петък, 26 октомври 2012 г.

Зъбната коронка изчезна в друго измерение


Лежах си на зъболекарския стол, слава Богу, в приятен унес, и по едно време чух, че докторът изпуска нещо на земята. С помощта на наличните си сетива, светкавично определих, че това бе свалената ми временна коронка. Докторът започна да я търси, аз също се включих в търсенето, макар и без да ставам от стола.

В кабинета няма шкафове и друг инвентар, под който да не може да се погледне. Докторът дори вдигна още стола, на който лежах - да види дали не е попаднала случайно в процепите му, в които са разположени "машинариите" . Коронката не бе намерена. Направихме нова.

След десетина дни, при поредното посещение, се сетих да го питам дали я е намерил. Не беше. Каза, че и друг път бил изпускал коронки, но винаги ги бил намирал - сега за първи път не успял.

Аз се измайтапих, че сигурно е минала в друго измерение по някакъв неведом "коридор". Тогава присъстваше и съпругата на доктора - също стоматоложка - тя пък се изказа, смеейки се, че сигурно сега някой извънземен носи моята временна коронка - явно му била трябвала!

Майтапи, майтапи, ама коронката наистина изчезна. И докато не се намери, ще си бъде в това състояние - "изчезналост незнайно къде". А аз съвсем ясно я чух как изчатка по плочките на пода.

Покрай тоя тривиален случай се сетих за Прабаба ми, Бог да я прости. Тя, която беше "виждаща", казваше, че когато се храним на масата и не седим плътно до нея, "дяволчетата", намиращи се винаги под масата, дърпат храната и затова често се случвало тя да пада. Всички знаем случаите с изпуснати филии, които падат задължително върху намазаното.

Да, законите на гравитацията - нищо ново и странно. Изкуших се да мисля, че виждащите хора могат да видят всички видове сили под формата на определени същности и същества - в случая - дяволчета. И още по-в случая - може би Вселената наистина е много по-одухотворена, отколкото можем да си представим.

Моята изчезнала временна коронка явно е била пренесена незнайно къде от някое "дяволче"...

И ще си остане в това състояние - поне докато не я намерим "от плът и кръв" в нашето измерение, и по-конкретно - в зъболекарския кабинет. (Защото, ако вземе да се появи на друго място в нашето измерение - това пак ще бъде странно и моят неуравновесен ум отново ще го сложи в графа "необяснимо"). :)))

...

P.S. Забравих да допълня още две предположения - освен попадането в друго измерение, още при изчезването ми хрумнаха и тия нещица: 1. Коронката се е срещнала с преминаваща там микрочерна дупка и е била погълната от нея. 2. По някаква случайност се е сблъскала със същата коронка, но направена от антиматерия - и двете са се анихилирали, вследствие на сблъсъка. :)))

...

26.10.2012г. Аеиа

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Манипура: Няма тук и сега!


Няма "тук и сега".

Дори няма илюзии.

Съзнание вездесъщо

запълва Безкрая.

Безкрай е самото То,

пространствен и времеви.

И създава илюзии,

които ги няма.

...

Манипура не е най-подходящото "място", от което да се правят наблюдения и заключения за Съзнанието, Космоса и "всичко останало", но чрез нея може да се усети манипулативността на цялото привидно Битие. Всеизвестно е, че "звездите не са това, което са" - т.е. това, което вижда човешкото око в нощта, са звездите в миналото - т.е. очите ни гледат в него, а ние си мислим, че гледат в пространството. Да, няма отделно пространство - пространство-времето е една тъкан, която се извива, прегъва, изправя и т.н., но може би "Вселенската Манипура" ни изманипулирва да усещаме, че възприемаме само пространство.

Казват "бъди тук и сега!". Нима е възможно? Физически? Ами че планетата постоянно лети и се върти в какви ли не кръгове, елипси, траектории и пр. Във всеки един момент! Върти се и лети галактиката, купът от галактики - също. Може би и черната материя и енергия също не са статични. Че как да бъдеш тук и сега? Невъзможно!

