и да спеше, това нямаше значение – двамата можеха да се търсят по всяко време. Всъщност Данаил бе този, който поддържаше компютрите, програмите, и бе направил непробиваемата защитна система.

- Какво става? – Компотджиев не дочака думите на Мезобузонски.

- Идвай бързо! Някой е влязъл в компютъра ми – или дявол знае къде!

- Невъзможно!... Идвам!

Докато чакаше спешното пристигане на Данаил, архитектът продължи да гледа танцуващите фигури-тела. Опита се да схване някакъв смисъл. Нищо не можеше да разбере. В главата му се блъскаха всякакви мисли и предположения. След няколко минутки цветните танцуващи фигури изчезнаха и на тяхно място се появиха голям брой, също танцуващи, кабалистични знаци – фонът бе с цветовете на дъгата. Архитектът зяпна – сега пък Кабала!?

”Кабалата” не се задържа дълго – екраните станаха бели и по средата им се изписа на български, с обикновени, черни букви, шрифт Ариел – „Астрологията не е това, което е!”

- Някой пикльо се подиграва с мен! Къде си, бе, Данаиле?!

За жалост Данаил не можеше по никакъв начин да влезе в компютъра на архитекта от разстояние – с цел сигурност бе изключил всякакви такива възможности, затова трябваше да дойде на място.

След безсмисления и тъповат надпис, „предаването” спря и на мониторите се върнаха архитектските чертежи. Мезобузонски погледна часовника – 1:42. Предаването бе траяло точно 5 минути...

Не можеше да продължи с работата си – чакаше съученика.

Той дойде двадесетина минути след приключването на предаването – навън бе тежка зимна обстановка, а и Мезобузонски живееше в едно отдалечено предградие.

- Невъзможно! Няма никакви следи от пробив, влизане или каквото се сетиш! – казваше Компотджиев, след като бе извършил тестове и проверки от най-различни естества.

- Глупости! Виж по-добре, цели пет минути предаваха!

- Казвам ти – няма нищо! През цялото време си работил по проекта само. Това е! Да не би да си халюцинирал нещо? Някакъв флаш-бек от някоя практика?

Компотджиев бе също маг и беше много наясно със страничните занимания на прятеля си.

- Абе, бастун! Аз да не съм някое наивно девойче, което не може да различи крава от компютър! Кога си ме чул да казвам, че съм объркал видение с истина? Пък и откога се знаем!

- Да, бе, така е – ама друго не мога да се сетя.

Решиха, че няма какво да направят и оставиха нещата така. За първи път в практиката си архитектът не можа да свърши планираното за нощта и осъмна в полутранс, седнал в поза лотос върху бюрото си – точно в центъра на колонния пентаграм и под звуците на пораждащите тета-вълни мелодии...

Следващата нощ, отново в 1:37, предаването се повтори...

Следва...

12.12.2012г. Аеиа

вторник, 11 декември 2012 г.

Масаж с вулканични камъни


От няколко години из СПА-центровете е много нашумял масажът с вулканични камъни. В това няма нищо лошо и необичайно - както се казваше в небезизвестния български филм - "шамар да е - аванта да е!", та така и с масажите - масаж да е, пък и с камъни да е!

Разбира се, всичките физиотерапевтични процедури са много полезни и практични, и не отричам плюсовете на нито една, но ми стана малко смешно с този масаж. Защото по принцип не свързвам водата с вулканите. Нали СПА е Sanus per Aquam - здрав чрез вода. Е, водата, която се използва в минералните центрове наистина е затоплена от вулкани, но аз, с моите ограничени виждания за света, чуя ли думата "вулкан", единствената вода, която свързвам с него, е тази от непоносимо горещите гейзери. Но да не издребнявам, мислейки, че може би по-правилно би било СПА да се казва СПИ - Sanus per Ignem - здрав чрез огън. А сега де? В СПА-центровете огънят ли е по-важен, или водата? Я да те кльопнат неподготвен в студена вода, не минала през вулкан, да видим как ще се почувстваш!