Но ако тия бесни движения се усещаха постоянно, ако липсваше понятие за "тук и сега" - какво ли би било? Дали това всъщност не е Нирваната?

Манипура казва: "може да е, може да не е, може и трите, може и всичко, а защо не и нищо".

Ти си тук,

седиш, усещаш се

как гледаш звездите.

Мислиш "те са там".

Но те са "тогава",

за което няма "когато",

защото не си бил

в "настоящата" си инкарнация

по негово време.

И не е ясно дали

"случайно", когато е било

това липсващо "когато",

ти не си бил точно тази звезда,

която гледаш в привидното "тук и сега".

А може тогава да си бил мишка,

населяваща съвсем невидима "сега" галактика.

...

Манипурски работи! :)

...

22.10.2012г. Аеиа

събота, 20 октомври 2012 г.

Материализирай магията! ... и бай Иван


Бай Иван имаше една близка приятелка от детството, с която се виждаха един път на няколко години - най-вече случайно - и винаги като се срещнеха имаха време да седнат на по кафе и да споделят какво "ново-вехто" из личните им реалности в изминалия от предишната среща място-период.

На последното виждане приятелката сподели, че нещо "зло" било нападнало семейството й - по-скоро младото семейство на сина й. Бил женен от четири години, а през изминалите три семейството му постоянно се раздирало от люти скандали. И той, и снахата били станали абсолютни невротици. Не, материално се справяли сравнително добре - не било това причината. Имали вече две деца, момченца, но за по-голямото докторите все по-често изказвали съмнение, че има аутизъм - ама все още не били уточнили диагнозата.

БайИвановата приятелка, в качеството си на загрижена и добра майка, била посетила няколко врачки и гледачки - всичките били непреклонни: на синовото семейство били направени няколко мнооого лоши магии! Предлагали различни способи и методи за избавяне от тях - цените за услугите също били различни, но за сметка на това - не ниски. Тя била готова да им помогне, но ударила на камък - младото семейство никак, ама никак не вярвало в магии и винаги приемали с голямо раздразнение и хапещи насмешки всяко майчино антимагийно попълзновение.

Жената се чудеше какво да прави - беше напълно убедена в магиите. Дори попита бай Иван - дали той, в качеството му на врял и кипял в "мистичните работи" йогин, не би могъл да направи нещо, за да им помогне.

Бай Иван знаеше, че по никакъв начин няма да успее да привлече приятелката си към "кауза Йога" - това със сигурност би й помогнало и сама да реши проблема на синовото семейство - затова се замисли и после каза, че ще опита да направи нещо.

- А те, конкретно, намерили ли са "нещо", което да подсказва в материален план, че има някакво въздействие? Видели ли са някакви знаци, които ти би интерпретирала като сигнал за "магия"?

- Не, Иване, нищо не са видели, а и да са, нали ти казвам - няма да ги различат, защото приемат това за магиите за пошли бабини деветини!

- ХМ! - каза бай Иван.

В случая това се явяваше земен аналог на великата мантра ОМ. Приятелката от детинство не разбираше нищо от източни учения - иначе щеше да почувства байивановото завихряне на околната вселенска прана...

- А врачките какво казват? - продължи разпита йогинът.

- Да, правилно питаш...ох... Нито една не можа да уточни кой, как и защо е направил тия магии. Всички, все едно се бяха наговорили, казаха нещо от сорта: "Да, дааа, виждаамм - не! Пелената се спуска! Не ми е дадено да ВИДЯ! За да стане това, семейството трябва да извърши тоя и тоя ритуал."... Да, ама те като не вярват и не искат да чуят!?...

- Ясно! Знаеш ли, доколкото мога да се доверя на вътрешното си око - до няколко дни магиите ще излязат наяве, убеден съм! После ще видим какво ще стане, обади се, ако има раздвижване!

...

Приятелката звънна на бай Иван точно след година. Звучеше щастлива и забравила предишните тежки кахъри. Снахата намерила в един стар стенен часовник няколко счупени по средата клечки - на края на всяка от тях се мъдрел навит памук - все едно някой си бил чистил с тях ушите и после ги захвърлил в часовника! Клечките били забити като игли в игленик в топка бели косми - не могли да определят чии са тия косми. Снахата била потресена! Повярвала в наличието на магия - и, без да смее да пипне с голи ръце страховитото "нещо", го взела с домакински ръкавици, завила го в няколко ката салфетки и право при свекървата. Двете отишли при врачката, към която бабата хранела най-висше доверие. Жената направила разни ритуали, казвайки преди това, че тази магия е една от най-страшните и добре че са намерили материалния й субстрат, защото иначе "лоши им се пишело!" - и унищожила магията! Оттогава скандалите престанали, детенцето като по чудо се оправило и се оказало, че няма никакъв аутизъм, а семейството станало задружно и заживяло в разбирателство и хармония...

- Бай Иване! Ти си велик пророк! Благодаря ти!

- Ааа, няма за какво! Пророк, ха ха! Явно вътрешното ми око не ме лъже! Радвам се! Да сте живи и здрави!

...

"Е, и тук йогата помогна - си мислеше йогинът. - Друго си е да изчистиш ушите на кучето си, да го срешиш и обереш космалаците! А още по-друго е да можеш да ги сложиш тия неща в стария стенен часовник! Тук вече йогата е безотказна! Иначе - жалко, че не можах да ги дръпна за каузата - така нямаше да се нуждаят от виждане на материалната нелицеприятна изява - ама и това е нещо!"

...

20.10.2012г. Аеиа

четвъртък, 18 октомври 2012 г.

От къф зор сме избрали страданието, или дегустаторите на оцет...


По някакви неведоми кармични или кой знае какви -(л)ични пътища сме избрали всеобщото страдание, приели сме го и сме го разпространили и продължаваме да го разпространяваме, без да чувстваме никаква мярка. Като че ли започваме да страдаме още от зачатието си. После идва моментът на огромния стрес от раждането, който също се трансформира в страдание. После... не е нужно да изброявам - проблеми на растежа, на осигуряването, на липсата на здраве, на смърт на любими хора и на нас самите. И така до откат се върти Колелото, ама откатът е привиден - то си се върти и завихря страданията, минавайки (сигурно) покрай вселенското всеобщо щастие и вземайки го чат-пат за досаден прашасал крайпътен знак.

Изборът на страданието и обявяването му за всевластен и велемогъщ бог е виден и от масово наложените религии. Няма да ги изброявам. Да, те предлагат освобождение, дори Освобождение (с главно О) от страданието, но цената, която трябва да се плати за него е твърде висока и непосилна за повечето хора.

И често се чудя - защо не сме избрали масово Даоизма? Кое е попречило? Не ми се вярва пречката да е била само тежката земна гравитация и съответните тежки условия, които ни предлага иначе прекрасната планета Земя. Има друго, но тук няма да търся това "друго". Просто искам да цитирам "Дегустаторите на оцет" от "Даото на Пух" на Бенджамин Хоф. Ето ги:

"Да си представим, че вървим по тясна уличка в голям китайски град и намираме малък магазин, в който се продават свитъци с картини, рисувани по класическия начин. Влизаме и искаме да ни покажат нещо алегорично - хумористично може би, но с нотка на Всевечен Смисъл. Продавачът се усмихва.

- Точно това имам! - казва ни той. - Копие на „Дегустаторите на оцет" - Завежда ни до широка маса, разгъва свитъка и го оставя да го разгледаме. - Извинете, трябва да свърша нещо за малко - казва той, отива в задната част на магазинчето и ни оставя сами с картината.

Макар и да установяваме, че копието е сравнително ново, знаем, че оригиналът е рисуван много отдавна; кога точно, не е ясно. Но сега вече замисълът на картината е добре известен.