Та, като споменах огън, се сетих пак за вулканичните камъни, за които, уж всъщност, иде реч в настоящия пост и за които ми стана смешното, ама се отклоних към огъня като нощна пеперуда към лампа. Камъните са представител на елемента "земя", ама това няма да го споменавам, че съвсем ще заСПИ. Представих си, че изобщо нямам представа какво представлява този вид масаж. И от тази въображаема позиция, си казвам: абе, как така ще ме масажират с камъни? Големи, вулканични, нажежени или изстинали - все са си камъни, бе! Най-често камъните се използват за мелене на брашно и други подобни - изключително полезни, но груби дейности! Аз да не съм Хефест или някой митичен Великан, та да мога да си позволя такъв масаж? Че и да си плащам за него, при това - с кеф! То и да ми плащат, пак няма да съм на сметка!

Ееехх, какво хубаво нещо е съвременността и все по-голямото възвисяване на съзнанието! Ако в древни времена само някой Бог или Полубог е можел и дори му е било от първа необходимост да се масажира с вулканични камъни, то в наше време обикновеният човек, далеч непритежаващ материалните телесни характеристики на бог или полубог, може да си се масажира с вулканични камъни, без да му падне дори слой епидермис! Напредък.... Голям!

Наистина, без майтап....

...

11.12.2012г. Аеиа

понеделник, 10 декември 2012 г.

Скорострелна подготовка за края на света :)


В последно време сме заливани от безбройни цунамита от статии и предавания, тръбящи за откровения (гр. - апокалипсиси), квантови преходи, край на света, край на цивилизацията, маи, "юни", промени в магнитните полета на планетата ни, забързване на времето, ускоряване на земните вибрации, призиви за общи медитации, ченълинги, ангели, контактьорства и пр. и пр. - сигурно и най-големият световен скептик и рационалист е чел в суматохата поне 1-2 от тия неща.

Нямам някакво определено отношение към всичко това. Лично - може да изглежда глупаво и суеверно, но за себе си определено усещам много осезаемо усилване на интуицията, подчертано подсилена телепатична връзка с близки и не дотам близки хора и, разбира се, много Юнгиански синхронности, но последните ми се случват много често, още откакто се помня, така че не се броят.

Направиха ми впечатление многото известни контактьори, които влияят наистина на много хора. През 19 век този вид хора са наричани медиуми, спиритисти и т.н.. В началото на 20 век, навлезлите по-надълбоко в "окултните работи" далеч не са си позволявали да правят току-така общо достояние нещата, които са им диктували тези "сили", но това няма отношение към края на Света, така че спирам по темата за миналото. Само един лек паралел - в миналото все пак медиумите са имали съзнанието, че освен с ангели и архангели, влизат във връзка и с различни "демони" и не дотам благонамерени същности. В наше време нито един от нашумелите "контактьори" не е във връзка с "демон" - всичко е от Архангел нагоре. Не че казвам нещо, просто споменавам. Може пък наистина да е така. Ангелите и Архангелите са унищожили с Ангелска Ядрена война всички "демони" - и Вселената е станала едно изключително добро място, пълно само с добри души , същества и богове. И само ние, земните жители, още кютаме в злото и чакаме квантовия преход, записвайки отвреме-навреме "нЕкое Ангелско съображение" и пускайки го в обръщение по масово достъпните (вече), земни, т.е. зли (? ;) медии.

Много ми хареса една статия, която срещнах вчера - Ето я (клик).

Ако е вярна, а по неведоми пътища съм много склонна да й повярвам, то би било прекрасно хората да напреднат в духовното си развитие. Всъщност, нищо ново не казва този румънски учен (ако съществува изобщо). Земята щяла да ускори вибрацииите си. Хубаво - те наистина са ускорени и продължават да се забързват. Въпросът е, как повече хора да се синхронизират с това явление.

С масови, хаотични медитации, това не може да стане. Може и да греша, разбира се. Но на мен тия масови медитации (прости ми Боже, и вие, Хора, ако хвърлям нечестни обвинения, породени от незнание и предразсъдъци!) ми приличат на нагло използване на енергията на "добрите души" от разни, най-често неизвестни, сили. Никой не дава никакви точни насоки как обикновения човек да се "синхронизира" със Земята и Нейния "пулс". Как, аджеба, да направи този квантов преход? На сляпо нищо не става - дори не можеш да отидеш адекватно до тоалетната, без да имаш неприятни последици - какво остава за такива сериозни неща като "квантови преходи". Ако на човек не му сработи интуицията, така че да получи моментално и истинно знание "какво и как да направи, и като как да се подготви", а иска да "влезе в синхрон" и се интересува от езотерика - то почти е сигурно, че личната му енергия ще бъде използвана от "разни елементи" за техни си цели...