Виждаме трима души да стоят край бъчва с оцет. Всеки си е потопил пръста и го е опитал. Изражението на лицето на всеки един от тях показва собствената му реакция. Тъй като картината е алегорична, следва да ни стане ясно, че това не са обикновени дегустатори на оцет, а представители на Трите Учения в Китай, и оцетът, който опитват, представлява Същността на Живота. Тримата учители са Кун фу-дзъ (Конфуций), Буда и Лао-дзъ - автор на най-старата достигнала до нас книга за даоизма. Първият има кисел израз, вторият - наскърбен, а третият се усмихва.

За Кун Фу-дзъ животът изглежда доста кисел. Той е вярвал, че настоящето се разминава с миналото и че Властването на човека на земята е в дисхармония с Пътя на Небето, с управлението на Вселената. Затова той набляга върху почитта към предците, както и към древните ритуали и церемонии, в които императорът като Син на Слънцето играе ролята на посредник между безграничното небе и ограничената земя. Според конфуцианството използването на точно отмерена дворцова музика, строго установени стъпки, действия и фрази допълва една изключително сложна система от ритуали, всеки от които се прилага за определена цел и в определен момент. За Конфуций е останала поговорката: „Ако чергата не е добре застлана, Учителят не ще седне.“ Това би трябвало да даде представа за степента на прецизност, до която са довеждали нещата привържениците на конфуцианството.

За Буда, втората фигура в картината, Животът на земята бил горчив, изпълнен с обвързаности и Желания, причиняващи страдание. Той разглеждал света като система от капани, източник на илюзии и мъки за всички същества. За да намери покой, смятал за необходимо да премине през „света на тленното“ и да стигне до Нирвана или буквално до състояние на „безветрие“. Въпреки че оптимистичната по същността си нагласа на китайците променила значително будизма след внасянето му от родната Индия, прилежният будист често бил свидетел как пътят към Нирвана бил прекъсван по един или друг начин от горчивия вятър на ежедневието.

Според Лао-дзъ естествено съществуващата поначало хармония между небето и земята можела да бъде открита от всекиго и винаги, но не чрез спазване на правилата на конфуцианците. Както той твърдял в своята ,Дао Дъ-дзин“ - „Книга за даоистките добродетели“, земята всъщност е отражение на небето и се ръководи от неговите закони, а не от законите на хората. Тези закони засягат не само въртенето на далечните планети, но и поведението на птиците в гората и на рибата в морето. Според Лао-дзъ колкото повече човек се намесва в природното равновесие, сътворено и управлявано от вселенските закони, толкова повече хармонията отстъпва на заден план. Колкото повече е насилието, толкова повече са бедите. Дали е тежко или леко, мокро или сухо, бързо или бавно - всичко си има своя собствена, залегнала дълбоко в него природа, която не може да бъде насилвана, без да причини нови затруднения. Когато бъдат наложени отвън абстрактни и произволни правила, борбата е неизбежна. И тогава Животът става кисел.

За Лао-дзъ светът не е система от капани, а преподавател на ценни уроци. Те трябва да се изучават точно така, както трябва да се следват и законите му - тогава Всичко ще върви добре. Вместо да се отвръщат от „света на тленното“, Лао-дзъ съветва другите „да се слеят с тленното в света". Това, което според него действа зад всичко на небето и земята, той нарича „Дао“, „Пътят“. Основен принцип в учението на Лао-дзъ е, че този Вселенски Път не би могъл да се опише адекватно с думи и че би било обидно както за безграничната му сила, така и за просветения човешки разум дори да опита да постигне описанието. И все пак смисълът му може да бъде разбран и тези, които най-много милеят за него и за Живота, от който той е неделим, го схващат най-добре.

С течение на времето класическото учение на Лао-дзъ се развивало и приело философски, монашески и народно-религиозни форми. Всички те могат да бъдат назовани с общото име даоизъм. Но даоизмът, който ни интересува тук, е просто определен начин на оценка, поука и реакция на Всичко, което се случва в ежедневието. От гледна точна на даоиста естественият резултат от този хармоничен начин на Живот е щастието. Би могло да се каже, че щастливата Ведрина е най-забележителната особеност на личността на даоиста, а тънкото чувство за хумор проличава дори и в най-задълбочените даоистки съчинения, като например две хиляди и петстотин годишната Дао Дъ-дзин. Кротък смях, подобен на вода от фонтан, блика от съчиненията на втория по величина даоистки писател Джуан-дзъ.

Защо на картината Лао-дзъ се смее? В крайна сметка оня оцет, който представлява Животът, сигурно има неприятен вкус, както показват израженията на другите двама мъже. Но като действа в хармония с Житейските обстоятелства, даоистът схваща като положително това, което други разглеждат като отрицателно. От неговата гледна точка киселият вкус и горчивината произлизат от конфликтния и недооценяващ ум.

Ако се разбере и изживее Такъв, Какъвто е, Животът сам по себе си е сладък. Такова е посланието на „Дегустаторите на оцет“."

...

...

понеделник, 15 октомври 2012 г.

Анахата - Аджна: Тълкувание на сън


При мен дойде жена, която искаше да разбере "рационалния" смисъл на един свой сън. Пуснах по байивански "пипалата на чакрите" и зачаках да го разкаже.

Сънят:

Жената е в някаква неизвестна й сграда, предполага, че живее там. При нея на гости са майка й и дъщеря й. Тя бърза да приготви нещо за хапване. Измисля да направи с подръчни материали задушени зеленчуци и отделно - задушен бял ориз с масло. Майката и дъщерята не знаят какво им се яде - стоят в друга стая. Жената има вкъщи два особени домашни любимеца - две блестящи светлозелени змии. Стопанката бърза да приготви нещата за хапване. Сервира зеленчуците на гостенките си. Бърза с ориза, трескаво го приготвя - той става един блестящобял и впечатляващ. Отива да им каже, че след малко ще сервира и ориза, но гостенките категорично го отказват - казват, че са на диета и ще се задоволят само със зеленчуците. Междувременно двете змии са над готовия ориз - хапват си от него с кеф. Жената се връща в стаята, където готви, вижда ги и се успокоява, че има кой да изяде ориза и да го оцени. Тя никога не се е досещала, че любимите й змии обичат ориз и биха се радвали да си хапнат от него.

Тълкуванието:

Двете змии са мостовете, пуснати от сърцето до коронната чакра и до Безкрайната Блестяща Белота над нея (символизирана от ориза). Бялото е, което се получава при смесването на всички цветове на чакрите/дъгата - червен, оранжев, жълт, зелен, светлосин, тъмносин и виолетов. Цветът на Сърцето е зелен. Сърцето иска да се въздигне до Белотата и да бъде в нея. Стреми се към това с всички сили, но от ежедневни грижи, напрегнатост, бързане, притеснения жената не може да усети и разбере нуждите на сърцето си. Змиите, освен мостове странно наподобяват и всеизвестния символ на ДНК - двойната спирала. Могат да бъдат свързани и със змиите, оплели кадуцея на Хермес - богът-посредник, носител на Знанието. Змиите, ядящи блестящобелия ориз, символизират Сърцето, достигнало до Върха/Всемира. За да се случи това, жената е добре да престане да се притеснява за близките си, а да обърне внимание на сърцето си, т.е. на своите лични стремления, усещания и влечения. Близките й се оправят чудесно и без нея.

...

15.10.2012г. Аеиа

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Съвременен вариант на стара притча


Добрата стара история:

Един старец седял пред портите на града и си зяпал наоколо. Пред него спрял странник:

- Дядо, какви са хората в този град?

- А какви бяха там, откъдето идваш?

- Ооо, ужасни! Злобни, подли, завистливи, егоистични, тъпи, непоносими!

- И тука са такива, чадо, и тука са такива!

Странникът, недоволен, влязъл в града.

След малко друг пътник спрял пред стареца:

- Какви са хората в този град, старче?

- А какви бяха там, откъдето идваш?

- Ооо, прекрасни хора! Отзивчиви, честни, съпричастни, умни и добри!