Моето виждане, за което не претендирам за меродавност, е, че ако става въпрос за планетарни (пък и вселенски) вибрации, то първо и основно физическото тяло на човека е крайно наложително да се синхронизира с тия вибрации. Чрез тялото, то е ясно, и Душата, и Духът ще "завибрират" на нужните честоти. Гръбнакът, нашата "антена към Вселената" е "уредът", от който зависят почти всички наши енергийни дейности.

Затова мисля, че една проста йога-практика, за изпълнението на която не е нужно да се занимаваш по принцип с йога, би била много полезна. Практикува се всеки ден по 2-3 минути. Човек не трябва да се плаши, ако получи някакви по-особени физически усещания по време на изпълнението - а просто да продължава.

Ето я и нея: сяда се на земята с кръстосани крака - седежът трябва да е максимално удобен, така че - кой колкото може да ги кръстосва. Изправен гръбнак. Ръцете, свити в юмруци. Средната фаланга на пръстите се поставя със силен натиск в сгъвката, образувана между бедрото и таза - така, че кокалчетата да са в сгъвката и да я натискат. Все едно си с ръце на кръста, но малко по-надолу - това е с цел тялото да има опора. После започваш да си клатиш леко и бързо наляво и надясно долната част на гръбнака, става нещо като леко подрусване. Изключително лесна техника, но йогите казват, че синхронизирала полето на човека с това на Земята.

Вярвам им. :)

...

P.S. Описаната техника, освен споменатото, има свойството да подмладява и обновява осезаемо организма - така че, дори да се случи някакъв "Армагедон", можем да бъдем спокойни, че поне сме млади, красиви и в супер кондиция! :)))

...

10.12.2012г. Аеиа

неделя, 9 декември 2012 г.

К.О.Н. - Consciousness Open to Noosphere


Ужасяващ студ! Сняг, виелици, красота - стига да ги гледаш от закрито място, седейки някъде край огън, с куче, легнало в краката ти и котка, предяща в скута. Изведнъж се сещам за конете. Зарязвам зимната идилия и тръгвам. Това е някаква телепатия - Кобилата ме вика. Май иска да ме води някъде...

Вървя едва-едва, но все пак напредвам през вятъра и носещия се, пробляскващ сняг. Успявам да го видя, нищо че ми влиза в очите. Пътят до конюшнята е дълъг, особено в такава зима. Започвам да вървя на автопилот - знам, рептилоидният ми мозък няма да сбърка посоката - а докато трае това сляпо вървене, хаотизмът на мислите се втурва с пълна сила навсякъде.

...Връзката човек-кон. Ако не бях убедена, че кентаврите са истински същества, щях да мисля, че са създадени от хората-ездачи. Някога, някъде, един човек яхнал кон - или конят привлякъл човека да го яхне, обещавайки му, че ще го заведе на места, където човешки крак не е стъпвал и човешко око не е поглеждало. Двамата се слели след този експеримент - и ето ти Кентавър. После се появили и други Кентаври. А още по-после решили да се разделят отново. И пак се пръкнали отделно хора и отделно - коне. Но вечната връзка останала. Сега има автомобили, в които са скрити "есенции на коне". На много коне. Опияняващо е да яздиш наведнъж 100-200-300 коня! Но Връзката, ах, Връзката, винаги е Едно-С-Едно. Съ-Знание. Знаеш с някой друг... Дали по тази причина Учителите, които имат хиляди и дори милиони Ученици, в крайна сметка губят своята Сила? Защото Връзката Винаги е Едно-С-Едно. Едното със Самото Себе Си.

...Всеки Кон е различен. Всеки е Вълшебен. Има ли я Връзката - ще можеш да навлезеш във Вълшебството. Ако я няма - за теб това е "просто кон"...

...Конят причинява променено състояние на съзнанието - също като магическите растения и гъбите на шаманите...