- И тук са такива, чадо! И тук са такива!

...

Съвременен вариант:

Един старец се мотаел в главния форум на един портал. Личало си, че е онлайн, но по липсата на активност от негова страна можело да се предположи, че си седи и си зяпа наоколо. Във форума влязъл пряснорегистриран юзър, видял дигитално стареца и го запитал - отново дигитално:

- Старка, какви са юзърите в този портал?

- А какви бяха там, откъдето идваш?

- Ооо, ужасни! Злобни, подли, завистливи, егоистични, тъпи, непоносими!

- И тука са такива, пич, и тука са такива!

Юзърът, недоволен, навлязъл в портала.

След малко друг потребител се наместил във форума:

- Какви са хората в този град, дядка? (обърнал се така към него, защото никнеймът на стареца бил "дядка", не за друго)

- А какви бяха там, откъдето идваш?

- Ооо, прекрасни хора! Отзивчиви, честни, съпричастни, умни и добри!

- И тук са такива, бейби! И тук са такива! (бейби - никнейм на юзъра, не че дядката имал някакви наклонности)

...

Всъщност, не се залъгвам - все още милиарди хора по света нямат интернет и ако участват в някой подобен на горните два сценария, ще си е първият, т.е. и той е съвременен. И всъщност, май между двата няма кой знае какви разлики.

...

04.10.2012г. Аеиа

сряда, 3 октомври 2012 г.

Суфистка помощ през вековете за изпълнение на конкретни задачи


Не знам как да го определя, но за мен това, което стана преди малко, си е едно чудо. От много време ми виси една неизпълнена задача, която чака изпълнение и вече "ножът е опрял до кокал", но въпреки това имах някакъв вътрешен стоп, нещо постоянно ме караше да си повтарям "не мога-не мога-не мога-не мога!".

Със събуждането си, реших да отворя напосоки някоя случайно хваната книга, от множеството, намиращо се в едно от чекмеджетата на нощното ми шкафче. Не мислех за висящата си задача, просто така го направих - да видя какво ще се падне.

Хванах книгата "Алхимия на щастието" на индийския поет, суфист и мистик Хазрат Инаят Хан. Чела съм я преди години и много-много не я помня. (Защо е във въпросното чекмедже - нямам представа, по принцип там държа наскоро или в настоящия момент четени книги).

Пасажът, който се случи, бе този:

"За да разберем по-добре този въпрос, трябва да си представим себе си като две същества - цар и слуга. Когато изразяваме желание, това е царят. А частта, която казва: "Не мога", е слугата. Ако слугата надделее, царят изпада в положението на слуга. И колкото повече слугата надделява, толкова повече той започва да управлява, а царят да се подчинява. Естествено, така се поражда конфликт, който дава отражение върху външния живот. Тогава всичко в живота е неволя. Няма значение дали човек е благочестив, добър, религиозен - ако той не осъзнае царството Божие в себе си, ако не осъзнае, че неговият дух го прави цар, той не постига целта на живота."

Е, и аз не мога да повярвам! След прочитането на пасажа и уставното му цитиране във Фейсбук, за точно час приключих с висящата задача - най-неочаквано за мен! Няма да описвам усещането за комуникация между вековете, посредством писаното слово, нито чувството на благодарност към това слово и към личностите, които говорят с нас и ни помагат през спиралите на времето - и в големите, и в малките неща. Ако бях по-романтично настроена, щях да обявя тия думи на Мъдреца за мантра, осигуряваща изпълнение на невъзможни наглед задачи и задачки. Кой знае, може пък и така да е! :)

...

03.10.2012г. Аеиа

вторник, 2 октомври 2012 г.

Вишудха: Бебето се роди облечено!


Моментът на раждането му бе назрял. Всички го очакваха с нетърпение. Той знаеше това, но още преди да слезе бе заявил категорично, че не желае чужди хора да го виждат гол и да го размятат насам-натам веднага след преминаването на родовия канал.