...И Кобилата, към която сега вървя на автопилот, е отчайващо вълшебна. Когато я яхна, ме отнася в най-различни светове. Минава през портали - порталите са... всички цъфнали цветове на Рози. Всеки един Розов Цвят е Портал. Досега сме били в безброй причудливи и напълно нови за мен светове. Ако го разкажа на някой, ще ме вземе за луда. Нормално! Розата си е Роза, не е Портал. И как може Кобила да мине през Роза? Че и с ездачката на гърба й?

...Обаче - къде в тая Зима ще срещнем цъфнала Роза? Май моята Кобила нещо се е объркала. Или просто й е писнало да стои в конюшнята и да дебелее по зимному - и иска преждевременно да полети из полята. Еееххх, каква енергия имат конете в началото на Пролетта! Принудени да стоят мирно цяла Зима, те концентрират Енергия, която напролет се взривява с бясна Сила... Но сега е Зима. И то страховита! Защо ли ме вика?

...

Пристигам при конюшните. Едва отварям вратата - виелицата ме избутва и сякаш не иска да ме пусне да вляза. Вътре конете тропат бясно с копита, пръхтят, цвилят - сякаш ме пришпорват да не се давам на Вятъра, да действам!

Успявам!

Оседлавам набързо Кобилата, изкарвам я навън. Виелицата не й прави впечатление. Вече навън, затварям пак Вратата - отново под съпровода на цвилене и тропане с копита. Залоствам я. И тръгваме.

Тръгваме! Сигурна съм - в тази Зима всички Рози са дълбоко под снега, няма никакви Цветове! Порталите са Затворени!

Кобилата, разбира се, чува мислите ми. Нали сега сме във Връзка. Нали сме Едно. Чувам я, че се хили подигравателно. Ами да! Ето го Портала! Една огромна Ледена Роза стои пред нас. Кобилата забива копита в снега. После се обръща, отдалечава се, засилва се - еееххх, тя обича да прави такива ефектни представления - така минаването през Портала е още по-впечатляващо.

И хоп! Минаваме... Преди да минем, в един ужасно кратък миг, аз виждам, че в средата на огромната Ледена Роза има една малка, истинска, цъфнала Червена Роза. Значи - Двоен Портал!

...

09.12.2012г. Аеиа

събота, 8 декември 2012 г.

Една от най-яките живи храни


Алистър Кроули е препоръчвал да се ядат живи стриди - така живата енергия на стридата се вливала директно в енергията на съответния ядящ. Определено има резон в това.

Понеже не всеки има възможност да нагъва живи стриди, ще напиша тук набързо за един техен растителен еквивалент - много известен и търсен, между другото, но за жалост - много често предлаган като "уж живо нещо", а всъщност неживо. Става дума за житните кълнове.

Както е известно, житото, наред с царевицата и ориза, са растителните култури, които са определили възникването на цивилизациите, и на които, засега, не са намерени дивите им предци, от които някога евентуално са създадени тези Велики Растения, посредством селекция, наречена в модерно време ГМО-технология. Всеизвестно е, че житни зърна на няколкохилядно-годишна възраст са покълвали и порасвали без проблем в наше време. Друг известен факт, макар и спорен и недоказан, е, че някога "извънземни" са дали тези култури на основателите на съответната бъдеща цивилизация - и така тръгнали нещата. Но, каквато и да е истината, това няма отношение към "живите стриди" в момента. По-важното е, че житните кълнове представляват наистина страшно силен живот и голяма енергия, които могат да се ядат непосредствено в суров, т.е. жив вид. И не ти трябват повече от 1-2 супени лъжици на ден. Полезни са и за здрави, и за болни, и за хора, които искат да намалят стимулаторите, и за всички останали.

Друга една разновидност, много модерна на Запад, е преживянето на вече пораснали житни стръкове - кълновете се поставят в сандъче или саксия и се изчаква да пораснат до 10-15 сантиментра. После "тревата" се откъсва, дъвче се продължително и се гълта (не е лесен този процес, но си струва). Всъщност, затова "на запад" има специални сокоизстисквачки за младо жито, но според мен не си струва човек да се занимава - приливът на енергия, който се усеща при поглъщане на "наръч", дебел колкото показалеца ти, е силно осезаем! Без майтап!

Кълновете, за който не знае, се приготвят лесно - около 200-300 грама жива пшеница се измива и потапя в купа с вода за 2-3 часа. После водата се излива, пак се изплаква, оставя се влажно зърното в купата и се покрива с намокрена с вода салфетка или каквото има под ръка. На другия ден пак се промива веднъж и се покрива със салфетката. Зърната прорастват между 24-32-48 часа от първото намокряне. Като прораснат, се слагат в хладилника - при желание всеки ден може да се изплакват с вода.

...

сряда, 5 декември 2012 г.

Приключението "Живот"


Животът е нещо особено. Понякога прекрасен, често ужасен, впечатляващ, ужасяващ, дълъг, кратък, тайнствен, загадъчен, достъпен, недостъпен, настъпен, застъпен, безкраен, краен, весел, тъжен, лек, тежък и "всичко останало. Все още никой не е доказал с точност какво всъщност представлява Животът. Едно е почти сигурно - той е скъп за всеки, който го "е постигнал".

Често сравняват пъпната връв с Дървото на Живота. Понякога - с Дървото на Познанието. Прилича и на двете. Прилича и на Змията. Прилича и на Двете Змии на Хермес (понеже е от два канала), увити спирално една около друга. Прилича донякъде и на ДНК спиралата. Прилича на още куп неща...

По какви ли пътища Духът избира в коя генетична комбинация да се засели и коя да осъществи в Живот? Защото, знаем за огромния материал - все генетичен - който се произвежда всяка секунда, но не се осъществява в Живот. От тази гледна точка - Животът наистина е нещо рядко и скъпо. Безценно.

По-долу има картинка на напречен разрез на пъпна връв. Прилича на лице на човече. Може би, защото само бозайниците имат такава - другите същества на планетата не са имали "шанса" да се докоснат до Дърветата. Понякога човечето е захилено, друг път - намръщено, трети - нацупило подигравателно уста. И т.н. Зависи от вената.

При раждането, т.е. влизането в Живота, Дървото се отсича. Остава един белег, наречен "пъп", който множество Учения свързват с основния Център на Енергия, от която живият организъм продължава да черпи сили и мощ. Така де, от отсечените дървета остават пънове, от които често прорастват нови филизи. Но зависи къде са Корените и какво е състоянието им. А може би зависи и от Короната. Нищо, че е отсечена.

В биологичен аспект - като че ли наистина бозайниците се енергетизират от пъпа. Растения, гъби, насекоми, риби, влечуги, птици, приони, едноклетъчни - нямат пъп. Възможно е те "да се енергизират" пряко от Божествената Енергия и да не им трябва някаква конкретна "батерия", каквато се явява бозайническата "пъпна зона".

Уж щях да пиша за Живота, а се отплеснах в пъпа!

Нищо, няма да продължавам нито за едното, нито за другото. Само ще спомена, че според някои постановки, единствено човекът от всички бозайници се нуждаел от специално зареждане на "батерията". Така да е! Един от начините за зареждане, в чисто практически план, е като се прибира навътре и издава напред пъпа. Може би така наистина, на принципа на ембриона, черпим Енергия от Вселената?

И това не е само въпрос на вяра. Всъщност, как ли сме повярвали, че за да се снабдим с енергия, трябва да погълнем и храносмлем определено количество храни? Никак - приели сме го за нещо нормално. Е, нормално е и това с пъпа - ама не е повсеместно разпространено и затова не всеки го прави. Дано някога стане и се приеме за абсолютно необходимо!

Отсеченото Дърво на Живота е живо!

...

Картинката е взета от Нета

...

05.12.2012г. Аеиа

понеделник, 3 декември 2012 г.

Библейски задявки


Глава Седма на Евангелието на Матея ми прилича на един цялостен синтез на съвременните западни "открития" на Ню Ейдж, позитивното мислене, "тайната" , "намерението" и пр. и пр. Ако приемем, че въпросните "нови" постулати са писани след Матеевото Евангелие, чудя се, дали Матей не би подал иск за нарушени авторски права от страна на съвременните "адепти". Но, може би - не, понеже той цитира Христос - спазил е Закона за авторски права, но със сигурност не Му е платил, както би било редно. Ама знае ли човек? Може и да е платил - а аз само пускам непотвърдени слухове, с които може да ме обвинят в клевета... Затова ще си трая.

1 Не съдете, за да не бъдете съдени.

Не си изграждайте мнение, защото и без това нищо не знаете. Само Бог знае.