- Ама какво толкова? - бе запитал Шефът. - Нито ще ти е за първи път, нито някой ще се впечатли от голотата ти - всички бебета-хора се раждат напълно голи! Много повече ще се впечатлят, ако си облечен! И тогава ще те размятат къде ли не като "чудо на природата"!

- Или ще се родя облечен, или просто няма да се въплъщавам! Точка!

- Не! - отсече безапелационно Шефът.

- Тогава и аз - не!

...

Той беше много стар дух, бе почти "набор" на Шефа. Бяха близки. Той бе лявата му ръка, а често и дясната. Знаеха мислите си един на друг, познаваха се до последния божествен ген - и сега Шефът не можеше да спре да се чуди, откъде у Приятеля му се беше появила тази напълно абсурдна и инфантилна прищявка. А бе наложително да се роди и да живее точно в този човешко-божествен момент от моменти.

- Остави другото - така ще посееш опасни семена в обществото! То не е готово да вижда бебета, които се раждат облечени!

- Ама аз точно затова искам да се родя облечен - искам обществото да започва да става готово!

- Ооооффф, глупости! То не е готово да започва да става готово!

Спорът продължи дълго. Продължаваше и в назрелия момент на Раждането.

...

Бебето бе тръгнало да излиза, но родилният процес неочаквано спря. Настана паника. Детските тонове спряха да се чуват. Лекарите се подготвиха за спешно секцио.

Никой не подозираше, че Бебето спори с Бог!

- Ето, сега ще те извадят! Няма мърдане! - хилеше се Шефът.

- Шефе, за последно! Моля те, нека съм облечен!

...

Докторът се канеше да започва разреза, когато на Шефа най-сетне му щукна, че може да си позволи този опасен експеримент. "Какво пък! Да го послушам - може да е за добро!"...

...

На следващия ден всички медии гръмнаха: "В град Х се роди облечено бебе! Настъпва краят на времената!"

"Да бе, край! - мислеше си Той. - Виж какви асоциации могат да създадат едни обикновени памучно-ленени бебешки дрешки, ха ха! Дрешки!"

...

02.10.2012г. Аеиа

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Вишудха: Ние сме вечно живи!


Това пък ми хрумна преди малко, предполагам - вследствие "разбърникване" на Вишудха чакра (гърлената).

Яви ми се мисловен образ на вирус. От вирус скочих на ДНК. От ДНК се метнах на мумифицирането на фараоните и човешките (и слонските) погребални практики. После се сетих, то е ясно, за нацистите, за които се твърди, че търсели в Хималаите някакви хора, които живеели вечно. Това било така, защото в Хималаите, твърдят, "се раждали" вирусите - а вирусите са практически безсмъртни - когато са извън нападнат от тях организъм, те са в състояние, условно наречено "между живо и неживо" - т.е. винаги имат избор и възможност за материално-информационна изява. Та тия хора, безсмъртните, били присвоили безсмъртието си от тези вируси, които им били близки съседи и приятели. Такива работи...

После ми хрумна, че в съвремието учените практически могат "да възродят" всяко едно същество, стига да намерят достатъчно налична ДНК от него. Не съм много наясно с тия работи (и с нищо не съм наясно, не само с тях), но излиза, че всъщност ДНК е безсмъртна! Също както вирусите. Да, те са построени по един и същ начин и са много сходни! Физическото същество може да е умряло преди хиляди години, но неговата ДНК, неговата Информация, не е умряла. И, ако не се е разсеяла в "ефира" - тя е налице и готова да се възроди!

И все се питам - ами къде е Духът в цялата тази Материя? Къде е Той в гмежта от Информация? Информацията не е материална, в общоприетия смисъл, но тя не е и Духът.

Казват - Той е този, който влияе и на ДНК, и на Информацията, и на Всичко - и ги определя.

Вишудха тогава се включва: "Ами сигурно ДНК е "замразен Дух"? Може би така Той иска да покаже пряко, че чрез Него и Материята е безсмъртна? И че смърт наистина няма?!"

Много пита тая Вишудха, бе...

...

01.10.2012г. Аеиа