2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

Няма как незнаещия да не изпадне в дребнавост. Няма как да не започне да съди от себе си за другите и другото. Порочен кръг.

3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

Тук коментарът е излишен (както и навсякъде другаде, разбира се, ама нали трябва да се напише нещо, за да се спази заглавието).

4 Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

Как? Много лесно!

5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

Ясновидството не е гледано с добро око в нашето общество. Защо ли?

6 Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

Правилно - не давайте! Ако те искат - ще си ги вземат. Вижда се от следващия стих.

7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

Проявете Воля! Суфистката поговорка "не ходим с краката си, а с волята си" е свързана с това. Каквото и да направиш - дори да си сипеш вода - всичко става, защото си го поискал.

8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

Явно без да поискаш - нищо не става. "Тайната"!

9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

...

10 или, ако поиска риба, да му даде змия?

...

11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

Бог Знае! Човек - май не... Привидното Знание понякога води до възгордяване - затъмнява Незнанието - и Бог изчезва...

12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

"Ти и аз сме едно!"

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

Роди се отново! Всички "иницианти" умират и се раждат втори път - задължително. И пак така трудно, както Първия Път.

14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

Да, тесен е пътят, който води в живот - да не забравяме родовия канал и как Бебето преминава през него, как влиза в Живота.

15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

...

16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

Ако си мислиш, че някой е твой учител - но не си помръднал и на йота към по-добро след контактите си с него - то грешката не е в тебе. Всъщност - в тебе е - излъгал си се.

17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

...

18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

...

19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

...

20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

Не, благодаря! Добре е да ги "познаем" преди плодовете!

21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

Божията Воля е всъщност Волята на Всеки Един от Многото. Едно от най-трудните неща е "да си улучиш Съдбата" - това, може би, е равносилно на схемата "да си узнаеш, намериш и улучиш Волята".

22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

Не в Неговото Име! Той не признава нищо, което се прави в Негово име - редно е Всеки да прави Всичко в Свое Име - така признава Бог в Себе си - и Неговата Воля. Лесно е да се оправдаваш с Бог - това Бог не го обича. А и не върши работа...

23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

Тук е изкушаващо да направим паралел с "Адам ПОЗНА Ева" - ама няма да казваме, че Бог никога не е обладавал тия, които вършат беззакония - пък дори и в Негово име.

24 И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

Тук маститите и всепризнати тълкуватели свързват "канарата" - Камъка, Петър - с църквата. Ако не си в църквата - ти си в несигурност, висящ и за никъде! За мен тази алегория не е алегория - а си е пряка демонстрация на сигурния начин за строене - а и за всичко друго - да поставиш основите на скала, а не на пясък. Да започнеш от "твърдото и грубото" и тогава да вървиш към "финото и мекото". Да осъзнаеш своя Храм - Тялото. Да, пак е църква. Да, пак може да се направи аналог със св. Петър. И пак е абсолютно необходимо да го почиташ този Храм. Тази Църква. О, Господи! Прости ми! Ако си знаел, че хората ще обърнат Камъка-Тялото в "църква" - в една Бог-аташка (Бог-attach) институция, която ще заклейми Тялото, най-Великия Твой Дар - ти, може би, още тогава щеше да скочиш от Кръста, да го разсечеш и от тресчиците да направиш детски корабчета-играчки - те биха свършили по-добра и полезна Работа...

25 и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

Стоиш ли здраво в Тялото си, в Материята, никой не ще може да те разклати - никакви лъжеучения, никакви изкушения, никакви грешни насоки и "добронамерени учители".

26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

Ако забравиш за Храма - така става. Направо тъп човек, не неразумен! Имало ли е изобщо църква - такава, каквато съществува днес - по времето на Христос?

27 и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

Няма Храм, няма Църква - ще падне, ами! Основана е на някаква сляпа "вяра", която дори не е и вяра. Основана е на Лъжа.

28 И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;

То си е за чудене! Чудо!

29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.

"Власт", "Мощ"...

...

03.12.2012г. Аеиа

неделя, 2 декември 2012 г.

Пак обратни връзки


Неее, няма да пиша за полови предпочитания. Центрирам се в психосоматиката и се разцентрирам в соматопсихиката. Щом има научно доказани органични заболявания, които се предизвикват от "психиката", значи тя не е "нещо несъществуващо" и измислено. Не е нещо, което го има, само ако вярваме в него. И т.н.

Всъщност, най-вероятно психика и тяло са едно "нещо". Всичко е Дух. Външната изява няма значение.

В обществото не се гледа с добро око на т.нар. инфантилност - преди да влезе латинската дума в масово обръщение, това се е казвало "вдетиненост". Името няма значение. По-интересно е изборното "демонизиране" на определени съвкупности от качества. От една страна - хубаво е да си "дете", дори и като възрастен, от друга - ако си възрастен и проявяваш детски качества - ти си инфантилен. Не е редно! Трябва да си негъвкав телесно, вцепенен, ригиден, неподвижен - отново телесно, но и духовно. Трябва да се тормозиш за несъществуващи неща - най-фрапиращото от които е "утрешния ден".

Абе, идиот! Ти откъде знаеш, че за теб ще има утрешен ден? Да не си Нострадамус? Съществува ли утрешният ден, та да се притесняваш за него? Погледна ли се себе си? Чу ли какво иска тялото ти? Обърна ли му внимание? Изпълни ли това, което то иска - не за друго, а за да може да ти служи идеално? Не си, нали? Само го използваш, защото си глух и сляп, и безосезателен - не си дете...

Христос е казал, да бъдем като децата - защото те са тези, които ще влязат в Царството Небесно. И - "Царството Небесно вътре във вас е."

Във всеки възрастен живее едно Дете. Но в повечето случаи - вързано и хвърлено в тъмница. Децата иначе са гъвкави - телесно и психически. Не си създават мнение - просто приемат света такъв, какъвто е. У децата няма завист - да, може да поискат да постигнат нещо, което е постигнал друг, но без завист. Без омраза и злоба. Просто с широко отворени очи, чисто желание, искрено намерение, и постоянно учудване от "чудото на света".

Какво ти чудо на света! Ригидният възрастен е забравил дори, че има тяло, забравил е, че то е перфектна машина, духовна, но че не може да се използва до безкрай, без да се положат някои грижи. Тогава се намесва соматопсихиката - отчаяното тяло започва да произвежда различни, опасни вещества, които сриват "психиката" - един вид - задейства се системата за унищожение. Взаимно тялото и психиката могат както да се разболяват, така и да се лекуват. Но за целта е необходимо да бъдат в постоянна, адекватна и взаимна връзка. Всъщност, ако са в такава връзка - няма да се налага нито да се разболяват, нито да се лекуват.

Всички удоволствия в материалния ни, земен свят, са свързани с тялото. Чувството за земно блаженство (който знае какво е това) - също. Случайно ли е, че едно от най-възпяваните неща - Любовта - също в земен план е наложително да има телесна изява, за да е наистина Любов?

Неслучайно традицията Йога първо задвижва тялото, събужда заспалите рефлекси и т.н. Гъвкаво ли е Тялото ти, гъвкав ти е и Духът...

Има разлика между Вдетинен и Дете. Вдетиненият е запазил и доста досадни и абсолютно пречещи качества на възрастния - едно от тях е ригидността, често и завистта...

Е, къде е тук "обратната връзка"? Тук си е, аз поне я забелязвам... :)))

...

02.12.2012г. Аеиа

събота, 1 декември 2012 г.

Аджна: Учител


През сънни пътища вървя, без жар,

и виждам хоризонта на Тъгата,

със нея се преплита Радостта –

и блясва Вертикала на Дъгата.

...

Спирала вертикална –

хей, Астрал!

Защо хоризонтален ми изглеждаш?

Нима от кал, ах, да, от кал

направени са нашите Надежди?

...

Сънят не спира –

или пък е спрял?

Ала Кълбо едно със цвят незнаен

се врязва във Опасния Астрал,

подема Песен със рефрен Безкраен.

...

Астралът в миг изчезва –

Той е сън.

И кал дори във него няма –

а Звук омаен, звук – Любовен Звън –

от Пясъка излита вечнотраен.

...

Чакъл, кал, пясък и цимент –

Основите Кълбото ще постави.

Астрални – да!

Но никой аргумент

не ще разклати тез основи здрави.

...

Кълбото е Учител.

То лети

със скорост абсолютно непозната –

и Пътя Му навеки ще искри

с искрите благодатни на Душата...

...

01.12.2012 г. Аеиа